Във Варна от началото на годината влиза в сила данък котки. Скочиха веднага хората по форумите. И веднага се сетих за един стар български филм, в който един от героите по повод на свинарник, който беше построил в междублоковото пространство, казваше: кучета и котки може, а прасета не може. Та чудно ми стана, какво толкова роптаят хората срещу това, че ще плащат по 25 лева на година данък за домашната си котка. Може би логиката е такава, че за разлика от кучетата котките в повечето случаи са си чисто домашни животни, не излизат на улицата и в този смисъл не създават проблеми и не произвеждат боклук на общината и съответно разходи по отстраняването им. Нека обаче да погледнем една друга логика. Всеки човек, прибрал да отглежда каквото и да е животно, знае, че ако си го гледа добре, това не е никак евтина работа – като се започнат ваксини, обезпаразитяване, кастрации, не дай боже да се разболее – прегледи и лекарства, качествена храна и т. н. Така че на фона на тия разходи едни 25 лева на година наистина не са сума, която ще събори финансово собствениците на котки. Важният въпрос е не дали е редно да се взема такъв данък, а като се взема, за какво ще се използва. И както със забраната на тютюнопушенето и тук имам готово предложение – при наличието на толкова бездомни котки по улиците на България, защо тия пари да не отиват за това да им се осигури един по-качествен живот. Ваксинации, кастрации, които да ограничат популацията, такива неща. Предполагам тогава, няма да са много собствениците на котки, в повечето случаи прибрани за отглеждане от улицата, които ще откажат да платят тия пари.
Месец: декември 2012
Църквата “Свети Димитър” в Брезово
Има населени места – и по цял свят е така, – които по силата на незнайно каква енергия се явяват средоточие на таланти. Такова място е и Брезово – родното място на един от най-великите ни живописци, известният в цял свят Златьо Бояджиев, родно място и на Минчо Кацаров – известен портретист, около Брезово е роден и Енчо Пиронков – също забележителен български художник, и Христо Станчев.
Преди години Брезово влезе в новините и с откритото при изграждането на водопроводната мрежа праисторическо селище от каменно-медната епоха. Е, в това богато на история и на художествени таланти българско градче има само една църква, но не каква да е – строена през далечната 1843 година и изографисана от иконописците от известната Дебърска школа, обявена днес за паметник на културата. Преди повече от 20 години, вероятно с добри намерения, някой сваля от стените паната, изографисани от дебърските иконописци, за да бъдат реставрирани. И така до днес – безценно историческо наследство, безценни художествени произведения на една от най-талантливите иконографски школи, паната от стените на единствената брезовска църква стоят някъде, захвърлени от някого. А църквата, място, в което е отсядал и Апостола на свободата Васил Левски, стои с голи стени.
Надявам се хора като Светослав Кантарджиев с фондацията си за опазване на културно-историческото на наследство – „Мизия“, да се захванат с проблема и да алармират за случващото се. Вероятно жертви на кризата, вероятно на нечие чиновническо немарливост, едни безценни свидетелства за художническия гений на старите иконописни школи гинат някъде, съхранявани кой знае при какви условия. И от паметници на културата се превръщат в паметници на немарата. Пък ние от народ, който е гениален в създаването на културно-исторически паметници и ценности, в такъв, който няма равен и в съсипването им.
Въпреки това се надявам, че по-будните хора като Светослав Кантарджиев ще успеят в начинанията, с които са се захванали, и ще спасят подобни паметници като църквата в Брезово. Добре е и ние да се позамислим – искаме ли след 20 години, когато етнически ще сме намалели брутално, да не са останали подобни културни и исторически паметници, които да напомнят за славния наш народ?
Предложение за решение на проблема със забраната за пушене
Пак продължавам в бизнес тематиката си от предния материал. Предполагам, за хората, които имат приятели или близки в ресторантьорския бизнес, не е тайна, че пълната забрана за тютюнопушенето се отрази много зле на работата им, оборотите драстично намаляха. Общо взето хората, особено от по-средното поколение, които не са склонни да стоят като магистрални момичета пред ресторантите с цигара в ръка, ходят там само в краен случай. Не искам да оспорвам тая забрана, защото смятам, че тя си има своите сериозни здравни основания, но ми се иска да направя едно предложение от типа – хем вълкът сит, хем агнето цяло. За какво става въпрос. Преди дни бях на коледен купон в един ресторант и там са решили проблема с тютюнопушенето по следния начин – има една скътана вътрешна зала, отоплена, с мека мебел и добра вентилация, където позволяваха на гостите на партито да пушат. Първо, непушачите не са обгазени от димящи около тях цигари на пушачите и не си тръгват с вмирисани дрехи, без да имат заслуга за това. Второ, пушачите могат да си позволят като нормални хора да запалят една цигара от време на време в нормални условия. Струва ми се доста интелигентно решение на проблема. И двете страни – и пушачи, и непушачи – са доволни. А ако трябва да бъдем честни – и тютюнопушенето е ограничено. Защото за вечерта няма как да изпушиш повече от пет-шест цигари, ако искаш все пак да си и част от купона. Което е поне три пъти по-малко като количество, отколкото, ако палиш постоянно на масата.
Ги Лалиберте – един гениален бохем
Заглавието може би ви се струва странно – самият аз не съм си мислил, че някога ще включа гениалност и бохемство в едно и също изречение. Но ето, че и това било възможно 🙂 Та май открих своя модел за подражание в канадския милиардер Ги Лалиберте – създателят на най-богатия цирк в света – Дьо Солей. Човекът е успял да направи невъзможното – хем да прави диви и пищни купони, за които се говори с месеци и да се отдава на личните си примитивни удоволствия, хем да бъде един от най-успешните бизнесмени в света и да попадне в топ 400 на списание Форбс за най-богатите хора в света. И това не е всичко – Лалиберте е летял в космоса и е един от най-добрите покер играчи на планетата.
Както ви бях казал в една предишна публикация, интересувам се от такива гениални и успешни личности и техните биографии, особено когато става въпрос за бизнесмени от такъв ранг. Тази на Ги Лалиберте ме грабна особено много с това, че той е един отличен пример за социална мобилност – започнал е като уличен артист, на когото пускали ресто в шапката, и е стигнал до едно от най-високите стъпала в глобалната ни социална йерархия.
Само бях чувал отличителното име на Ги, но не знаех кой е и какво е постигнал, докато един приятел не ми разказа, защото предположил, че ще се заинтересувам. Разбрах че има биографична книга за него и след като прочетох малко рецензии, една от които на режисьора Ивайло Палмов, реших да си я купя. Книгата можете да откриете в повечето книжарници под името “Ги Лалиберте: Невероятната история на създателя на Цирк дьо Солей“, а авторът е Иън Халпърин.
Определено много интересно четиво, което разчупи досегашното ми мнение, че човек ако иска да успее, трябва да се концентрира само върху здравото бачкане и да не позволява на удоволствията да го разсейват. Ето че можело – хем да въртиш успешен бизнес, хем да не изпускаш нито една от сладостите на живота. Остава само да открия и аз начин да го постигна 😉
Защо ги няма инвеститорите?
Реших да поразширя малко разсъжденията си от предния път и да помислим заедно защо никой не иска да инвестира в България въпреки безспорните ни предимства като географско местоположение, а пък и сравнително квалифицирана и нескъпа работна ръка. Ами задайте си въпроса какво правите вие самите, когато предприемате даже и най-дребната финансова операция в живота си, да кажем теглите кредит, за да изплащате жилище, или пък си купувате нещо на изплащане. Правите си разчет. Какво, колко за какво време, при какви условия. Правите си сметка колко сигурна ви е работата, колко вероятно е доходите ви да се увеличат и намалят и други такива неща, за да можете да вземете едно разумно и осмислено решение, без да предприемате ненужни и безсмислени рискове. Питам ви, ако пък сте голям инвеститор и искате да вкарате много пари в една държава, няма ли да си направите същия такъв разчет, че и далеч по-сериозен. Да, със сигурност ще искате да го направите. Но дали ще можете да го направите в страна, където правилата се сменят буквално всеки ден – и данъчни, и осигурителни. Как да си направите разчет и сметка, като никой, даже и тези, от които зависи това, не знаят с каква фискална идея ще се събудят утре сутрин. Само тази година осигурителното законодателство, което е едно от най-важните за всеки един работодател и инвеститор, е променяно 14 пъти. Да, точно толкова – 14 пъти. Още ли се питате защо ги няма инвеститорите?! Защото изглежда много по-сигурно и стабилно да инвестираш в някое казино в Лас Вегас, отколкото в България 🙁
Бизнес по време на криза?
Най-трудно или най-лесно да стартираш по време на криза е трудно да се определи. Трудно е заради макроикономическата рамка, намалелите поръчки, свитото потребление. Лесно е, защото и сериозна част от конкуренцията в много браншове е замръзнала и не се развива,а се извинява с лошото състояние на икономиката.
Но ще ви кажа едно нещо със сигурност: Най-трудно е да се стартира бизнес по време на криза в България. В никакъв случай не съм някакъв либертарианец, но това, което се случва у нас е необяснимо. Бизнесът бива още по-утежнен с такси, нови наредби, изфабрикувани данъци. А процедурите? Те си стоят все така сложни. В подобни времена би трябвало държавата да оптимизира всички механизми по регистриране и управление на фирми, да намали таксите, да улекоти поне малко данъчната тежест, за да може частната инициатива – фирмите, които в крайна сметка създават работни места, да си поемат дъх.
Много възможности виждам в този на пръв поглед труден период, но и много неща ме спират да ги осъществя, едно от които е държавата и безумната й политика в лицето на сегашното правителство. Ние сме идеално място за външни инвестиции, благодарение на стратегическото си местоположение в Европа и нископлатената ни работна ръка. Но разполагаме с най-скъпия ток за бизнеса, и вероятно с най-тежките и трудни процедури по установяване и ръководене на бизнес.
Надявам се вие да имате по-голям успех от мен в тези малко по-сложни и динамични времена. И накрая, ето ви една съвсем кратка лекция от StartUP конференцията, която предполагам, че ще ви хареса:
В София валя сняг
Да, да наистина. Ако някой не е разбрал наистина в София е валял сняг (аз не съм бил там).
Сигурно се чудите защо така започвам днес, но през деня бях крайно изненадан. Докато пиех сутрешното кафе, естествено отворих Facebook – използваната от всички ни социална мрежа. Нали така е модерно. Там се сипеха постове със снимки и честитки за първи сняг. Странно е, хора. Какво толкова се е случило? Декември месец е – студено ще е, сняг ще вали. Голяма сензация, няма що …
Това ме накара да се замисля за споделянето в мрежата. Вече толкова ли няма какво да си “говорят” хората, че започнаха да повтарят цял ден какво е времето навън (то се вижда и без някой да го отрази). Няма ли какво ново да научат хората, ами повтарят едно и също като грамофонни плочи.
Сега да не помислите, че не се радвам на снега и малките неща от живота. Напротив, радвам се и на птичките и пчеличките, даже и на сухите листа в двора.
Трудно е обаче да се изчисли колко време бе изгубено в тази глупост – едни да пишат постове, други да четат, трети да харесват и коментират. Ако всичките тези хора бяха се захванали с нещо полезно … лелеее колко работа щяха да свършат.
И така … тези дни очаквам постове за първи ледове, първи падания и прочее.