Да кажем, че гоните някаква цел, която ви е много важна на дадения етап. Естествено влагате всичките си сили, стараете се, отделяте цялото си време и сте убедени, че никога няма да се откажете. Всичко това е вярно, но ако този цикъл се повтаря непрекъснато, със сигурност ще се изтощите. Затова в един момент трябва да спрете, не тотално, а за малко, за да намерите свежи сили, с които да продължите по-късно.
Не приемайте временната почивка като някаква измяна на себе си. Не сте се провалили. И противно на това, което казват хората – че ако не постигнеш нещо, значи не си го искал достатъчно силно – вие пак може да успеете, но просто на по-късен етап. Понякога имаме склонността да се напрягаме прекалено много, заради собствените си стремежи, а е добре и да знаем как да се отпускаме. Когато се стремиш към нещо силно и имаш чувството, че без него животът ти занапред ще бъде пълен провал, сам си създаваш излишно безпокойство. Такива мисли те карат да се трудиш неуморно в тази посока, без да спираш, но все пак умората те застига рано или късно.
Ето защо трябва да намериш баланс между идеите, целите, стремежите, мечтите си и собствените си физически и умствени способности. Махаме стреса от уравнението и мисълта, че нещо на всяка цена трябва да се случи, и си гледаме здравето. Малко работа в желаната посока, малко почивка, а не много работа и никаква почивка. Това, според мен, е вярната схема, чрез която ще генерирате и по свежи идеи, и по-позитивно мислене.
