Лекарството против рак от син скорпион и неговата ефективност

Ракът – една от болестите на века, които най-вероятно поради все още невежата ни спрямо природата ни цивилизационна активност и начин на живот се разпространява пандемично, има своя лек и десетки хиляди умове по цялата планета работят ежедневно, за да достигнат до него. А дали няма да е по-добре просто да се променим, за да не си вредим толкова и да не създаваме основи за развитието му в организмите си?  Някой ден може би ще се осъзнаем…

Blue_ScorpionА дотогава хилядите човешки същества, които ежедневно получават страшната диагноза, ще трябва да се борят с каквото е налично. За щастие, в България наскоро е навлязло едно ново лекарство което, според много медици, може да допълни добре терапията на онкоболните, да намали болките им, да ги излекува или поне да удължи живота им. Нарича се Видатокс и основната му съставка е отрова от син скорпион, за която сред болните от рак вече се носят легенди и много нашенци са пропътували десетки хиляди километри до труднодосъпната Куба – единственото местообитание на синия скорпион, където се произвежда лекарството  –  за да се сдобият с прочутия лек.

Дотук всичко звучи така, все едно Видатокс е поредната панацея, която ще хвърли в отчаяние наивните душици, дръзнали да й се вържат. Силно се надявам, че този път няма да стане така. Лекарството е било официално представено у нас – не къде да е, а в посолството на Куба. В него са взели участие медици, онкоболни, Елена Банова от фондация „Неогенезис“, Светослав Кантарджиев, посланикът на Куба – Н. Пр. Тересита Капоте, което дава по-голяма легитимност на този лек,  заедно с многобройните научни изследвания, потвърждаващи ефективността му.

Предполагам скоро ще се появят повече свидетелства от личен опит на българи, които са провели терапия с него, и ще стане ясно дали е това, за което се представя.  Много от нас помнят горчивия опит с безбройните фалшиви лекове, които се тиражираха по медиите, наред с българския „Антималигноцит“, по който хора във вече отчаяно положение хвърлиха на вятъра хиляди левове. Хубавото в случая е, че макар и да не е толкова лесно да си го позволиш, този медикамент е в пъти по-евтин.

 

21 грама

Винаги сме търсели доказателство за съществуването на човешката душа. Не ни се иска да приемем, че съзнанието е всичко, което притежаваме, а чувствата са резултат на химично взаимодействие на биологично ниво.The-Spirit-Being-of-Humans-Soul-Location-Explained-How-Why-Where-Science-Discovery-Supernatural-Life-Death-Eternal-Destroyed

Не много отдавана се появи опит за доказателство, че душа има и тя тежи 21 грама. Плъзна теорията, че точно с толкова олеква човешкото тяло след смъртта. Идеята бе толкова вълнуваща, че намери отзвук и на големия киноекран в продукция със същото име.

Много медици обаче се възпротивиха срещу такова “абсурдно” твърдение. Било трудно да се направи толкова прецизно измерване и с най-чувствителния клиничен кантар с размер  да побере човешко тяло, особено в последните часове от живота, когато в тялото на пътника най-често се вливат животоподдържащи течности, прикачени са системи, до няколко минути след смъртта му клетките се свиват и се изпарява част от вътреклетъчна течност. Такива и още много аргументи разбиха прекрасния мит.

Философи, химици и физици обаче не се предават и търсят всевъзможни начини да докажат душата. Последното, което четох по темата е труд на група квантови физици. Според тях душата е вселенска тъкан, която е съществувала милиони години, още преди началото на времето. Тя се намира в структури на мозъка – микротубули. След смъртта структурата се разкъсва, а квантовата информация се отправя към Вселената.

Не знам дали има логика в това, но до този момент на мен лично ми се струва излишно да търсим доказателства за душата. Тя според мен е като Бога и вярата, а вярата е като въздуха. Не е необходимо да го виждаш, за да знаеш, че го има.

Христин Петков и денят на ГИС

gisЕдва ли много от вас са чували за „Географските информационни системи“ – съкратено ГИС. Те играят ключова роля в електронното управление на пространствено ориентирана информация в съвременния свят. Използват се в стотици области като картография, а развитието им датира още от 60-те години на миналия век. И макар да звучат като нещо сложно и отвлечено, истината е, че нямаше да живеем в такъв информационен комфорт днес , ако ги нямаше тях.

Като човек, който се интересува от софтуерни технологии и тази година ще присъствам на „GIS day”(Денят на ГИС), който традиционно се организира от ЕСРИ България и ще бъде отбелязан у нас за 15-ти път с безплатна за присъствия двудневна конференция в хотел „Шератон“. Събитието ще се състои на 19 и 20 ноември.

У нас ГИС също се развиват много динамично – както в частния сектор, така и в публичния. Миналата година наградени бяха Изпълнителна агенция ЕСМИС и нейния ръководител – бившият кмет на Сливен – Христин Петков, който говори за успешното прилагане и реализация на много GIS проекти в рамките на електронното правителство и напомни, че 80% от услугите му са свързани с географски бази данни и картография.  Следя развитието на ГИС у нас и ще ми е интересно да чуя какво ново се е случило в сектора за една година и какво предстои.

За хилядите възможности, които предлагат ГИС едва ли има нужда да ви обяснявам. Факт е, че те са ключови за модерния информационен свят и се радвам, че и тази година събитието ще бъде отбелязано у нас повече от подобаващо. Защото подобни събития насърчават хора като мен, които желаят да се развиват в подобна тясно специализрана насока.