Винаги сме търсели доказателство за съществуването на човешката душа. Не ни се иска да приемем, че съзнанието е всичко, което притежаваме, а чувствата са резултат на химично взаимодействие на биологично ниво.

Не много отдавана се появи опит за доказателство, че душа има и тя тежи 21 грама. Плъзна теорията, че точно с толкова олеква човешкото тяло след смъртта. Идеята бе толкова вълнуваща, че намери отзвук и на големия киноекран в продукция със същото име.

Много медици обаче се възпротивиха срещу такова „абсурдно“ твърдение. Било трудно да се направи толкова прецизно измерване и с най-чувствителния клиничен кантар с размер  да побере човешко тяло, особено в последните часове от живота, когато в тялото на пътника най-често се вливат животоподдържащи течности, прикачени са системи, до няколко минути след смъртта му клетките се свиват и се изпарява част от вътреклетъчна течност. Такива и още много аргументи разбиха прекрасния мит.

Философи, химици и физици обаче не се предават и търсят всевъзможни начини да докажат душата. Последното, което четох по темата е труд на група квантови физици. Според тях душата е вселенска тъкан, която е съществувала милиони години, още преди началото на времето. Тя се намира в структури на мозъка – микротубули. След смъртта структурата се разкъсва, а квантовата информация се отправя към Вселената.

Не знам дали има логика в това, но до този момент на мен лично ми се струва излишно да търсим доказателства за душата. Тя според мен е като Бога и вярата, а вярата е като въздуха. Не е необходимо да го виждаш, за да знаеш, че го има.