Страхът сам по себе си е причината да ни е страх. Това много пъти е повтаряла майка ми и нейната майка, когато бях дете и се боях от тъмнината. След като се уверих, че ако не изпитвах страх и пристъпех към тъмното нищо не ме изяждаше и нищо страшно не се появяваше бързо престанах да се трогвам от липсата на светлина. Даже по едно време съвсем сам през нощта  ходех до кухнята и си наливах вода.

fobiaМалцина обаче успяват да се отърсят от страховете си. Някои развиват фобии. Началото на подобни състояния са или преживени травми в детството, или генетично наследство. Някои от тях са социални (общо разпространени) – страх от височина (акрофобия), страх от паяци (арахнофобия), болестен страх от смъртта (танатофобия) и много други.

Има обаче фобии, които отключват страхове, които най-малко се очакват. На пръв поглед невинни неща, желани и доставящи удоволствие могат да бъдат обект на тревожност сред мнозина. Предизвикват задух, клатушкане, световъртеж и гадене в екстремни случаи. Такава например е сомнифобията. Това е страх от сън, най-често предизвикан от нежеланието на човек да заспива, защото смята, че ще сънува кошмари или няма да може да контролира съня си и да се събуди при нужда. Птеронофобията е друго за мен  непонятно чувство. Това е страх от гъделичкане с пера. Човекът чувства неразположение дори в обсега на пух и перушина. Сякаш някой ще започна да го гъделичка всеки момент.

Моята класация за най-странна фобия, като мъж, води итифалофобията. Това е страх от мъжка телесна възбуда. Разбирам, че някои представители на моя пол не могат по една или друга причина да вдигнат самолета, но чак пък страх от това действие…

За жалост всички тези болестни страхове са факт. Хората се нуждаят от дълго и постоянно лечение, което дава бавни резултати. Често това е работа на психолог, който трябва да убеди пациентите си, че всичко е плод на съзнанието им и да промени възприятията им.