Дори и да сте като мен – все още да не сте гледали новия хитов сериал на Netflix, то поне сте чували да се говори за него. И как иначе – по официална статистика, корейската продукция е гледана от над 111 000 000 акаунта по цял свят и то само около месец след излизането си.

От всичко, което съм прочел за сериала, знам, че се фокусира изцяло върху една доста позната за всички ни тема – игра за оцеляване. Не малко продукции са залагали на тази класика (Игрите на глада, 13 гряха, последната част на Чистката и още, и още …), но явно продължава да бъде актуално и да буди интереса на хората по цял свят.

Не мисля да се спирам върху сюжетното действие – просто, защото бих говорил на база прочетени, чути и обсъждани неща, но не да го видя сам с очите си. Пък и вярвам, че повечето от вас вече го гледат и ще бъде безсмислено.

Интересува ме друга тема обаче. Защо манията по продукцията е толкова голяма? Нима на хората ни харесва да гледаме как се унищожаваме един-друг, как се борим за собственото си оцеляване, как сме способни на всичко в името на парите или как едни управляват други и се забавляват по всевъзможни извратени начини с човешките съдби?

Знаете ли кое мен лично ме шокира повече? Интересът от страна на подрастващите. Четох, че в социалните мрежи, а и в училищата все повече младежи и деца пресъздават игрите от сериала и също като там има оцелели и … загинали. Нормално ли е да допускаме това? Осъзнават ли младите какво всъщност правят или пък увлечени от голямата кукла и пъстрите цветове в продукцията, наистина приемат всичко за детска игра?

Какво е вашето мнение за сериала и неговото влияние?

Да, няма грешка в заглавието, нито пък е някаква шега. Всъщност става дума за туристическа онлайн платформа – Big 7 Travel – според която плажът на Златни пясъци е избран от летуващите за един от най-добрите в света.

Курортът на родното Черноморие заема почетната 38-а позиция в Топ 50 на плажовете за Лято 2021, като се нарежда дори пред плажа Ипанема, намиращ се в Рио де Жанейро. Златни пясъци е и единственото българско присъствие в класацията.

Вдъхновен от тази новина, реших да потърся повече информация за известния ни курорт. Признавам си, че не съм го посещавал от доста години, просто защото с времето започнах да предпочитам по-спокойни дестинации и планински почивки. Смятам обаче това лято да разнообразя и отделя няколко дни за почивка на морето.

Припомних си, че Златни пясъци е един от най-големите и най-старите курорти на Черно море. Не е тайна и от къде идва името му – разхождайки се по плажната ивица, ще се натъкнем на толкова фин и жълт пясък, че ще имаме чувството, че ходим върху златен прашец.

Освен това, територията около курорта е известна със своята красива флора, затова и е обособена като Природен парк. Не липсва и културно-историческо наследство. Четох, че може да бъдат открити както находки от Античността, така и от късното Средновековие.

Затова, ако още не сте решили къде да прекарате лятната си почивка, може би тази класация ще ви помогне малко в избора.

В списъка попадат още гръцките Псару на остров Миконос и Елфониси на остров Крит. Мястото си в класацията са намерили и хърватските плажове Златни рат на остров Брач, както и Ягодна в Хвар.

За много компании мечтаният служител трябва да има международен и практически опит, да говори поне два чужди езика, да има ИТ умения, да бъде мотивиран, с хъс за работа и развитие и разбира се – да бъде млад. Стремейки се към съвършено представяне в CV-то си, много кандидати си приписват качества и опит, които не притежават. В даден момент обаче, всичко излиза наяве и създава излишни главоболия и за работодателите и за служителите. Затова извадих две причини, защо е добре да бъдем себе си в автобиографиите за кандидатстване.

Първо – Никой не е перфектен. HR мениджърите също знаят, че изискванията в някои от обявите за работа са формулирани по почти утопичен начин. Почти никой не успява да демонстрира висока степен с международен опит, стажове и социална ангажираност, завършена в рамките на стандартния период на обучение и то на 20-годишна възраст. Едва ли всеки служител с повече от 15 години професионален опит може да има пълна и напълно ясна автобиография. Така че да не бъдем твърде строги към себе си. Разбира се, трябва да се уверим, че отговаряме приблизително на профила на изискванията в обявата за работа, която сме избрали. Ако обаче не може да отбележим едно или две от десет изисквания перфектно, не трябва това да ни попречи да кандидатстваме.

Второ – Краката на лъжата са къси. Мениджърите от различни компании се познават, особено в един и същ бранш. Затова не е необичайно да се питат за кандидатите, преди да бъдат наети. Следователно неточната информация в автобиографията обикновено се разкрива по-бързо, отколкото кандидатите могат да си представят. Ако все пак се случи, това обикновено води до незабавно отхвърляне от процеса на кандидатстване. Нещата могат и да се влошава, ако вече сме били наети, поради неправилна информация.

Затова е нужно да бъдем себе си. Да заявим наистина в какво сме добри и какво може да правим, какъв е нашият опит. В крайна сметка е по-добре и за двете страни, ако изградим честни отношения от самото начало.

Обичате ли супа? Пилешка, зеленчукова или крем – аз лично мога да включвам всеки ден в менюто си. Оказа се обаче, че супата е не само предпочитано ястие през зимните дни, но е и сред най-добрите и полезни храни през лятото. За това си има обяснение и медицински експерти ни го дават.

Според тях, заради горещината губим чрез пот много витамини, минерални соли и вещества, съдържащи азот. А една хубава топла супа може да ги възстанови напълно. Противно на очакванията, специалистите я препоръчват най-вече и когато температурите надминат 30 градуса. В тези моменти трябва да приемаме много водоразтворими витамини, минерали, пълноценни протеини и по-малко храни с наситени мазнини. Ето защо супите отново са идеалният избор.

Сигурно знаете или пък сте чували, че през лятото е добре да приемаме топли напитки. Така се получава уравновесяване на температурата на външната среда и тази на тялото. Това пък от своя страна съдейства за по-малкото количество загуба на течности от организма. Същото важи и за супата. Тя трябва да се приема топла, не гореща, което всъщност постепенно ще ни окаже и охлаждащ ефект.

Хубавото е, че супа може да направим почти от всичко. През лятото се намират сезонни зеленчуци, които освен полезни, са и изключително вкусни. В днешно време кулинарията ни предлага какви ли не разновидности и подробни рецепти за супа. Трябва само да изберем по наш вкус, да приготвим и да се заредим със здраве.

Музиката е цяла вселена. Тя носи емоции, събужда чувства и определено може да повлия на настроението. Поне при мен, а вярвам и при повечето от нас. Пускаме си музика когато почиваме, пътуваме, спортуваме или празнуваме. Но ако става въпрос за музика по време на работа?

Някои хора се концентрират по-добре, когато радиото е пуснато. Други обаче, включително и аз, се разсейват и не могат да свършат максимално добре ангажиментите си в офиса. А когато в стаята има хора и от двата типа, това може да доведе до конфликт. Така възниква въпросът дали може да работим по-добре на постоянен музикален фон или това ще има отрицателен ефект върху концентрацията ни?

За да си отговорим заедно на този въпрос, извадих информация за предимствата и недостатъците от музиката на работното място. Нека ги видим и всеки сам да прецени към коя страна клони.

Едно от предимствата, което е доказано, е, че включването на радиото на работа има положителен ефект върху производителността и креативността на служителите. С други думи – вършим си работата по-бързо и имаме по-добри идеи.

Не е тайна, че слушането на музика ни прави щастливи и спокойни. За да продължим да работим добре, избраните музикални произведения трябва да бъдат с повече мелодия и по-малко текст или на чужд език. Така няма да се фокусираме върху тях, за сметка на задачите си.

Разбира се, всеки има различен музикален вкус, затова слушалките са идеалното решение. С тях може да слушаме каквото пожелаем и на каквато сила искаме. Това е особено полезно, ако не искаме да безпокоим останалите колеги.

До тук добре, но има и някои минуси. Например недостатък на слушането на музика на работното място е, че комуникацията помежду ни е ограничена. Има смисъл да работим само със слушалки и да ги сваляме при изпълнение на конкретна задача, която изисква да се фокусираме.

В големият офис някои хора се нуждаят и от абсолютна тишина по време на работа, за да се концентрират върху важни неща или да си спомнят нещо. Ако музиката постоянно звучи във фонов режим, способността ни да се концентрирате в крайна сметка ще отслабне.

E, какво е вашето мнение?

Знаете ли какво свързва личности като Обама, Опра и Кейти Пери? Всички те се доверяват на така наречените дъски на желанията, с които се мотивират и предизвикват успеха си. А вие чували ли сте за тях?

Принципът им е много прост, но явно доста ефективен. Дъската на желанията всъщност представлява колаж от нашите мечти, цели и желания. Те са представени посредством вдъхновяващи цитати, изрезки от списания, картинки или саморъчно написани върху лист.

Какво? Не ви звучи сериозно ли? Всъщност има научно обяснение за всичко. Според него, мозъкът ни е устроен така, че да възприема по-добре и да обръща по-голямо внимание на визуалното представяне, отколкото на думите. Следователно, колкото по-дълго време отделяме в съзерцание на дъската и колажите върху нея, толкова по-целенасочени ставаме към постигането на заложените неща. Те се превръщат в наша мисия и ценност, към които да се стремим. Тоест, желанията се трансформират в действия.

Някои учени смятат, че визуализирането на желанията ни действа като плацебо ефект. Затова колкото повече вярваме в успеха си и визуализираме желанията си, толкова повече усещаме положителния ефект и вкуса на реализирането. Мозъкът ни не прави разлика между въображение и реално преживяване, затова е важно да визуализираме и самия процес до достигане на заветната цел.

Важно е дъската да бъде позиционирана така, че винаги да бъде пред очите ни. Така постепенно ще свикнем с изображенията върху нея и ще премахнем страха от неизвестното и новото. Плановете и идеалите ни няма да ни се струват недостижими и ще бъдем мотивирани да работим за тяхното осъществяване.