Лекарството против рак от син скорпион и неговата ефективност

Ракът – една от болестите на века, които най-вероятно поради все още невежата ни спрямо природата ни цивилизационна активност и начин на живот се разпространява пандемично, има своя лек и десетки хиляди умове по цялата планета работят ежедневно, за да достигнат до него. А дали няма да е по-добре просто да се променим, за да не си вредим толкова и да не създаваме основи за развитието му в организмите си?  Някой ден може би ще се осъзнаем…

Blue_ScorpionА дотогава хилядите човешки същества, които ежедневно получават страшната диагноза, ще трябва да се борят с каквото е налично. За щастие, в България наскоро е навлязло едно ново лекарство което, според много медици, може да допълни добре терапията на онкоболните, да намали болките им, да ги излекува или поне да удължи живота им. Нарича се Видатокс и основната му съставка е отрова от син скорпион, за която сред болните от рак вече се носят легенди и много нашенци са пропътували десетки хиляди километри до труднодосъпната Куба – единственото местообитание на синия скорпион, където се произвежда лекарството  –  за да се сдобият с прочутия лек.

Дотук всичко звучи така, все едно Видатокс е поредната панацея, която ще хвърли в отчаяние наивните душици, дръзнали да й се вържат. Силно се надявам, че този път няма да стане така. Лекарството е било официално представено у нас – не къде да е, а в посолството на Куба. В него са взели участие медици, онкоболни, Елена Банова от фондация „Неогенезис“, Светослав Кантарджиев, посланикът на Куба – Н. Пр. Тересита Капоте, което дава по-голяма легитимност на този лек,  заедно с многобройните научни изследвания, потвърждаващи ефективността му.

Предполагам скоро ще се появят повече свидетелства от личен опит на българи, които са провели терапия с него, и ще стане ясно дали е това, за което се представя.  Много от нас помнят горчивия опит с безбройните фалшиви лекове, които се тиражираха по медиите, наред с българския „Антималигноцит“, по който хора във вече отчаяно положение хвърлиха на вятъра хиляди левове. Хубавото в случая е, че макар и да не е толкова лесно да си го позволиш, този медикамент е в пъти по-евтин.

 

Църквата “Свети Димитър” в Брезово

Има населени места – и по цял свят е така, – които по силата на незнайно каква енергия се явяват средоточие на таланти. Такова място е и Брезово – родното място на един от най-великите ни живописци, известният в цял свят Златьо Бояджиев, родно място и на Минчо Кацаров – известен портретист, около Брезово е роден и Енчо Пиронков – също забележителен български художник, и Христо Станчев.

Преди години Брезово влезе в новините и с откритото при изграждането на водопроводната мрежа праисторическо селище от каменно-медната епоха. Е, в това богато на история и на художествени таланти българско градче има само една църква, но не каква да е – строена през далечната 1843 година и изографисана от иконописците от известната Дебърска школа, обявена днес за паметник на културата. Преди повече от 20 години, вероятно с добри намерения, някой сваля от стените паната, изографисани от дебърските иконописци, за да бъдат реставрирани. И така до днес – безценно историческо наследство, безценни художествени произведения на една от най-талантливите иконографски школи, паната от стените на единствената брезовска църква стоят някъде, захвърлени от някого. А църквата, място, в което е отсядал и Апостола на свободата Васил Левски, стои с голи стени.

Надявам се хора като Светослав Кантарджиев с фондацията си за опазване на културно-историческото на наследство – „Мизия“, да се захванат с проблема и да алармират за случващото се. Вероятно жертви на кризата, вероятно на нечие чиновническо немарливост, едни безценни свидетелства за художническия гений на старите иконописни школи гинат някъде, съхранявани кой знае при какви условия. И от паметници на културата се превръщат в паметници на немарата. Пък ние от народ, който е гениален в създаването на културно-исторически паметници и ценности, в такъв, който няма равен и в съсипването им.

Въпреки това се надявам, че по-будните хора като Светослав Кантарджиев ще успеят в начинанията, с които са се захванали, и ще спасят подобни паметници като църквата в Брезово. Добре е и ние да се позамислим – искаме ли след 20 години, когато етнически ще сме намалели брутално, да не са останали подобни културни и исторически паметници, които да напомнят за славния наш народ?