За много компании мечтаният служител трябва да има международен и практически опит, да говори поне два чужди езика, да има ИТ умения, да бъде мотивиран, с хъс за работа и развитие и разбира се – да бъде млад. Стремейки се към съвършено представяне в CV-то си, много кандидати си приписват качества и опит, които не притежават. В даден момент обаче, всичко излиза наяве и създава излишни главоболия и за работодателите и за служителите. Затова извадих две причини, защо е добре да бъдем себе си в автобиографиите за кандидатстване.

Първо – Никой не е перфектен. HR мениджърите също знаят, че изискванията в някои от обявите за работа са формулирани по почти утопичен начин. Почти никой не успява да демонстрира висока степен с международен опит, стажове и социална ангажираност, завършена в рамките на стандартния период на обучение и то на 20-годишна възраст. Едва ли всеки служител с повече от 15 години професионален опит може да има пълна и напълно ясна автобиография. Така че да не бъдем твърде строги към себе си. Разбира се, трябва да се уверим, че отговаряме приблизително на профила на изискванията в обявата за работа, която сме избрали. Ако обаче не може да отбележим едно или две от десет изисквания перфектно, не трябва това да ни попречи да кандидатстваме.

Второ – Краката на лъжата са къси. Мениджърите от различни компании се познават, особено в един и същ бранш. Затова не е необичайно да се питат за кандидатите, преди да бъдат наети. Следователно неточната информация в автобиографията обикновено се разкрива по-бързо, отколкото кандидатите могат да си представят. Ако все пак се случи, това обикновено води до незабавно отхвърляне от процеса на кандидатстване. Нещата могат и да се влошава, ако вече сме били наети, поради неправилна информация.

Затова е нужно да бъдем себе си. Да заявим наистина в какво сме добри и какво може да правим, какъв е нашият опит. В крайна сметка е по-добре и за двете страни, ако изградим честни отношения от самото начало.

No comment


Name


Email (will not pubblished)


Website/URL