Като гледам какво се случва по площадите и по телевизионните студиа, случайно или не, се сещам за един от най-хубавите български исторически сериали, посветен на една от най-светлите ни исторически личности – Капитан Петко войвода. Тия, които са гледали сериала, сигурно си спомнят, че той проследява живота му, а паралелно с него и българската историческа съдба, от първите му години в хайдушкото движение до годините след Освобождението, които той има шанса или по-скоро нещастието да доживее. Защо нещастието?! Защото това са годините, в които оцелелите български поборници, а понякога и обикновени предатели, застават начело на българската политика и свалят поборническия ореол. Казват историята се повтаряла – веднъж като трагедия, втори път като комедия. Като че ли повторение на тая следосвобожденска поборническа история се случва в последните дни. Лидери и псевдолидери на протестите от последните месеци обикалят телевизионни студия, регистрират сдружения и партии и дават съвсем недвусмислена заявка за това, че ще участват във властта. Не ми се иска да видя омерзението, което неминуемо ще се случи, на техните сподвижници от протестите, когато утре видят бунтарите от протестите на парламентарните банки, в официални костюми, говорещи и вършещи същите безумия като предишните, или мълчащи 4 години, част от всичко това, срещу което излязоха по площадите на България. Ние този филм сме го гледали преди 20 години, гледаме го и до днес – едни момчета скачаха по площадите, а после осребриха скачането с постове и облаги. Което значи, че повторението на историята като комедия и трагедия вече се е случило. Ако е така, какво е това, което предстои. Фарс – при това май добре режисиран.
