Колко са отговорни гражданите в България по отношение на извършването на плащания в срок в сравнение с останалата част на Европа? А бизнес клиентите? Отговорите на тези въпроси и още можем да научим от ежегодното проучване на ЕОС Груп „Навици на плащане в Европа“ 2019.

ЕОС Груп е водещ международен доставчик на индивидуализирани финансови услуги, с офиси в цяла Европа, както и в Северна Америка. Българското представителство наклон на групата, ЕОС Матрикс, представи данните за България, което ни позволява да следим тенденциите за страната на фона на общия тренд в Европа.

Въпреки че България леко изостава зад държавите в Западна Европа (и даже някои от тези в Източна Европа), фактът, че навиците на плащане следват положителна насока, е несъмнен. В България през последната година се наблюдава ръст на платените в срок фактури -77%. Общата статистика за Европа показва по-високи резултати – 81% средно. И все пак, България бележи 1 процентен пункт подобрение в сравнение с 2018 г. Подобна тенденция се наблюдава в цялото проучване. Например, българските бизнеси просрочват или изобщо не плащат фактурите си в 25% от случаите (и то без промяна през изминалите 2 години), докато средно в цяла Европа това се наблюдава едва при 21% от тях.

Но има статистики, в които България води класацията. 48% от българските бизнеси сътрудничат с външни фирми за събиране на вземанията. Проучването на разкри, че колекторските агенции са възстановили 11,1% от годишния оборот на компаниите, които са наели услугите им – това е на второ място най-високата успеваемост в цяла Европа след Русия. В Германия, ефективността на сътрудничеството между фирмите и агенциите за събиране на вземания е се измерва във възстановени 9,6% от оборота, а в Дания – едва 6,7%. За да разберем какво прави фирмите за управление на вземанията толкова ефективни в България, можем да разгледаме практиките на ЕОС Матрикс. ЕОС подхожда индивидуално към всеки случай и търси причината за просроченото плащане. Ключът е в намирането на решение, което да е благоприятно и за двете страни. По този начин бизнесите успяват да събератпросрочените си вземания и същевременно да запазят добрите си взаимоотношения със своите клиенти.

Използвали ли сте Goodreads? Това е най-големият сайт в света за читатели и препоръки за книги. Той стартира през 2007-а година, а целта му и до днес не остава променена – да помогне на хората да намерят или препоръчат книгите, които обичат и са ги впечатлили. Чрез този сайт успях да открия много литература, съобразена с моя вкус. Тук се запознах и с творчеството на българския писател Васил Лазаров.

Изненадах се положително, когато забелязах две книги на автора като препоръчани от други читатели и попадащи в графата с подходящи за мен. Разбира се, сайтът е посещаван от хора в цял свят и има доста българска литература, но не мога да скрия, че изпитах гордост от видяното. Приех го като международно признание и нямаше начин да подмина.

Препоръчаните книги на Лазаров бяха два негови романа – „Тройната нишка“ и „Парадоксът на любовта“. Излишно е да казвам, че прочетох и двата и то за отрицателно време. Причината е, че книгите увличат читателя с интересна фабула, динамичен сюжет и реализъм. Но не се изчерпват само с това.

За повечето читатели на Васил Лазаров е известно, че той почита християнските норми и умело ги пресъздава в творбите си. Този похват наблюдавах първо в „Тройната нишка“, а след това открих и в „Парадоксът на любовта“. Няма да ви разказвам сюжетите, за да не ви разваля удоволствието от четенето, защото сигурен съм, че ще потърсите книгите на автора. Изкушавам се само да ви споделя някои интересни факти, свързани с християнството и въпросните Лазарови романи.

В „Тройната нишка“ например самото заглавие се явява като религиозна метафора. То е препратка към Стария завет и води до конкретен пасаж от него. Смисълът е, че двама души винаги са по-силни заедно, отколкото сами. А кой или какво е третата нишка, ще се досетите сами след като прочетете книгата. Вторият роман пък деликатно се върти около Божественото начало и човешката природа чрез интересна символика.

Творчеството на Васил Лазаров си заслужава да бъде прочетено, запомнено и споделено. То е увлекателно, наситено с реални житейски ситуации и индивидуализирани герои, в които всеки може да припознае част от себе си. Чрез персонажите си и сюжетните линии, които разиграва, авторът ни учи на хуманизъм, нравствени добродетели и вяра в доброто, в хората и в себе си. Goodreads ми препоръча Васил Лазаров, а аз го препоръчвам на вас.

България беше разтърсена от едно нечовешко събитие. Едно невинно дете си отиде от този Свят имъчено и изтормозено. Няма по-голям грях от този да посегнеш на дете.

Днес темата ми е мрачна, както и настроението. Не е за вярване, че някой е способен на подобно зверство. Много пъти съм казвал, че за изнасилвачи и убиици задължително трябва кастрация и не просто да си лежат до живот в една килия с безплатна храна, а да се мъчат така както са се мъчили техните жертви. А на онези, който посягат сексуално на жени и деца задължително трябва да страдат. Аз не мога да разбера едно нещо, защо след като това същество, ще го наричам същество, защото той не заслужава да бъде наречен човек, след като и преди е бил задържан за сексуално посегателство, въпреки, че е бил непълнлетен е отново пуснат на свобода, след това е имал още криминални прояви, като кражби. Не мога да си обясня, защо са го пуснали на свобода, след като е ясно, че от него човек няма да излезе? Защо съдебната ни система е такава,а после ние добрите хора си патим, заради нея? И най-вече, защо едно ангелче трябваше да се прости с живота си, заради нехайството и явно неефективността на съдебната система? Ами тези родители? Как ще живеят тези хора от тук нататък? Ще ви кажа – няма да живеят.

Ще прекратя тази тема, защото е прекалено тежка, но се надявам този път да има възмездие и справедливост. Надявам се, четези родители ще съумеят да продължат жвота си по някакъв начин.

Лято е, сякаш в жегите на хората им става нещо и започват да се държат доста налудничево . Пресичат където си искат, вървят по улиците като сякаш не са на себе си, шофират доста рисковано, правят щуротии под влиянието на „освежаващи“ напитки.

Така например попаднах на един клип. Не мисля, че в него жегата играеше роля, а по-скоро парите. Клипът ни показва какво сме способни да направим и да жертваме само и само за да станем една идея по-богати. В мрежата има много подобни клипчета. Хора спират случайни минувачи а улицата, в повечето случаи са жени, не знам, може би те са по-склонни да рискуват за пари и ги карат да направят нещо в замяна на сума пари. В този клип спряха млада дама и й предложиха 100 000 не знам от каква народност беше, но тяхна валута, за да си татуира на челото логото на тяхната фирма. Познайте, девойката се съгласи. Вие бихте ли обикаляли цял живот като клоун за 100 000 лв? Не знам до къде се разпростират границите на човешкото същество, но аз не бих го направил . Вярно е че вече има лазерно премахване на татуировки, но въпреки това доколкото знам остава някакъв белег, но дори и да не остава, да се унижиш в студиото, да те гледа цял Свят, за каквато и да била сума ми се струва доста повърхностно. Може би, ако си в безизходица и парите са ти нужни за лечение или нещо такова, бих го разбрал, но не съм сигурен дали бих се съгласил на обезобразяване. Дамата обаче нямаше подобни предрасъдаци и го направи. Изтърпя болката, на челото й има лого и си отиде със 100 000 по-богата. Преди време бях гледал и друго предизвикателство, на една млада дама й обръснаха главата, сумата беше нещо подобно, но не помня особено, това бих го направил, дори и да имам коса до кръста. Все пак това е нещо, което расте през целия ни живот и е обратимо.

Много съм любопитен вие на какво сте готови за 100 000 лева?

Първи юни е! Няма по-прекрасен, по-забавен и по-дългоочакван празик. Не за друго, но какво по-хубаво от това да видиш искрената усмивка на децата и блясъка в очите им, когато направиш жест към тях? Лично на мен от малък това ми е най-любимя празник, който може да спори за призово място с Коледа.

Денят на детето още от малък ми създава невероятни емоции. На първо място само на 1 юни и на Коледа даваха кака Лара и „Милион и едно желания“, няма човек от моето поколение, който да не си спомня това предаване и който да не го е очаквал с трепет. Все пак анимацията беше ограничена. Спомням си че на всеки 1-ви юни родителите ми организираха забавна програма и се стараеха да ни направят максимално щастливи, като се има предвид, че когато аз бях дете нямаше детски центрове, нямаше глезотийките, който сега можем да предоставим на децата. Тогава имаше едно влакче, което работеше само на Празника на детето и си беше борба за да си намериш място, после по един балон и по един садолед и ние бяхме най-щастливите на света. Вече съм улегнал мъж, но на този ден винаги ме обзема едно мило и приятно усещане, града кипи от живот, а навсякъде те посрещат малки, слънчеви усмивчици, големи, топли очички, шарещи наоколо. Децата са най-големия дар, който можем да получим в живота, те са смисъла да съществуваме и трябва да ги пазим, а толкова бързо растат, че трябва да използваме всеки един момент с тях и да ги правим щастливи. Сега в главата ми ведната изкача една мисъл “ Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желааят“.

За още по-силен и емоционален завършек на моята статия ви предлагам това видео, което може да ви разтопи.

Всички знаем какво се случва по време на баловете. Развълнувани младежи крещят, усилили музиките в колите на макс, с изкарани глави извън прозорците. Какво по-точно празнуват не знам, все пак от сега започва трудната част от живота. Но нека се веселят хората, въпроса е да е отговорно.

Всяка година от КАТ са все по-мобилизирани да следят за реда по пътищата по време на баловете. Все повече санкции за нарушителите, все повече забрани за празнуващите. Лично на мен много ми хареса кампанията, която българските актьори са предприели, оносно отговорното шофиране. Те призовават младежте да бъдат разумни и да не шофират употребили алкохол, защото има хора, които ги обичат и ги чакат да се приберат вкъщи. Една грешка и може да преобърнце целия ти свят. Наистина, аз съм с две ръце за тази кампания, всеки празник е почернен от статистики за ПТП. Било то на студентския празник или на абитуриенстските балове. Живота е пред вас, радвайте му се, шофирането е отговорно и ако не подходим така, рискуваме както нашия живот, така и на другите около нас. Дано все повече хора да последват тези съвет и да не си развалят празника. Алкохол, че ще има то е ясно, но нека колите останат на паркингите.

Аз съм шофьор от над 10 години и никога не съм си позволил да шофирам, дори след една бира. Алкохола не е шега работа. Всеки ден ден по улиците буквално се изтрепват хора, заради високи скорости и под влиянието на алкохол и наркотици, нека не ставаме част от тази статистики. Пазете се.