Попадна ми заглавие, което казва, че е съвсем нормално по средата на живота си да изпаднеш в криза. Осъзнах, че аз се намирам точно в такова философско състояние на ума, в което всъщност изобщо не знам дали е минал половината ми живот и колко точно ми остава. Естествено, изскачат въпроси от рода на това какъв съм бил, какъв ще продължа да бъда и какво съм постигнал. Тежки въпроси, отговорите на които отвяват на още по-дълбоко ниво на душата.
Според моето кратко съществуване и анализа на ролите, които съм изиграл, мога да разделя дните си на няколко стадия. Това са ученик, кариерист, семейният тип и бъдещият.
Първите ми съзнателни години, си спомням, че постоянно учех. Научавах се как да се катеря, как да карам колело и кънки, как да играя с другите деца. После уроците минаха на друго ниво и имаше учебници. Това продължи чак до 25-годишна възраст, когато завърших магистъра си. В този стадии се научих да се пазя, да обичам, да ме предават, да разбера какво искам.
Това породи и следващия период – създаването на кариера. При мен започна още в студентските ми години. Ясно знаех с какво искам да се занимавам и бях сигурен, че имам нужните качества, за да съм от добрите. Положих безброй усилия и то едно десетилетие. Много работа и ниско заплащане. После парите се повишиха, както и удобствата. Научих се да правя бюджет, да се справям сам, да получавам материални блага. Но нещо май липсваше.
Търсенето на липсващото парченце ме доведе до третия стадии – на семейния тип. Както обикновено става, намерих любовта на живота си и създадохме семейство. В началото е много трудно, няма да ви лъжа. Определено ролята на баща се оказа най-предизвикателната в живота ми и ме научи да се обръщам към себе си, към сърцето си и да го използвам. Колкото и банално да е, да съм по-добрата версия на себе си.
Така достигнах и до последния стадии на моята криза, който е какъв ще бъда в бъдеще. Сякаш много съм научил, но и много ми липсва. Какво ли ще ме очаква? Не знам, но е изтощително да се питам. Затова просто ще живея.
Етикет: любов
Любовта трае … вечно
Темата за любовта е навсякъде, а през месеца, посветен на нея, постоянно ни заливат всякакви истории и доказателства, че истинската съществува. Реших и аз да съм в тренда и заедно да отговорим на въпроса колко трае любовта, позовавайки се на известните.
Лошите момчета на рапа, не правят изключения и също си намират някои добри момичета, с които да остареят. Снууп дог например се запознава със съпругата си още в гимназията. Интересно е, че чакат повече от 3 месеца до първата целувка. В последствие се женят през 1997 година и от бракът им се раждат 3 деца. Преди две години рапърът сподели, че съпругата му е станала и негов мениджър, тъй като няма по-доверен човек от нея.
През 1976 година пък започва още една красива и вечна любовна история – тази между вокалиста на U2 Боно и тогавашната му съученичка Али. Тя е до него по пътя на израстването му на музикалната сцена и през това време създават 4 прекрасни деца. През изминалата година Боно и Али отбелязаха 40 години брак.
Леброн Джеймс е суперзвезда на NBA и едва ли някоя дама би отказала да му даде номера си. Но точно това прави Савана. Вместо това, тя взима неговия. Двамата започват да се срещат, а през 2013 сключват брак. Стават родители на 3 деца и са убедени, че са открили любовта на живота си един в друг.
Примерите всъщност са наистина много. А вие за кои други двойки се сещате?
Нещо скъпо,нещо ценно
Живеем в Свят, в който вече почти няма ценности. Свят, в който доминира материалното, а духовното е назаден план, или изобщо го няма. Като гледам днешните младежи, начина им на живот, разкрепостеното им поведение, ограниченото им мислене, чак ме обзема чувство на тъга.
Разбира се, не трябва да поставяме всички под общ знаменател, има много културни и възпитани млади хора. Хора, които притежават ценностна система. Какво доведе до тези мои мисли? Наскоро четох една статия за едно много красиво, младо момиче, което решава да продаде девствеността си, защото иска да помогне на майка си. Някои хора биха казали: ” О, каква саможертва!” . Аз ли? Ами аз бих казал, че това е най-голямата глупост, която съм чувал, но все пак аз съм живял в друго поколение, когато морала и ценностите бяха на почит. За една дама това беше най-голямото богатство, което ние мъжете трябваше да си заслужим. И да, аз съм само няколко години по-голям от въпросното момиче, мъж съм и ако я познавах, никога не бих й обърнал внимание. Щом е готова да продаде най-ценното си нещо, какво остава с любовта? Ще е готова да продаде всичко за малко слава и пари. Смятам, че един човек, колкото и да има нужда от финансови средства, начина не е в продажбата на собственото си тяло. Ако човек е здрав, пари винаги могат да се изкарат.
Смятам, че всеки човек е изпадал в безизходици, но решения и път винаги се намират. Трябва да си упорит и смел, за да не паднеш духом и да се бориш с препятствията на живота. Има неща неща обаче, които не се продават, те се отдават, отдаваме се на хората, които обичаме, на любовта,а не на парите. Ценете това, което имате, ценете себе си, парите един ден свършват, но вие ще продължавате да живеете с това, което сте.
Предбрачен договор
Тема табу ли е предбрачния договор в България? Още ли не сме „пораснали“ достатъчно за този тип договори? Превръща ли подобен договр брака в сделка без любов или е просто едно улеснение при един евентуален развод? Все пак никой не може да каже какво ще се случи с нас след 5 минути, след ден или седмица.
В България,а и в редица други държави се наблюдава тенденция, в която бракът като юридически съюз губи своето значение и все повече двойки предпочитат съжителството без брак на семейни начала. За съжаление според статистиките България е сред първите страни по разводи в ЕС. При толкова нарастващ процент разводи, дали не е по-лесно да се подписва предбрачен договор? Лично аз не мога да взема окончателно решение по този въпрос. Има резон в такъв договор, особено ако единия от двамата е с по- висок финансов статус и би си спестил много мъки при един евентуален развод. Но сякаш с подобен договор заяваваме,че не си вярваме, а и брака не е ли „ и в добро, и зло, докато смъртта ни раздели“. Не обричаме ли предварително бракът ни на провал? Нали, ако обичаш истински имуществото и финансите не биха те интересували и ще се стараеш бракът да върви напред? Ако ще се притесняваме от това, че след провален брак ще останем на улицата не е ли по-добре да си живеем на семейни начала и да си спестим разводи и липса на доверие? А в крайна сметка самия брак не е ли договор? Обети, подписи, институции ? В крайна сметка,ако си сигурен в любовта си към дадения човек, няма да те интересува, дали ще се наложи да подпишеш още един формуляр. Все пак на Запад това вече си е обичайна практика. Нали все пак целта на този договор е да няма ощетени.
Семейството за мен е най-ценносто нещо в този свят, без значение дали има подис или не, важното според мен е да се стараем да поддържаме това семейство, с компромиси, без гордост и без опити да „надделяваме“ в дадени спорни моменти. Когато човек реши да встъпи в подобен съюз, трябва до край да се бори , със зъби и нокти за да просъществува
Коледна суматоха
Ех, Коледа! Един от най-любимите детски празници! Не само заради подаръците, които ще получат, но и заради цялата приказност на празника. За децата е лесно – те се вълнува, играят и лудуват. За нас възрастните обаче положението не е толкова цветно колкото си мислехме, като бяхме малки.
Щеше да е много прекрасно ако наистина съществуваше добър старец, който да изпълнява желанията на децата и да ни лиши от задължението да им купуваме скъпите играчки, които са си харесали. Но за наше най-голямо съжаление – той не съществува. Сега убих всичко детско във вас, нали?! 😀 Всъщност приказните му сили са вплетени в портфейлите на родителите на децата, които намират, по някаква линия, време, за да зарадват децата си и да поддържат по-дълго време приказността на празника. Защото казват, че на Коледа ставали чудеса. Еми сигурно стават. Но не такива чудеса, каквито ни представят в приказките. Никой няма да размаха вълшебната пръчка и да направи тиквата в каляска. Чудесата, които се случват по време на този празник са свързани с любовта към близките хора, тази, с която ги даряваме и тази, която получаваме.
Всъщност празника и неговите вълшебства са именно това – любов. Любовта е способна да превърне и най-студения и безскрупулен човек в мил и нежен. Стига да има кой да го обича и кого той да обича. А Коледа е един прекрасен повод, в който можем да съберем всичките си близки на едно място и да им покажем, че наистина те са нашия живот. Да им дадем вниманието и любовта, от която се нуждаят и която заслужават.
Може би звучи прекалено захаросано и тривиално, но истината е, че именно любовта и топлите отношения с близките хора правят празника толкова светъл, толкова магичен, толкова приказен, вълшебен и магнетичен. И като деца го усещаме много по-силно, но за съжаление много от нас с годините забравят това усещане.
Пожелавам ви да можете да си го припомните много бързо и никога повече да не си позволявате да забравите какво е да се наслаждаваш на светлините, украсата, елхите, еленчетата, музиката и всичко кичозно, което е свързано с празника!
Красотата ще спаси света
Тези дни гледах една реклама, която ме впечатли и с концепция, и с реализация, което се случва рядко. Можете да я видите във видеото по-долу. Разбира се, под хубавото, старо хипарско послание „Правете любов, а не война“, е нов продукт на AXE, но въпреки това, според мен си заслужава поздравленията.
Видеото напомня затова, че можем вместо да водим безсмислени конфликти за парчета земя, за власт, пари и какво ли не, да се посветим на много по-приятни изживявания, като например – Любовта към най-нежните същества.
И както е казал великият Фьодор Михайлович в „Идиот“ – Красотата ще спаси света. За съжаление, и в България това не се случва, въпреки че можем да се похвалим с много красиви девойки. Преди повече от 10 години помня, още преди да затвори емблематичната модна агенция „Джей Моделс“, на техен конкурс за красота за приза заслужено бе избрана най-хубавата от всички мома, но това не попречи на останалите момичета да недоволстват от преценката на журито и да се чувстват ощетени. Така че, дори и с толкова красота, като у нас, никога не е сигурно, че няма да открием за какво да създадем кавга 🙂
Така е и в политиката – на вид силни мъже, тук-там и някоя красива жена, но вместо да правят нещо полезно за хората у нас(любов), се занимават с нищо повече от селски кавги, лични и партийни конфликти и какви ли не подобни щуротии(война), от които пък медиите си мислят, че се вълнуваме и понякога не само ни предават дословно, но и нищят допълнително 😉