През годините успях да превърна двора си в моя малък оазис. Отгледах прекрасна морава, която косях редовно, обградих я с приветлива дървена ограда и поставих някои украшения. Косях тревата си с косачка и въобще не се бях замислял за тримери за трева. Местата покрай оградата, камъните, обграждащи пътечката и дворната украса, които не можех да достигна с косачките за трева, подрязвах ръчно с ножица.

Само този, който не е рязал райграс на ръка, не знае колко трудно се срязват жилавите снопчета. Да не говорим за неудобните пози, в които трябваше да прекаравам много време, за да изпипам детайлите по градината си. В един момент тази дейност толкова ми дотегна, че много често оставях недостигнатите части да растат на воля.

След време жена ми взе да мрънка, че оставям градината в неугледен вид. И въпреки че продължавах редовно да кося тревата, щръкналите тревички покрай оградата и пътеката я дразнеха толкова много, че веднъж я заварих на колене в двора да подрязва тревата с ножицата. Тогава отново се заех с досадното и мъчително задължение.

Един ден, след като бях прекарал целия съботен предиобед в подрязване на тревата, отидох в близкото заведение да се видя с приятели и да изпия една студена бира. Споделих с тях „мъката“ си, а те избухнаха в смях. Тогава буквално ми отвориха очите, като ми казаха за уреди, наречени тримери за трева. Малки, подвижни, лесни за манипулиране и много достъпни като цена, тримерите за трева успяват да се справят с труднодостъпните места в градината.

Тогава ми хрумна налудничевата идея да изненадам жена ми по най-странния начин. Още същата вечер разгледах продуктите, които предлагат в Зелена линия. Поръчах от тези тримери за трева с корда, които могат да достигнат почти всяко кътче в градината. След като пристигна, го скрих на тайно място и започнах отново да пропускам подрязването на стърчащите тревички край оградата, пътеката и градинската украса. С нетърпение лазех по нервите на жена си. Един ден тя започна да ми се кара отново за занемарения двор. Тогава, с най-широката усмивка на лицето си започнах да ѝ обяснявам за машините, наречени тримери за трева. Извадих купения преди време тример и окосих дразнищите я тревички.

Чувствах се като рицар в лъскави дуспехи, а тя с най-ядосаната си физиономия ми се тросна: „И като си го имал този тример, защо пак не беше окосил тревата както трябва, а все чакаш аз да ти кажа?!“