С появата на компютрите и интернет навлезе и латиницата. Първоначално новият език за комуникация бе като символ на новост, бунт, нещо, което те прави „готин“.
Той стана особено популярен при тийнейджърите, тъй като разчитането му бе затрудненото от страна на родителите и бе като бариера за навлизане в личното им пространство. Липсата на всякакви правописни и пунктуационни норми паради отсъствието на всички български букви на латиница постепенно стават привлекателни и все повече улесняват провеждането на разговори в мрежата. Латинската азбука за изписване на български думи се превърна в нова „мода“, главно при по-младото поколение, което активно ползва онлайн средата за комуникация.
Желанието за увеличаване на бързината на писане, която би трябвало да наподобява устния разговор, доведе до налагането на готови абревиатури, които спестяват време от изписването им. Така например се приема като утвърдителен отговор „окау“, а за по-кратко – „ок“ или „к“. В речника на новото онлайн поколение попадат „info“- за информация, „pls“- моля те, „ko pr“ – какво правиш, „zdr“ – здравей, „asl“ – години, пол, населено място, „nz” – не знам (която в момента е една от най-грешно изписваните думи). С цел все по-лесното осъществяване на комуникацията и за по-лесното възприемане на емоции, които трудно биха се изразили чрез текст, започваха да се използват емотикони, получени чрез съчетанието на пунктуационни знаци и букви.
Тъй като латинските символи не могат изцяло да обхванат множеството звуци в българския език, се приемат и някои изменение – за „ш“ отговоря „6“, за „ч“ – „4“, за „ъ“-„1“, за „я“ – „Q” и т.н. С навлизането на нови платформи като Facebook постепенно „6“ се замени с „sh”, „4“ с “ch”, „я“ с „ia“ и „ъ“ с “y/a”. Като това се приема за новия, по-модерен стил на писане на латиница. Започна да се получава объркване в общуването на български език в мрежата и всеки използва различни знаци за отбелязване на специфичните букви.
Дори появата на Закон за транскрибирането, въведен през 2009г., целящ да даде норми за изписване на имена и населени места на латиница във връзка приемането на страната ни в ЕС, се опита да уеднакви и речта в интернет. Но реформата е твърде закъсняла за онлайн общуването, защото потребителите вече имат своите изградени навици, които не биха били променени единствено чрез закон.
Все по-голямата употреба на мобилни телефони и комуникацията чрез кратки съобщения, подпомагат ерата на латинизация. Липсата на опция от страна на мобилните оператори за писане на кирилица и съответно по-високите цени на sms услуги при въвеждането й в експлоатация подпомагат за процеса на все по-усиленото разпространение на латински букви. Въпреки че се въведоха кирилизирани софтуери на смарт телефоните, а съобщенията станаха безплатни чрез съответните приложени, използването на латиница надделява, защото е свързана с навиците за по-бързо писане.
Много от потребителите постепенно започнаха да се отказват от този модел на изписване, но несъзнателно продължават да използват латиницата, тъй като клавиатурите им на мобилните устройства или на личните им компютри е фонетична, т.е. всяка българска буква отговаря на латинска. Стандартът BDS остава в историята и се използва главно от хора, които са писали на пишеща машина. Това обезсмисля и създаването на кирилизирана клавиатура от производителите на техника.
В монета писането на български думи с латински знаци е известно като „методица“, шеговита закачка с двамата братя Кирил и Методий, които погрешно се смятат за създатели на азбуката ни днес. В разговорен стил и с още по-голяма насмешка се употребява и терминът „шльокавица“, която се възприема като характерна за нискообразованите хора, които не могат да спазват правописните норми на собствения си език.
Друга характерна особеност, която се ражда под влиянието на онлайн комуникационните платформи, е приемането на нови думи в българския език– дискаунт (уастник в дискусия), даунлоауд (записване на компютърни програми от интернет), селфи (снимка, която си правим сами), атачмънт (прикрепен файл) и др.
