октомври, 2014 • Животът на Красьо

Климатът в офиса

Posted on 29.10.2014by Krasimir

Знам, че през последните години се проговори за психоклимат, приятелски климат и какво ли още не производни на думата. Днес обаче ще говоря буквално – за климата от гледна точка на температура и подходящи условия за работа.

Да ви кажа честно, може да звучи като нещо лесно за регулиране, но не е точно така. Повечето офиси се отопляват с климатици, а когато става дума за климатици сякаш винаги има нещо, което не е както трябва. Лятото все на човека, който е близо до климатика, ще му е студено, а на тези, които са по покрайнините – ще им е горещо.

През послените дни и даже седмици обаче изпадаме в другата крайност. Застудява значително и никой не може да отрече, че наистина е температурите са достатъчно ниски и имаме нужда от допълнителна топлина. Дали ще е на парно, духалки, печки… кой както може.

Фактите обаче са следните. Ако работите в офис и по цял ден седите неподвижни пред компютъра, имате нужда достатъчно висока температура, така че да не изстивате, защото тялото ви е в покой и не се загрява отвътре. Нямате никакво движение и лесно можете да настинете без дори да усетите как е станало. На мен например много лесно ми изстиват пръстите на ръцете, когато температурите не са достатъчно високи. Просиняват и се е случвало дори да щракам по клавиатурата с нахлузени ръкавички без пръсти на ръцете. Какво да ви кажа, топля се с подръчни материали… дори когато климатикът духа достатъчно топло.

За мен и около мен

Студ, студ, студ…

Posted on 21.10.2014by Krasimir

Как изведнъж застудя и пак се обездвижихме само? Оставихме физическите упражнения настрана се пъхнахме под завивките на дивана у дома с дистанционно в ръка и вперен в телевизора поглед.

Ще кажете може би, че си измисля и че нямам право да слагам всички под общ знаменатал. Може би е така и не отричам, че би имало резон в твърдението ви. Аз обаче си имам доказателство и сега ще ви го кажа какво е то.

Бях на фитнес вчера (понеделник). Свикнал съм обикновено в този ден залата да е пълна, уредите да са заети и почти да не е останало свободно шкафче, в които да си оставя личните вещи. Да, но не и този път. Отидох, видях и си направих следното заключение. Студът събужда мързела у хората. Кара ги да си мечтаят за топло и уютно местенце, а не огромна зала, в която да се потят. Може би е разумно човешко поведение, след като повече от половината редовни хора липсваха, но за мен изглежда леко безотговорно. Хайде, като е студено да загърбим всичко и да спрем да се грижим за себе си. Та нали после ще дойдат коледните и новогодишни празници, ще има да ядем до пръсване и пак ще се чудим какво да правим с излишните килограми. А как няма да ги има, като преустановявате тренировките си? Аз няма да се дам на студа. С или без замръзнал нос ще си посещавам фитнеса с кеф. По-малко хора там, повече уреди за мен.

И искам да завърша със следното: Ако винаги чакате перфектното време да свършите нещо, стигате ли въобще до успешен край?

За мен и около мен

Езиците, които се забравят

Posted on 16.10.2014by Krasimir

Да владеем чужд език е едно от най-ценните качества, към които можем да е стремим. Да не говорим, че днес конкуренцията на пазара на труда е толкова жестока, че ако не говорите поне английски още някакъв западен език, то не сме достатъчно квалифицирани като кандидат служители.

На практика всеки от нас е учил някакъв чужд език най-напред в училище. А, ако правилно съм подочул, вече английски се учи и в детските градини от най-малките дечица. Това е едно на ръка и по тази тема се водят не един и два спора, но няма да я разискваме на този етап.

Днес искам да се спра по-подробно на езиците, които лесно забравяме. Оставям настрана английският, защото той е единственият, който, ако сте научили, няма как да забравите. Той е навсякъде около нас и особено за по-младите е съвсем естествено да го разбират и да го говорят. Аз също се числя кът тях.

Всички останали езици обаче са значително по-слабо разпространени и използвани по нашите географски ширини. Аз например преди години изучавах усилено немски език. Ходих на курсове, слушах немско радио и дори четях книги на немски. Бях го усвоил на едно значително добро ниво. Говоренето ми беше салбо, но мисля, че спокойно можех да се оправя в страната (ако имах възможността да попадна там). Това обаче беше преди години, вече не е така. Нивото на немският ми към момента е паднало значително. Осъзнах го, след като попаднах на онзи немски израз от миналия си пост: Reden ist Silber, Schweigen ist Gold. Не че не си го преведох лесно, просто изведнъж си припомних какви умения имах преди и осъзнах какво е станало сега. Ключовото е, че в немският думите много си приличат като произношение и изписване (поне според мен). Затова се помнят трудно и следователно се забравят лесно.

Не ми се иска да е така, но фактите си говорят. Език, който не се практикува се забравя. Предполагам, че важи с всичките, но аз съдя от опита си с немския до сега.

За мен и около мен

Мълчанието е златно, а говоренето?

Posted on 11.10.2014by Krasimir

Нали знаете онази българска народна мъдрост, която ни казва, че мълчанието е злато? Наскоро разбрах, че на немски език също има подобна и тя звучи по следния начин: Reden ist Silber, Schweigen ist Gold.

За тези, които не знаят езика, преводът на поговорката звучи горе-долу по следния начин: Говоренето е сребърно, а мълчанието златно. Признавам, че има смисъл, в който да вникнем, но на български език не ми звучи достатъчно мелодично и красиво, каквито по принцип трябва да са пословиците и поговорките. И се чудя се дали има някаква връзка в произхода на двете народни мъдрости, или са възникнали спонтанно и паралелно. Ако има защо в нашата става дума само за мълчание, а частта за говоренето изцяло липсва? Може би всеки ще открие отговора за себе си…

Сега обаче бих искал да наблегна върху значението и тълкуването на този израз, защото немският вариант ми се струва една идея по-добър от нашия. Символиката се крие в това, че среброто като благороден метал има по-ниска стойност, отколкото златото, но също се търси и се цени. По същата логика мълчанието често е по-ценно от приказките, не мислите ли. Не случайно има фирми, в които се сключват подробни договори за конфиденциалност и се определят санкции при разкриване на корпоративна тайна. Не случайно редица приятелства са били разваляни след излизането на яве на някаква тайна и т.н. А ако трябва да погледнем малко по-философски на нещата, понякога просто нервите ни са опънати и е по-добре за нас самите да замълчим, отколкото да кажем нещо, за което ще съжаляваме след това. Хората са го синтезирали по следния начин: Казана дума, хвърлен камък. Мислете преди да говорите и преценете какво да кажете и какво – не.