Месец: юли 2014

За мен и около мен

За планинското колоездене

Posted on by Krasimir

Понеже наскоро ви разказах, че съм започнал да карам колело по малко, сега реших да ви споделя едно клипче за планинското колоездене, което ме впечатли. Сигурен съм, че хора, които въртят пдалите по-често, го знаят, но аз го открих наскоро. Не знам дали някога ще стана толкова добър като хората на клипа, но май нямам и амбициите за това. Те карат професионално (и как го правят само!) от много време, докато за мен това е само хоби. Честно казано се съсредоточвам освен всичко и на градски терен. Още не съм излизал в планината.

Мисля, че си струва да хвърлите на това клипче един поглед.

За мен и около мен

Карането на колело

Posted on by Krasimir

Ако ви се налага да прекарвате часове наред пред компютъра, както на мен ми се случва почти всеки ден, значи ви е познато онова типично схващане, което е изпитват за хората с по-слаба физическа активност в ежедневието си. Става дума за схващанията в областта на врата, гърба и кръста. Те не идват само от неправилната стойка, докато работим. Ако нямаме достатъчно физическа активност, цялото ни тяло започва да усеща дискомфорт. Губим жизнения си тонус и се схващаме все повече и повече.

Bicycle_courier_552Решението, което аз намерих, за да се преборя с тези неприятни усещания, е карането на колело. То е сравнително достъпно, приятно е и докато времето е все още топло, е идеалният момент за него. Харесва ми, защото тонизира цялото ми тяло и ме кара да се чувствам все по-добре. Естествено изморен съм, когато се прибера накрая, но след това се чувствам много по-добре и имам повече сила. Мисля си даже, че спортът ми помага да се справям по-добре и на работа. Забелязвам, че се съсредоточавам все по-лесно и успявам да задържа вниманието си върху една и съща задача за по-дълго време.

Като стана по-издръжлив, даже обмислям да ходя с колело на работа. Все повече хора виждам да го правят и това ме мотивира и аз да го правя. Но първо ми трябват още малко тренировки.

 

За мен и около мен

След цял ден пред компютъра…

Posted on by Krasimir

Преди време, когато се сдобих с първия си компютър (беше толкова отдавна) не можех да прекарвам повече от два часа пред него без да ме заболи главата. След това ставах, излизах, разхождах се, гледах телевизия, обаждах се на приятели, четях си книжка и т.н.

computer-workДнес обаче… ако все още издържах само по два часа взиране в монитора, вероятно нямаше да мога да си намеря работа с месеци. Вече ми е трудно да си спомня какъв беше животът преди технологиите да навлязат толкова упорито в живота ни. Какво сме правили през времето, което сега прекарваме в щракане по клавиатурата и четене от екран?

Знам, че мониторите еволюираха така, че да напрягат очите ни по-малко. Все пак не мислите ли обаче, че някак си свикнахме с присъствието на компютрите в живота ни. Научихме се да им отдаваме значима част от времето си и да издържаме да стоим пред тях много по-дълго, отколкото преди. За добро или лошо, но прогресът е нещо неизбежно и който не се приспособи към него, бива избутан встрани и изолиран. Така че няма(х)ме избор, трябваше да се научим.
Това приспособяване обаче не мина безнаказано. Забелязали ли сте, че все повече хора слагат очила? Дори млади, 20-годишни, които не са носили преди? Мисля, че това е страничен ефект от времето, което ни се налага да прекарваме пред компютрите. Очите ни се напрягат и колкото и да мигаме пред монитора си и да отместваме поглед от време на време, напрежението не се разсейва напълно… и май не сме свикнали напълно с целодневната употреба на компютри в живота си.

За мен и около мен

За разделното събиране на отпадъци

Posted on by Krasimir

1342615349-environment-divisionПластмаса, хартия и стъкло. Доста пъти сме виждали тези три категории, по които да разделяме отпадъците си.
Сложиха се контейнери с различни цветове, фирмите се задължиха да събират разделно и особено тези с промишлен отпадък. Някои от нас се опитват да събират разделно у дома. Организират се различни еко фестивали и т.н.

Инициативата е добра. Идеята е добра. Намират се доброволци, а хората се стараят. Все повече от нас започват да се замислят за състоянието на планетата, която обитаваме, защото, нали знаете – всичко се връща.

Вече има изследвания и документални филми за бъдещето на Земята и не е изненада, че тя е много по-издръжлива система от нас. Ние сме слабите в случая. Земята е оцеляла милиони години и ще оцелее още много, но ако не се погрижим да е в по-добро състояние в бъдеще, може би нашето оцеляване ще бъде под въпрос.

Вярвам, че големите промени се правят с малки стъпки и от милиони хора. Никой няма силата да промени колективното съзнание на 8 млрд. души. Но с индивидуални и екипни действия, може да успеем да променим някои малки неща, които да доведат след себе си големите.

Аз харесвам идеята за разделното събиране на отпадъци, опитвам се да я прилагам и да я обяснявам на хората около мен. Не ви струва кой знае колко, а ако всеки се замисли по въпроса, може да успеем да постигнем много.