В началото на юли се очаква едно от големите анимационни изложения за поредна година да се проведе в София. Ще има изобилие от герои, от образи, забавления и маскирани хора. Вдъхнових се, защото този начин да изразиш детското в себе си, да покажеш и най-смелите си желания, да бъдеш герой, е много директен. Затова ви питам ако имахте възможността да се превъплътите, то в кой образ ще го направите и защо?
Аз доста мислих по темата и се замислих в на кой обувките искам да съм. Честно казано моите интереси в киното не са в научно-фантастичните филми. Герои като Спайдърмен, Батман не са моите истории в живота. Отпадат и всички хоръри като Едуард Ножиците, Джак Изкормвача и прочие. В списъка ми НЕ са и повечето романтични образи като Дон Жуан, Казанова, Джак и т.н.
От толкова изучаване на собствените ми интереси, се оказа, че най-много ми допадат комедиите. И то не тези американските нови филми с пошъл хумор. Всъщност обичам ситкомите и вечните им шеги. А за мен такъв пример е сериалът „Приятели“. Най-любимият ми герой пък е Чандлър.
Въпреки че човекът, който го изигра – Матю Пери, вече не е сред нас, то героят му Чандлър ще живее вечно. А за това заслуга има и самият Пери, който му вдъхва живот със своите специфики, които включва. Както и да е, това са лични анализи, излизащи извън рамката на текста.
Причината, поради която бих се преобразил на Чандлър, е че той използва хумора и остроумие като изход от всяка ситуация. Иска ми се самият аз да придобия тези качества в реалния живот. А как по-лесно да се отпусна, ако не го направя чрез образ на точно такъв герой?!
Вие какво и защо бихте избрали? Хайде, споделете и нека се превърнем в героите, на които се възхищаваме. Защото само така ще направим света по-спокойно и щастливо място с щастливи хора.
Вярата е мощно измерение на човешкия опит, което се изразява чрез различни символи, които носят значимост и вдъхновяват душите ни. Светите символи на вярата са повсеместно присъствие в религиозните и духовни традиции по целия свят, служейки като източници на утешение, вдъхновение и насочване. В навечерието на Великден ще разгледаме някои от най-известните в света символи на вярата и техните дълбоки духовни значения.
Кръстът е един от най-познатите и значими символи в християнството. Той представлява жертвата на Христос за спасението на човечеството и е символ на вяра, надежда и любов. За християните кръстът е източник на сила и утешение, който им помага да преодолеят изпитанията и трудностите на живота. Неслучайно той намира израз и под формата на различни амулети – бижута, икони, дори дрехи.
В хиндуизма и будизма лотосът е свят символ на душевна чистота, прераждане и духовно просветление. Той е асоцииран със светлината и истината, и е символ на растежа и развитието на душата, която също като цвета се издига над мътната вода, за да постигне просветление.
Пентаграмът е друг символ, който е широко използван в различни религии и духовни традиции. Той може да представлява различни неща в различните контексти, включително петте елемента (въздух, огън, вода, земя и дух), петте чувства и петте духовни принципа на живота.
Давидовата звезда, е символ на еврейската вяра и култура. Тя е асоциирана с духовната и национална идентичност на евреите и е израз на Божията защита и обещание към Божия избран народ.
Тези символи на вярата ни напомнят за дълбоките духовни ценности и вярвания, които обединяват хората от различни култури и религии по целия свят. Те са източници на вдъхновение и духовност, които ни помагат да открием смисъла и целта на живота и да се въздигнем към по-високи нива на съзнание и същност.
Попадна ми заглавие, което казва, че е съвсем нормално по средата на живота си да изпаднеш в криза. Осъзнах, че аз се намирам точно в такова философско състояние на ума, в което всъщност изобщо не знам дали е минал половината ми живот и колко точно ми остава. Естествено, изскачат въпроси от рода на това какъв съм бил, какъв ще продължа да бъда и какво съм постигнал. Тежки въпроси, отговорите на които отвяват на още по-дълбоко ниво на душата.
Според моето кратко съществуване и анализа на ролите, които съм изиграл, мога да разделя дните си на няколко стадия. Това са ученик, кариерист, семейният тип и бъдещият.
Първите ми съзнателни години, си спомням, че постоянно учех. Научавах се как да се катеря, как да карам колело и кънки, как да играя с другите деца. После уроците минаха на друго ниво и имаше учебници. Това продължи чак до 25-годишна възраст, когато завърших магистъра си. В този стадии се научих да се пазя, да обичам, да ме предават, да разбера какво искам.
Това породи и следващия период – създаването на кариера. При мен започна още в студентските ми години. Ясно знаех с какво искам да се занимавам и бях сигурен, че имам нужните качества, за да съм от добрите. Положих безброй усилия и то едно десетилетие. Много работа и ниско заплащане. После парите се повишиха, както и удобствата. Научих се да правя бюджет, да се справям сам, да получавам материални блага. Но нещо май липсваше.
Търсенето на липсващото парченце ме доведе до третия стадии – на семейния тип. Както обикновено става, намерих любовта на живота си и създадохме семейство. В началото е много трудно, няма да ви лъжа. Определено ролята на баща се оказа най-предизвикателната в живота ми и ме научи да се обръщам към себе си, към сърцето си и да го използвам. Колкото и банално да е, да съм по-добрата версия на себе си.
Така достигнах и до последния стадии на моята криза, който е какъв ще бъда в бъдеще. Сякаш много съм научил, но и много ми липсва. Какво ли ще ме очаква? Не знам, но е изтощително да се питам. Затова просто ще живея.
Идването на пролетта се усеща все повече. Иска ми се да отбележа този момент с три музикални поздрава към вас, които да ви настроят на свежа вълна. Миксът е много разнообразен, но се надявам всеки да намери нещо за себе си.
Първият музикален поздрав е от далечната 1976 г. и е на известната Дона Съмър. Песента е закачлива и много приятна. Като я слушам и сякаш се подготвям, че нещо вълнуващо ме очаква. На вас какво усещане ви носи?
https://www.youtube.com/watch?v=b4nuSY0h-ps&ab_channel=DonnaSummer-Topic
Продължавам през годините с нещо малко по-духовно. Като чуете на кого е, ще бъдете предубедени, сигурна съм, защото и аз бях така. Но дадох шанс на Петър Дънов и на всичките му привърженици от Бялото братство. Песента се казва „Първият ден на пролетта“ и при мен действа сякаш наистина чувам как природата се събужда. Внушение ли е, не знам.
https://www.youtube.com/watch?v=9iwLW3nD32E&ab_channel=HristoVatev
Скачам от стил в стил и преминавам към следващото музикално предложение. Кой ли ще се припознае в него? Пролетната песен, която искам да споделя с вас, е от т.нар. „лек жанр“, но е още от зората му. Това е Глория с „Ако бях се родила река“. Според мен текстът е много силен – едновременно насочен към жените и към прераждането на пролетта, както и към общото между тях
https://www.youtube.com/watch?v=oIs_YyRe5Ow&ab_channel=GloriaOfficial
Накрая завършвам с нещо любимо от детството. Какво е идването на пролетта, ако не се сетим за безкрайните игри с децата навън и с безгрижните дни?! Нека ви върне назад във времето и в да ви насърчи да създадете такъв спокоен свят и за своите деца.
https://www.youtube.com/watch?v=jLeB-d-5DCE&list=PLEmy2mmt8ZBsMXWkTuAqC8xFVA4gAVJsI&index=7&ab_channel=ITID1000
В един свят, който често е прекалено зает и стресиран, дори най-малките жестове на доброта могат да направят голямо впечатление. Точно това е същността на Деня на спонтанните актове на доброта, който се отбелязва днес, 17 февруари.
Това е и ден, който признава и насърчава спонтанните, неочаквани действия на доброта. Това могат да бъдат малки жестове като усмихване на непознат, помагане на някой в нужда или изразяване на благодарност и обич към близък. Целта на този ден е да ни напомни, че добротата може да бъде присъща във всеки момент и че дори малките действия могат да променят положително света.
Участието в Деня на спонтанните актове на доброта е лесно и забавно. Ето няколко идеи как да се включите:
Направете списък с хората, които са оказали влияние върху вашия живот и им изпратете благодарствена картичка или съобщение.
Потърсете възможност да помогнете на някой, който се нуждае от подкрепа. Това може да бъде като помагате с покупките или дарявате на благотворителна организация.
Дори най-малките жестове като усмивка или любезна дума могат да подобрят настроението на някого и да го накарат да се чувства по-добре. Опитайте.
Споделете позитивни мисли и вдъхновяващи истории с хората около вас, за да разпространите добротата.
Денят на спонтанните актове на доброта ни припомня, че добротата е възможна във всеки момент и че всеки от нас може да бъде причина за усмивка на някой друг. Нека използваме този ден, за да направим света около нас по-добро място за всички.
„Radio Gaga“ на Queen е от онези песни, които са се превърнали в истинска легенда и са оставили отпечатък в музикалната и културната история. Този тотален хит днес става на 40 години и затова ще си припомним повече за него.
„Radio Gaga“ е написана от Фреди Меркюри и е издадена на 16 януари през 1984 година като част от албума „The Works“. Песента бързо печели популярност в целия свят със своя ритъм, мелодичност и текст, който отразява нарастващото влияние на телевизията в медийната култура.
Текстът на песента „Radio Gaga“ разкрива Фреди Меркюри като наблюдател на променящия се свят на музикалната индустрия и изразява носталгията му към дните, когато радиото беше основният източник на забавление и вдъхновение за младите хора. Песента насърчава слушателите да не забравят магията на радиото и влиянието му върху културата.
Видеоклипът към „Radio Gaga“ съчетава концертни кадри на Queen със сцени от филмови и телевизионни програми, които илюстрират темата на песента. Видеото има стилен и изразителен видеомонтаж, който допълва музикалното изживяване и превръща песента в незабравимо изкушение за зрителите.
„Radio Gaga“ се превърна в химн на поколението на радиото и се счита за една от най-емблематичните песни на Queen. Тя остава популярна и в днешно време, като продължава да вдъхновява нови поколения музикални фенове и да подчертава важността на медията в културната еволюция.