За мен и около мен

За мен и около мен

Филмът “Дуел” – между живота и смъртта

Posted on by Krasimir

Филмът „Дуел“ е първият пълнометражен филм на режисьора Стивън Спилбърг. Сценарият е дело на Ричард Метисън, базиран на негов разказ. Премиерата е през 197 1г. Заснет е за 13 дни и е монтиран за 10 дни. Преди излъчването на филма на европейската кино сцена, Спилбърг трябва да заснеме за 2 дни още толкова сцени, колкото са необходими за увеличаване на дължината на филма от 74 до 90 минути.

Сюжетът на „Дуел“ разкрива пътуването на едни средно статистически американец през пустинята, за да пристигне при свой приятел. На иначе пустия път изпреварва един огромен камион, който най-неочаквано започва да се опитва да го убие. Така се поставя началото на нетипичния дуел между човека и опасността. Големят камион е символ на страха, на постоянно дебнещата опасност, на терора, който сме подложени всеки ден. Какво е малката кола (човекът) в сравнение с цял един камион (живота)? Докъде можем да стигнем в битката с живота и на какво сме способни, за да оцелеем? Темата на филма е актуална и днес и това е една от причините той да бъде признат като един от най-добрите филми.

Главният герой Дейвид Ман трябва да се изправи пред страховете си и да се справи с тях. В началото филмът започва с излизането на кола от гараж в обикновена къща в американски квартал и постепенното преминаване на колата от градските улици към излизането ѝ на магистралата, до пътя в пустинята. Този път можем да го възприемем като метафора на пътя на човека в живота, а пустинята – на безпомощността. По пътя човек се среща с множество препятствия, с който обаче трябва да се справи сам. Дейвид бърза, изпреварва камиона, и започва една постоянна надпревара, една гонка на ръба между живота и смъртта.

Тъй като в „Дуел“ липсва пищен сценарии, то кадрите трябва да показват това, което не се казва с думи. Постоянното поглеждане на героя в огледалото символизира неговия страх. Първата му спирка в закусвалнята, когато се чуди кой от седящите на бара с кафяви обувки, видени преди това, се опитва да го убие. Метафора на обърканите мисли се явява и сянката на стената от светещите надписи, която прилича на оплетени въжета.

Мястото, на което Дейвид спира за почивка, когато си мисли, че е избягал от камиона, също не е случайно. Той се паркира до знак „СТОП“, който пък се намираше до линията на влака. Този знак символизира почивката, бягството от действителността. Но след глътка въздух влакът минава и подсеща героя, че трябва да продължи напред. В живота нямаш право на почивка!

По-нататък Дейвид се опитва да се свърже с полицията, за да му помогнат, спира случайни коли, дори дръзва да извика шофьора на камиона, докато осъзнае, че никой не може да му помогне освен самият той, че трябва да дойде решаващият момент, дуелът между него и камиона, между човекът и смъртта, от който само един ще оцелее.

Така стигаме и до решаващата сцена, до обратът, повратната точка, в която Дейвид, решава, че не може да живее вече в страх, че трябва да се отърве от камиона. В тази сцена героят и неговият страх се изправят един срещу друг. В последната секунда Дейвид се спасява, а колата му заедно с камиона падат в бездната. Капчиците кръв, спирането на въртенето на колелата, откъснатото бяло парче на фара от камиона са символ на победата, но и едновременно на това и на края. Ако един оцелее, то друг умира.

За мен и около мен

Глътка вода за душата

Posted on by Krasimir

Всички сме наясно колко важно за здравето е приемането на достатъчно вода през деня. Според почти всички специалисти, дневната доза трябва да е 2 л. Звучи преувеличено, но като се замислите наистина не е толкова странно – все пак сме между 55% и 60% вода.

Не всички от нас обаче имат навика да приемат дори приемливо количество вода. Някои предпочитат газирани или енергийни напитки, някои кафе, а някои нямат време даже да помислят за течности. Тези напитки не са особено подходящи заместители на водата. Има безброй проучвания за вредните последици от дехидратацията – умора, главоболия, чувство за глад (което води до похапване през деня, което води до затлъстяване…). Има един ефект на дехидратацията, за който научих едва наскоро – този върху ума.

Ниската хидратация нарушава концентрацията, паметта и дори настроението, като може да доведе до тревожност и умора. Тези две състояния могат значително да влошат способността ни да изпълняваме дневните си задължения, което от своя страна води до още по-лошо настроение. Тежки състояния на хидратация, наред с безброй притеснителни физически симптоми, води до апатия – един от основните симптоми на депресията. Ако се нуждаете от допълнителна мотивация – стареенето е свързано именно с понижаване на нивото на вода в тъканите.

За да поддържате ума си бистър (и тялото си – здраво) през деня, ако нямате налични други заболявания (пък и даже и да имате – най-много да си помогнете) пийте препоръчителната дневна доза вода. Може в началото да ви се струва като неприятно задължение, но рано или късно организмът ви ще свикне – и вероятно ще ви благодари. Ако наистина искате да разнообразявате, някои видове билков чай биха имали подобен ефект на обикновена вода (но се уверете, че не са диуретични).

За да сте сигурни, че ще спазвате този дневен прием, дръжте голямо шише вода на работното си място – или мястото, където прекарвате по-голямата част от деня си. Поставете си за цел да изпивате по едно на ден. Освен това пийте вода сутрин след ставане и вечер след вечеря. Ако искате и да разнообразявате – чаят също е опция.

И ако ви се струва прекалено голямо неудобство, помислете за това като услуга към бъдещото ви „аз“, което ще ви е силно благодарно, че не сте го състарили преждевременно като сушена стафида.

За мен и около мен

Навици на плащане в България и Европа за 2019 г.

Posted on by Krasimir

Колко са отговорни гражданите в България по отношение на извършването на плащания в срок в сравнение с останалата част на Европа? А бизнес клиентите? Отговорите на тези въпроси и още можем да научим от ежегодното проучване на ЕОС Груп „Навици на плащане в Европа“ 2019.

ЕОС Груп е водещ международен доставчик на индивидуализирани финансови услуги, с офиси в цяла Европа, както и в Северна Америка. Българското представителство наклон на групата, ЕОС Матрикс, представи данните за България, което ни позволява да следим тенденциите за страната на фона на общия тренд в Европа.

Въпреки че България леко изостава зад държавите в Западна Европа (и даже някои от тези в Източна Европа), фактът, че навиците на плащане следват положителна насока, е несъмнен. В България през последната година се наблюдава ръст на платените в срок фактури -77%. Общата статистика за Европа показва по-високи резултати – 81% средно. И все пак, България бележи 1 процентен пункт подобрение в сравнение с 2018 г. Подобна тенденция се наблюдава в цялото проучване. Например, българските бизнеси просрочват или изобщо не плащат фактурите си в 25% от случаите (и то без промяна през изминалите 2 години), докато средно в цяла Европа това се наблюдава едва при 21% от тях.

Но има статистики, в които България води класацията. 48% от българските бизнеси сътрудничат с външни фирми за събиране на вземанията. Проучването на разкри, че колекторските агенции са възстановили 11,1% от годишния оборот на компаниите, които са наели услугите им – това е на второ място най-високата успеваемост в цяла Европа след Русия. В Германия, ефективността на сътрудничеството между фирмите и агенциите за събиране на вземания е се измерва във възстановени 9,6% от оборота, а в Дания – едва 6,7%. За да разберем какво прави фирмите за управление на вземанията толкова ефективни в България, можем да разгледаме практиките на ЕОС Матрикс. ЕОС подхожда индивидуално към всеки случай и търси причината за просроченото плащане. Ключът е в намирането на решение, което да е благоприятно и за двете страни. По този начин бизнесите успяват да събератпросрочените си вземания и същевременно да запазят добрите си взаимоотношения със своите клиенти.

За мен и около мен

Goodreads препоръчва Васил Лазаров

Posted on by Krasimir

Използвали ли сте Goodreads? Това е най-големият сайт в света за читатели и препоръки за книги. Той стартира през 2007-а година, а целта му и до днес не остава променена – да помогне на хората да намерят или препоръчат книгите, които обичат и са ги впечатлили. Чрез този сайт успях да открия много литература, съобразена с моя вкус. Тук се запознах и с творчеството на българския писател Васил Лазаров.

Изненадах се положително, когато забелязах две книги на автора като препоръчани от други читатели и попадащи в графата с подходящи за мен. Разбира се, сайтът е посещаван от хора в цял свят и има доста българска литература, но не мога да скрия, че изпитах гордост от видяното. Приех го като международно признание и нямаше начин да подмина.

Препоръчаните книги на Лазаров бяха два негови романа – „Тройната нишка“ и „Парадоксът на любовта“. Излишно е да казвам, че прочетох и двата и то за отрицателно време. Причината е, че книгите увличат читателя с интересна фабула, динамичен сюжет и реализъм. Но не се изчерпват само с това.

За повечето читатели на Васил Лазаров е известно, че той почита християнските норми и умело ги пресъздава в творбите си. Този похват наблюдавах първо в „Тройната нишка“, а след това открих и в „Парадоксът на любовта“. Няма да ви разказвам сюжетите, за да не ви разваля удоволствието от четенето, защото сигурен съм, че ще потърсите книгите на автора. Изкушавам се само да ви споделя някои интересни факти, свързани с християнството и въпросните Лазарови романи.

В „Тройната нишка“ например самото заглавие се явява като религиозна метафора. То е препратка към Стария завет и води до конкретен пасаж от него. Смисълът е, че двама души винаги са по-силни заедно, отколкото сами. А кой или какво е третата нишка, ще се досетите сами след като прочетете книгата. Вторият роман пък деликатно се върти около Божественото начало и човешката природа чрез интересна символика.

Творчеството на Васил Лазаров си заслужава да бъде прочетено, запомнено и споделено. То е увлекателно, наситено с реални житейски ситуации и индивидуализирани герои, в които всеки може да припознае част от себе си. Чрез персонажите си и сюжетните линии, които разиграва, авторът ни учи на хуманизъм, нравствени добродетели и вяра в доброто, в хората и в себе си. Goodreads ми препоръча Васил Лазаров, а аз го препоръчвам на вас.

За мен и около мен

Невинни жертви

Posted on by Krasimir

България беше разтърсена от едно нечовешко събитие. Едно невинно дете си отиде от този Свят имъчено и изтормозено. Няма по-голям грях от този да посегнеш на дете.

Днес темата ми е мрачна, както и настроението. Не е за вярване, че някой е способен на подобно зверство. Много пъти съм казвал, че за изнасилвачи и убиици задължително трябва кастрация и не просто да си лежат до живот в една килия с безплатна храна, а да се мъчат така както са се мъчили техните жертви. А на онези, който посягат сексуално на жени и деца задължително трябва да страдат. Аз не мога да разбера едно нещо, защо след като това същество, ще го наричам същество, защото той не заслужава да бъде наречен човек, след като и преди е бил задържан за сексуално посегателство, въпреки, че е бил непълнлетен е отново пуснат на свобода, след това е имал още криминални прояви, като кражби. Не мога да си обясня, защо са го пуснали на свобода, след като е ясно, че от него човек няма да излезе? Защо съдебната ни система е такава,а после ние добрите хора си патим, заради нея? И най-вече, защо едно ангелче трябваше да се прости с живота си, заради нехайството и явно неефективността на съдебната система? Ами тези родители? Как ще живеят тези хора от тук нататък? Ще ви кажа – няма да живеят.

Ще прекратя тази тема, защото е прекалено тежка, но се надявам този път да има възмездие и справедливост. Надявам се, четези родители ще съумеят да продължат жвота си по някакъв начин.

За мен и около мен

Цената на парите

Posted on by Krasimir

Лято е, сякаш в жегите на хората им става нещо и започват да се държат доста налудничево . Пресичат където си искат, вървят по улиците като сякаш не са на себе си, шофират доста рисковано, правят щуротии под влиянието на “освежаващи” напитки.

Така например попаднах на един клип. Не мисля, че в него жегата играеше роля, а по-скоро парите. Клипът ни показва какво сме способни да направим и да жертваме само и само за да станем една идея по-богати. В мрежата има много подобни клипчета. Хора спират случайни минувачи а улицата, в повечето случаи са жени, не знам, може би те са по-склонни да рискуват за пари и ги карат да направят нещо в замяна на сума пари. В този клип спряха млада дама и й предложиха 100 000 не знам от каква народност беше, но тяхна валута, за да си татуира на челото логото на тяхната фирма. Познайте, девойката се съгласи. Вие бихте ли обикаляли цял живот като клоун за 100 000 лв? Не знам до къде се разпростират границите на човешкото същество, но аз не бих го направил . Вярно е че вече има лазерно премахване на татуировки, но въпреки това доколкото знам остава някакъв белег, но дори и да не остава, да се унижиш в студиото, да те гледа цял Свят, за каквато и да била сума ми се струва доста повърхностно. Може би, ако си в безизходица и парите са ти нужни за лечение или нещо такова, бих го разбрал, но не съм сигурен дали бих се съгласил на обезобразяване. Дамата обаче нямаше подобни предрасъдаци и го направи. Изтърпя болката, на челото й има лого и си отиде със 100 000 по-богата. Преди време бях гледал и друго предизвикателство, на една млада дама й обръснаха главата, сумата беше нещо подобно, но не помня особено, това бих го направил, дори и да имам коса до кръста. Все пак това е нещо, което расте през целия ни живот и е обратимо.

Много съм любопитен вие на какво сте готови за 100 000 лева?

За мен и около мен

Децата,малките диаманти на живота

Posted on by Krasimir

Първи юни е! Няма по-прекрасен, по-забавен и по-дългоочакван празик. Не за друго, но какво по-хубаво от това да видиш искрената усмивка на децата и блясъка в очите им, когато направиш жест към тях? Лично на мен от малък това ми е най-любимя празник, който може да спори за призово място с Коледа.

Денят на детето още от малък ми създава невероятни емоции. На първо място само на 1 юни и на Коледа даваха кака Лара и “Милион и едно желания”, няма човек от моето поколение, който да не си спомня това предаване и който да не го е очаквал с трепет. Все пак анимацията беше ограничена. Спомням си че на всеки 1-ви юни родителите ми организираха забавна програма и се стараеха да ни направят максимално щастливи, като се има предвид, че когато аз бях дете нямаше детски центрове, нямаше глезотийките, който сега можем да предоставим на децата. Тогава имаше едно влакче, което работеше само на Празника на детето и си беше борба за да си намериш място, после по един балон и по един садолед и ние бяхме най-щастливите на света. Вече съм улегнал мъж, но на този ден винаги ме обзема едно мило и приятно усещане, града кипи от живот, а навсякъде те посрещат малки, слънчеви усмивчици, големи, топли очички, шарещи наоколо. Децата са най-големия дар, който можем да получим в живота, те са смисъла да съществуваме и трябва да ги пазим, а толкова бързо растат, че трябва да използваме всеки един момент с тях и да ги правим щастливи. Сега в главата ми ведната изкача една мисъл ” Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желааят”.

За още по-силен и емоционален завършек на моята статия ви предлагам това видео, което може да ви разтопи.

За мен и около мен

Шфирането и отговорността

Posted on by Krasimir

Всички знаем какво се случва по време на баловете. Развълнувани младежи крещят, усилили музиките в колите на макс, с изкарани глави извън прозорците. Какво по-точно празнуват не знам, все пак от сега започва трудната част от живота. Но нека се веселят хората, въпроса е да е отговорно.

Всяка година от КАТ са все по-мобилизирани да следят за реда по пътищата по време на баловете. Все повече санкции за нарушителите, все повече забрани за празнуващите. Лично на мен много ми хареса кампанията, която българските актьори са предприели, оносно отговорното шофиране. Те призовават младежте да бъдат разумни и да не шофират употребили алкохол, защото има хора, които ги обичат и ги чакат да се приберат вкъщи. Една грешка и може да преобърнце целия ти свят. Наистина, аз съм с две ръце за тази кампания, всеки празник е почернен от статистики за ПТП. Било то на студентския празник или на абитуриенстските балове. Живота е пред вас, радвайте му се, шофирането е отговорно и ако не подходим така, рискуваме както нашия живот, така и на другите около нас. Дано все повече хора да последват тези съвет и да не си развалят празника. Алкохол, че ще има то е ясно, но нека колите останат на паркингите.

Аз съм шофьор от над 10 години и никога не съм си позволил да шофирам, дори след една бира. Алкохола не е шега работа. Всеки ден ден по улиците буквално се изтрепват хора, заради високи скорости и под влиянието на алкохол и наркотици, нека не ставаме част от тази статистики. Пазете се.

За мен и около мен

Да се придвижваме с автомобил или с градския транспорт?

Posted on by Krasimir

Преди време гледах един експеримент, проведен на територията на град София, в който се сравняваше бързината на придвижване между човек в автомобил и такъв, който използва транспортната система в града. Стартът беше поставен от една определена точка, като и двамата участници в експеримента, трябваше да стигнат до друга точка в града. Часовият диапазон беше подбран да е такъв с натоварен трафик, а двамата участници бяха един известен журналист и родна автомобилна състезателка.

Напълно очаквано за мен, журналистът, който използваше градския транспорт, пристигна на крайната точка първи, с което доказа, че използването на личен автомобил в пиков час е значително по-бавно, а погледнато от друг ъгъл – и по вредно за въздуха в големите градове и в частност София.

От години се водят дебати за това как да се ограничи използването на лични автомобили в силно урбанизираните райони. А едни от ефективните политики през последните години са изграждането на сигурни велоалеи (така че да се създадат условия за използване на алтернативен еко транспорт). В същото време се наблюдава порочната практика един автомобил да се движи само с един човек в него, което даде поле за много кампании, които да агитират за това да се споделя пътуването до работа. Но може би една от най-постоянните политики в световен мащаб, благодарение на която се цели намаляването на използването на личните автомобили и задочно – изхвърлянето на вредни газове в атмосферата, е развитието на сигурна, редовна и надеждна градска транспортна система.

Като модерна и гъсто населена европейска столица, София също страда от прекомерно високи нива на вредни емисии във въздуха, интензивен трафик и липса на места за паркиране в централните райони и не само.

Програмата за изграждане и реконструкция на транспортната инфраструктура в София цели подобряване на базовата транспортна инфраструктура в София и равномерно развитие на всички зони в Столична община. Тя  акцентира върху развитието на единна устойчива транспортно-комуникационна система, гарантираща удобно и високо ниво на мобилност, качествена градска среда и удовлетвореност на гражданите и бизнеса, това споделя в интервю за новинарско издание, председателят на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд Орлин Алексиев.

Именно чрез средства от този Фонд Столична община финансира проекти за подобряването и развитието на транспортната система и комуникации в град София. Като за периода 2015-2019 година са отпуснати 9,6 млн. лева за ремонт на тротоарни настилки и закупуване на трамвайни мотриси, допълни още Орлин Алексиев, който е и общински съветник в Столичния общински съвет за трети пореден мандат.

За мен и около мен

Родителите,проблем за образованието

Posted on by Krasimir

Месец май вече чука на вратата и чака да му отворим. Обичам го този месец, колкото и да е непостоянен като атмосферни уловия. Ту вали, ту слънцето напича, а на всичкото отгоре и ни затрупа някоя градушка. Въпреки това винаги съм го свързвал с много празници и настроение. Май месец носи в мен чуство на носталгия и збавление.

И с наближаването на този прекрасен, почти летен месец, наближават и матурите и абитуриентските балове. За завършващите това е страрт на един самостоятелен живот, който ги подготвя да станат отговорни възрастни. Е, винаги има изключения. И докато съм на тази вълна, преди време ми попадна един материал свързан с матурата от далечните години, на която се падна Пейо Яворов. За мен той е велик, истински кумир. Той е човекът, който чрез любовта си гради своето творчество. Драмите в живота му го погубват и подтикват към самоубийство, но и го вдъхновяват да напише шедьоври в българската литература. И да се върна на темата, на матурата през 2015 г. се падна “Ще бъдеш в бяло”. Едно страхотно произведение, в което лирическата героиня е представена като ангел, като духовно обежище, в което той да се излекува и да изплува от сенките на живота. И на фона на това красиво произведение, родителите на тези зрелостници избухват, като казват, че Яворов не трябва да се изучава и трябва да бъде забранен, че едва ли не той е пияница и пълнил главите на децата им с небивалици. Аз съм просто изумен как може родителите да коментират този велик автор и революционер по този начин. С какво пълни главите им? С красиви думи за истинска и чиста любов. Как тези хора, които не зачитат знанието да предадат на дедцата си, че това е ценност, която трябва да пазят и съхраняват. И как един един учител да се справи с това? В повечето случаи децата отиват на училище с нагласата да унижат и да покажат превъзходство. А това не го научават в училище, а в средата, в която са отглеждани.

Интересно ми каква ли тема ще се падне тази година и дали ще има от тези родители, които да потъпкат всичко ценно в нашата култура. Дано за четири години манталитета и интелекта на българите да е претърпял някакъв катарзис и да няма подобни хули към великите наши автори.