Чували ли сте за експеримента “Малкият Албърт”? Това ужасяващо и неетично проучване психологическо проучване се извършва в началото на 20-ти век от Джон Б. Уотсън и Розалинд Рейнър, двама американски психолози. Тяхната цел била да проучат как у малко дете се зараждат чувства като страх и асоциирани емоции.
Експериментът се извърши с момче на име Албърт, на около 9 месеца. По време на експеримента, невръстното бебе било подложено на различни стимули, като бял плюшен заек, пуф от вата, косми, бял лабораторен плъх. В началото момчето не проявявало страх или агресия към тези стимули и като всяко дете било любопитно и се радвало.
Затова учените сменили тактиката. Те започнали да пускат силен неприятен звук, наподобяващ удари по метални плоскости, всеки път, когато Албърт играел с плъха. Това уплашило момчето и то започвало да плаче.
В резултат на този експеримент, малкият Албърт изградил страх към белите пухкави обекти, на които се радвало до преди това. Този експеримент служи като илюстрация на това как определени страхове и асоциирани емоции могат да бъдат научени и формирани при малки деца чрез класическо усвояване. Той е често цитиран като пример за важността на опитите със стимули и влиянието им върху поведението и емоциите на хората, включително децата.
А вие какво мислите по темата и липсата на хуманно отношение, в случая, дори към невръстно бебе? Струва ли си в името на науката да унищожиш детството и живота на някого?
Етикет: страх
Социалните аскепти на фобиите
Страхът сам по себе си е причината да ни е страх. Това много пъти е повтаряла майка ми и нейната майка, когато бях дете и се боях от тъмнината. След като се уверих, че ако не изпитвах страх и пристъпех към тъмното нищо не ме изяждаше и нищо страшно не се появяваше бързо престанах да се трогвам от липсата на светлина. Даже по едно време съвсем сам през нощта ходех до кухнята и си наливах вода.
Малцина обаче успяват да се отърсят от страховете си. Някои развиват фобии. Началото на подобни състояния са или преживени травми в детството, или генетично наследство. Някои от тях са социални (общо разпространени) – страх от височина (акрофобия), страх от паяци (арахнофобия), болестен страх от смъртта (танатофобия) и много други.
Има обаче фобии, които отключват страхове, които най-малко се очакват. На пръв поглед невинни неща, желани и доставящи удоволствие могат да бъдат обект на тревожност сред мнозина. Предизвикват задух, клатушкане, световъртеж и гадене в екстремни случаи. Такава например е сомнифобията. Това е страх от сън, най-често предизвикан от нежеланието на човек да заспива, защото смята, че ще сънува кошмари или няма да може да контролира съня си и да се събуди при нужда. Птеронофобията е друго за мен непонятно чувство. Това е страх от гъделичкане с пера. Човекът чувства неразположение дори в обсега на пух и перушина. Сякаш някой ще започна да го гъделичка всеки момент.
Моята класация за най-странна фобия, като мъж, води итифалофобията. Това е страх от мъжка телесна възбуда. Разбирам, че някои представители на моя пол не могат по една или друга причина да вдигнат самолета, но чак пък страх от това действие…
За жалост всички тези болестни страхове са факт. Хората се нуждаят от дълго и постоянно лечение, което дава бавни резултати. Често това е работа на психолог, който трябва да убеди пациентите си, че всичко е плод на съзнанието им и да промени възприятията им.