За мен и около мен

Новата квартира и преместването

Posted on by Krasimir

kvartirataСлед леки спорове с хазяина, относно условията у дома и сумата за наема, който плащам се наложи да сменя квартирата и то много бързо. За щастие по това време на годината има изобилие от възможности за наемане на ново жилище и само след 3-4 огледа с една от по-големите агенции за недвижими имоти набързо си избрах място за живеене.

Всяко зло за добро, както се казва, защото новият ми дом е на няма и километър от работата ми, а досега пътувах по 30 минути всеки ден на отиване и връщане. Освен това, както никоя друга моя квартира досега, има климатик и се предполага, че разходите за отопление ще са поне малко по-ниски.

Но както казах, всичко се случи много набързо и трябваше да изнеса покъщнината за няма и ден. Единствените хамали София, които успяха да отреагират веднага и да се захванат с работата, бяха тези от Къщата Беглец. Влязоха ми в положение и се оказаха много точни хора, трябва да им призная, че не съм виждал подобна сръчност досега.

Оставих ги вкъщи да опаковат, а аз отидох да уреждам нещата в новия апартамент. Знаех, че има опасност нещо да счупят или не дай си боже да откраднат, но бях в толкова затруднено положение, че това беше единствения ми вариант. Те обаче се оказа професионалисти – след няма и два часа, вече бяха на новия ми адрес, с всичко натоварено в камиона и идеално опаковано. Качиха нещата горе, монтираха гардероба, секцията и леглото, а на мен ми остана само да разопаковам и се уверих, че всичко е непокътнато и на лице.

Вече подредих всичко у дома, последната ми задача е само да си закупя някои кухненски електроуреди, понеже на новото място липсват такива, а тези в старата квартира бяха на хазяина. В общи линии, макар и на тъгадък, съм много доволен от смяната на жилището и преместването. Вярно, озорих се доста, но без усилия нищо не се постига.

За мен и около мен

Агресията у учениците

Posted on by Krasimir

agressiaМоже би е по-правилно да се каже агресията у цялото ни общество. Кое ме накара да пиша на тая тема. Поредното заглавие в информационния поток, затова как някакво момиче, ученичка от основния курс, бутнала нарочно и потрошила учителката си, понеже по-рано през деня нещо се били спречкали. Ами това е – децата, учениците са огледало на обществото. Когато в обществото и в живота на възрастните действа не силата на аргументите на словото, когато до истината не се стига с думи, а с физическа сила и основен аргумент е юмручното право, защо в училище, защо при децата да е по-различно. Забелязали ли сте как най-обикновени спорове  – в магазин, в градския транспорт или пък на опашка в някакво учреждение, по пътищата между шофьорите – от невинно разменени в началото реплики рязко ескалират във физическа разправа. Всеки ден по телевизията дават подобни сюжети. И не че искам да оправдавам някого. Няма оправдание за това едно дете, при това момиче, да прояви подобна грубост не само към учителката си, не само към по-възрастен човек, въобще към някого. Просто търся обяснение. А обясненията са навсякъде около нас, почти постоянно. Може би повърхностни, може би непълни. Но дали има и нужда от обяснения и оправдание на агресията ни. Доколкото знам, даже и най-големите злодеи в световната история са намирали оправдания за постъпките си.  Трябва да си зададем някои важни въпроси като хора, даже няма нужда ние да ги задаваме. Класиците са го направили. Накъде вървим?! И още по-важдо – докъде ще стигнем?!

 

 

За мен и около мен

Разбирам го човека

Posted on by Krasimir

Снощи, докато си търсех разни песнички в ютуб, попаднах на клип с име „Разгневен клиент се кара с интернет доставчик”. На друго място същият запис даже е озаглавен „Полудяла мутра говори с интернет доставчик”. Съгласен съм, че на места човекът преминава границата, даже е доста брутален. Ама, да ви кажа съвсем честно, го разбирам. Десетки пъти ми се е налагало да се обаждам за проблеми с интернет и повярвайте ми, наистина могат да ви изкарат извън нерви. С въпроси от типа: ама за какво ви е през нощта интернет? Абе какво те интересува за какво ми е през нощта интернет?! Щом си плащам за 24 часа обслужване, за всичките дни в месеца, ти си длъжен да ми осигуриш съответстващ трафик на интернет. Или със следния абсурден диалог, състоял се наскоро. Обаждам се, защото просто нямам интернет, не е слаб трафикът, просто липсва. Споделям аз със служителя, който вдигна дежурния телефон, какъв ми е проблемът. Той ми отговаря: ама при нас всичко е наред. Аз му отвръщам: Не ви се обаждам, за да ви питам как са при вас нещата, а за да ви кажа, че при мен не са наред. И тези реплики разменени няколко пъти с все по-изнервен тон от моя страна. Докато не се обадиха и други потребители и не стана ясно, че проблемът е някъде в някаква разпределителна кутия или нещо подобно долу, на улицата, та дойде екип да отстрани проблема. Така че не толерирам даже и вербалната агресия, но още по-малко толерирам фирми и техни служители, на които и ти вадиш хляба, да те правят на маймуна и да те разиграват с дни.

За мен и около мен

Стига филми!

Posted on by Krasimir

stigaОбичам хубавото кино. Харесвам много филми. Много харесвам немного филми. Страшно много харесвам съвсем малко филми. Първите ги гледам по веднъж. Вторите по два пъти. Третите – по няколко, стигал съм до 14 пъти, при това на голям екран, не вкъщи. Мразя обаче, когато някой ми натрапва един и същи филм в праймтайма, доста слаб при това – като сюжет, режисура, актьори в главни и поддържащи роли – много пъти. Пък още повече мразя, когато подценяват интелекта ми, че и художествения ми вкус, и си мислят не само че ще го харесам, но и че ще ръкопляскам. За какво говоря. За поредния кавър на Супермен Български, който пак отиде при едни страшно закъсали хора – закъсали не заради себе си, а заради некадърността на държавата, която не може да осигури пазари за едно специфично производство, което няма как да се продава само само защото е много качествено. Отиде в едно малко българско градче, родило едни от най-великите българи, и се представи за пореден път на хората като Спасител – пак раздаде едни пари, пак напълни касетите на банкоматите и пак пристъпяше гордо като паун по сопотските улици. Е, улиците не може да ги излъже – по тях са пристъпяли далеч по-тежки и стойностни хора и те със сигурност носят паметта за това. Май и хората не може да излъже, колкото и да имат нужда от Спасител точно в този момент. Затова нека да му кажем, че продукцията е стара и слаба – СТИГА! Или поне да внесе новости във фабулата – да ходи да спасява, когато хората гладуват и стачкуват, а не когато има пари за раздаване.

 

 

 

За мен и около мен

Умственият труд не е лека работа

Posted on by Krasimir

Срещам преди дни моя съученичка от гимназията, отдавна не се бяхме срещали. И въпреки че навън бяха минусови температури, се поразговорихме около половин час. Поразказахме си кой какво прави. Тя така и не продължи да учи и в момента работи в кухнята на някакво заведение. Поразказах й и аз за моите занимания и дела. И чисто по български, дойде въпросът, неудобен за много други държави, не и за нашата, кой колко печели. Сподели тя, споделих и аз, като подчертах, че в България никой не е добре заплатен в момента. И тя съвсем искрено, от своята гледна точка, възропта: за тия пари, които получаваш, аз трябва да се скъсам от работа в кухнята. Измъкнах се с уклончивото, че в момента в държавата ни положението е нито да си образован, нито да не си – все не си достатъчно добре оценен и заплатен. Не се впуснах да й обяснявам колко натоварващ психиката е умственият труд и как, когато се занимаваш с работа, свързана най-вече с интелекта, не само че нямаш почивен ден, ами нямаш и почивен час, че главата ти работи на пълни обороти даже и докато заспиваш, ако въобще успееш да заспиш. Не й обясних, защото няма начин да ме разбере. Всеки гледа от своята си камбанария и си мисли, че неговата е най-трудна. В такива случаи като че ли най-правилна е тактиката на един мой приятел, който е компютърен дизайнер и постоянно работи с клиенти, които също така постоянно му обясняват колко лесно може да стане нещо. И много често той става от стола и им казва: да, наистина е много лесно, заповядайте, седнете и го направете:)

За мен и около мен

Шумните съседи – дали и ние не сме от тях?

Posted on by Krasimir

Със сигурност повечето от вас, които живеят в блокове или по-големи кооперации, поне веднъж през живота се са се ядосвали на шум, идващ в неподходящо време от съседен апартамент. И на мен ми се е случвало много пъти. По празниците обаче съседът, който живее в апартамента под нас, ме повика да му асистирам да отстрани един водопроводен проблем при оттичането на водата от пералнята. И като свършихме работа, седнахме да изпием по едно следобедно питие – направо в кухнята, където протекоха и ремонтните ни дейности. Апартаментът на съседа ми е точно под нашия. При положение че всички в нас винаги сме внимавали да не създаваме излишен шум и определено не сме от хората, които стъпват тежко, хлопат врати и си говорят на висок глас, не може да си представите как отеква всяка стъпка, всяко тракане на чиния или тенджера, не дай боже нещо по-сериозно, в апартамента отдолу. Направо се зачудих как още сме в добри съседски отношения. Та си дадох ясна сметка, че колкото и да внимава човек, без да иска, създава известно неудобство на съседите си и в този смисъл съседската толерантност е много важно нещо. Затова си мисля, че всеки, който живее в блок, трябва да бъде по-широко скроен, да не се ядосва на шума, който понякога създават съседите, защото със сигурност и той самият много често се явява също такъв дразнител. Абе с две думи – и в съседството е като в живота. Трябва да си даваме ясна сметка, че другите не са безгрешни – също като нас:)

За мен и около мен

Данък котки

Posted on by Krasimir

Във Варна от началото на годината влиза в сила данък котки. Скочиха веднага хората по форумите. И веднага се сетих за един стар български филм, в който един от героите по повод на свинарник, който беше построил в междублоковото пространство, казваше: кучета и котки може, а прасета не може. Та чудно ми стана, какво толкова роптаят хората срещу това, че ще плащат по 25 лева на година данък за домашната си котка. Може би логиката е такава, че за разлика от кучетата котките в повечето случаи са си чисто домашни животни, не излизат на улицата и в този смисъл не създават проблеми и не произвеждат боклук на общината и съответно разходи по отстраняването им. Нека обаче да погледнем една друга логика. Всеки човек, прибрал да отглежда каквото и да е животно, знае, че ако си го гледа добре, това не е никак евтина работа – като се започнат ваксини, обезпаразитяване, кастрации, не дай боже да се разболее – прегледи и лекарства, качествена храна и т. н. Така че на фона на тия разходи едни 25 лева на година наистина не са сума, която ще събори финансово собствениците на котки. Важният въпрос е не дали е редно да се взема такъв данък, а като се взема, за какво ще се използва. И както със забраната на тютюнопушенето и тук имам готово предложение – при наличието на толкова бездомни котки по улиците на България, защо тия пари да не отиват за това да им се осигури един по-качествен живот. Ваксинации, кастрации, които да ограничат популацията, такива неща. Предполагам тогава, няма да са много собствениците на котки, в повечето случаи прибрани за отглеждане от улицата, които ще откажат да платят тия пари.

За мен и около мен

Църквата “Свети Димитър” в Брезово

Posted on by Krasimir

Има населени места – и по цял свят е така, – които по силата на незнайно каква енергия се явяват средоточие на таланти. Такова място е и Брезово – родното място на един от най-великите ни живописци, известният в цял свят Златьо Бояджиев, родно място и на Минчо Кацаров – известен портретист, около Брезово е роден и Енчо Пиронков – също забележителен български художник, и Христо Станчев.

Преди години Брезово влезе в новините и с откритото при изграждането на водопроводната мрежа праисторическо селище от каменно-медната епоха. Е, в това богато на история и на художествени таланти българско градче има само една църква, но не каква да е – строена през далечната 1843 година и изографисана от иконописците от известната Дебърска школа, обявена днес за паметник на културата. Преди повече от 20 години, вероятно с добри намерения, някой сваля от стените паната, изографисани от дебърските иконописци, за да бъдат реставрирани. И така до днес – безценно историческо наследство, безценни художествени произведения на една от най-талантливите иконографски школи, паната от стените на единствената брезовска църква стоят някъде, захвърлени от някого. А църквата, място, в което е отсядал и Апостола на свободата Васил Левски, стои с голи стени.

Надявам се хора като Светослав Кантарджиев с фондацията си за опазване на културно-историческото на наследство – „Мизия“, да се захванат с проблема и да алармират за случващото се. Вероятно жертви на кризата, вероятно на нечие чиновническо немарливост, едни безценни свидетелства за художническия гений на старите иконописни школи гинат някъде, съхранявани кой знае при какви условия. И от паметници на културата се превръщат в паметници на немарата. Пък ние от народ, който е гениален в създаването на културно-исторически паметници и ценности, в такъв, който няма равен и в съсипването им.

Въпреки това се надявам, че по-будните хора като Светослав Кантарджиев ще успеят в начинанията, с които са се захванали, и ще спасят подобни паметници като църквата в Брезово. Добре е и ние да се позамислим – искаме ли след 20 години, когато етнически ще сме намалели брутално, да не са останали подобни културни и исторически паметници, които да напомнят за славния наш народ?

За мен и около мен

Предложение за решение на проблема със забраната за пушене

Posted on by Krasimir

Пак продължавам в бизнес тематиката си от предния материал. Предполагам, за хората, които имат приятели или близки в ресторантьорския бизнес, не е тайна, че пълната забрана за тютюнопушенето се отрази много зле на работата им, оборотите драстично намаляха. Общо взето хората, особено от по-средното поколение, които не са склонни да стоят като магистрални момичета пред ресторантите с цигара в ръка, ходят там само в краен случай. Не искам да оспорвам тая забрана, защото смятам, че тя си има своите сериозни здравни основания, но ми се иска да направя едно предложение от типа – хем вълкът сит, хем агнето цяло. За какво става въпрос. Преди дни бях на коледен купон в един ресторант и там са решили проблема с тютюнопушенето по следния начин – има една скътана вътрешна зала, отоплена, с мека мебел и добра вентилация, където позволяваха на гостите на партито да пушат. Първо, непушачите не са обгазени от димящи около тях цигари на пушачите и не си тръгват с вмирисани дрехи, без да имат заслуга за това.  Второ, пушачите могат да си позволят като нормални хора да запалят една цигара от време на време в нормални условия. Струва ми се доста интелигентно решение на проблема. И двете страни – и пушачи, и непушачи – са доволни. А ако трябва да бъдем честни – и тютюнопушенето е ограничено. Защото за вечерта няма как да изпушиш повече от пет-шест цигари, ако искаш все пак да си и част от купона. Което е поне три пъти по-малко като количество, отколкото, ако палиш постоянно на масата.

За мен и около мен

Ги Лалиберте – един гениален бохем

Posted on by Krasimir

Заглавието може би ви се струва странно – самият аз не съм си мислил, че някога ще включа гениалност и бохемство в едно и също изречение. Но ето, че и това било възможно 🙂 Та май открих своя модел за подражание в канадския милиардер Ги Лалиберте – създателят на най-богатия цирк в света – Дьо Солей. Човекът е успял да направи невъзможното – хем да прави диви и пищни купони, за които се говори с месеци и да се отдава на личните си примитивни удоволствия, хем да бъде един от най-успешните бизнесмени в света и да попадне в топ 400 на списание Форбс за най-богатите хора в света. И това не е всичко – Лалиберте е летял в космоса и е един от най-добрите покер играчи на планетата.

Както ви бях казал в една предишна публикация, интересувам се от такива гениални и успешни личности и техните биографии, особено когато става въпрос за бизнесмени от такъв ранг. Тази на Ги Лалиберте ме грабна особено много с това, че той е един отличен пример за социална мобилност – започнал е като уличен артист, на когото пускали ресто в шапката, и е стигнал до едно от най-високите стъпала в глобалната ни социална йерархия.

Само бях чувал отличителното име на Ги, но не знаех кой е и какво е постигнал, докато един приятел не ми разказа, защото предположил, че ще се заинтересувам. Разбрах че има биографична книга за него и след като прочетох малко рецензии, една от които на режисьора Ивайло Палмов, реших да си я купя. Книгата можете да откриете в повечето книжарници под името “Ги Лалиберте: Невероятната история на създателя на Цирк дьо Солей“, а авторът е Иън Халпърин.

Определено много интересно четиво, което разчупи досегашното ми мнение, че човек ако иска да успее, трябва да се концентрира само върху здравото бачкане и да не позволява на удоволствията да го разсейват. Ето че можело – хем да въртиш успешен бизнес, хем да не изпускаш нито една от сладостите на живота. Остава само да открия и аз начин да го постигна 😉