За менторите, които се радват на успеха ти

Менторите са хората, от които се учиш по пътя на кариерното си развитие. Те ти дават напътствия и знания, базирани на натрупан опит. Не на всички обаче им харесва ученикът да надмине учителя си, но рано или късно птичето трябва да отлети и с получените знания да поеме по своя път. В тази ситуация менторът трябва да се гордее, че е помогнал на един млад талант да намери пътя си в живота. Понякога обаче се случва обратното – учителят умишлено да спира опитите на ученика да разпери криле. Когато последният реши да се отдели и да стартира собствен бизнес, менторът малко или много се чувства използван – почерпено е от опита му и той става ненужен.

Смисълът на менторството е именно в това чуждият опит да бъде усъвършенстван и да прерасне в нещо ново. Опитът на ментора обаче не е безконечен, той ти дава много, но не бива да очаква ти да спреш дотам, докъдето се простира негова област на познания. Той трябва да е наясно, че някой ден ти ще си достатъчно подготвен да се справяш сам. Това е неизбежно. Неговите заслуги несъмнено са големи и ако ти си ученикът, непременно му покажи колко много цениш него и това, на което те е научил. Нека не се чувства ограбен, а допринесъл за нечий успех.

Аплодисменти за онези ментори, които ти дават много с ясното съзнание, че ти помагат да изкачиш стълбицата на успеха. Те не ти спестяват нищо, защото искат добре да те подготвят за това, което предстои, и никога няма да се опитат да те “подхлъзнат”, давайки ти грешните подходи. Да бъдеш такъв ментор е привилегия, а да имаш в биографията си куп успели ученици, почерпили от твоя извор на знания, е безценно.

Гордеете ли се със себе си?

Някой казвал ли ви е, че се гордее с вас? А вие самите гордеете ли се със себе се? Аз лично съм го чувал и ми е малко странно как други хора могат да са горди от моите постижения. Не че ми е неприятно да го чувам, не ме разбирайте погрешно, но тук просто ми убягва логиката. Аз не се гордея с чужди постижения, за които нямам никакви заслуги.

prideВинаги ми е било странно как някой е горд, че е роден в България или която и да било друга държава, няма значение. Не, наистина не го разбирам. Ти над това къде да се родиш нямаш власт. Другото, което ме озадачава, е как хората се гордеят с нашите борци за свобода – нито са ги познавали, нито са взели участие в битките… Ако под гордеене се има предвид възхищение, тогава мога да го приема. Иначе смятам, че човек има правото да се гордее само със себе си и собствените си успехи, но не и с чуждите. Като кажеш, че се гордееш с някого, имам чувството, че си приписваш заслуги, които нямаш.

Моментът с гордеенето със себе си при мен отсъства. Това не се дължи на лошо самочувствие, а по-скоро на неизпитването на нужда да се доказвам и изтъквам пред когото и да било и пред мен самия. Е, има моменти, в които се потупвам по рамото как съм се справил с тази или онази ситуация, но това в никакъв случай не прераства в цялостна гордост, ако ме разбирате.

Който разбрал – разбрал. Който не – да се опита да следва моята логика 😉