Благотворителна вечер

Нали има едни такива теории, че ако мислиш в някаква посока, може и да предизвикаш някакви неща. Аз обаче нали съм си една земна зодия и по тая причина здраво стъпил на земята, винаги намирам по-прагматични и лесно обясними причини за съвпадението. Но да си дойда на думата.

Ако си спомняте в предния материал ви писах за един репортаж на БНТ за отец Иван, в който се обясняваше как е закупил къщички в запустяло българско село – едно от многото пустеещи родни села, чийто брой се увеличава буквално всеки ден, – къщички с дворни парцели и е настанил там част от обитателите на приюта в Нови хан, помага им да се занимават със земеделие, с две думи иззел е функциите на социалното министерство.

vvvvvvvvvvvvvvvvvv

Истината е, че не гледах този репортаж по телевизията, а моя фейсбук приятелка беше постнала линк към него. Изгледах го, останах впечатлен, което е видно и от факта, че писах за него, и, разбира се, лайкнах материала. След два-три дни тази приятелка, която беше споделила материала, ми писа на лични и ми обясни, че се организира благотворителна вечер във Военния клуб с куверт от 30 лева в подкрепа на каузата на Божия служител. Попита ме съгласен ли съм да закупя куверт и да подкрепя благородното дело – щял да присъства и самият отец Иван и да разкаже за това, какво е направил, за намеренията си.

Разбира се, че се съгласих. Доколкото разбрах, е инициатива, която ще минава през различни градове. Та мисълта ми беше, че очевидно в България съдбата на нуждаещия се е в собствените му ръце, не виждам смислена причина, който има възможност естествено да подпомогне на този, който се опитва да улесни давещите се в изплуването на повърхността.

Контрасти

Ще ви разказвам за благотворителната вечер на отец  Иван, но следващия път. Днес ще споделя за контраст между двама души – единият е отец Иван, а за другия ще разкажа, хора, които уж трябва да излъчват едни и същи сигнали, защото са представители на една и съща институция – Българската православна църква. Но явно както и навсякъде субективният фактор си е най-значителен.

Накратко във вече отминалия уикенд решихме да отидем до един манастир – хем да се поразходим в околностите, хем да разгледаме Божия храм, защото е с многовековна история, пък и е известен с това, че там се е укривал Левски при многобройните си пътувания в страната, даже е запазено и скривалището, така че посетителите могат да го видят.

81603-vasil-levski

Манастирът е отдалечен от града, нарочно не споменавам името, и в него живее  само една монахиня, която е и игуменка на светия храм. Влязохме в китното и добре поддържано дворче, вдясно се намира параклисът, поехме навътре – уникални стенописи и икони – много стари. Запалихме свещички, поразговорихме се с игуменката и аз я помолих да отвори скривалището на великия революционер, което е в съседно крило на манастира – да го видим.

Влязох само аз, защото приятелите, с които бях, вече бяха идвали. Игуменката, която ме съпровождаше, остана да чака в едно преддверие. На гърдите ми висеше фотоапарат, който не съм и крил, и тя видя, че влизам с него. Влязох – като място нищо, което си заслужава да бъде описано – не защото не е значимо, а защото същественото се усеща на място, не може да се преразкаже с думи. Съвсем логично направих снимка, за да споделя и с други приятели – все пак това е част от нашата история, от най-героичната й част.

Игуменката, колкото беше любезна, докато купувахме свещите в параклиса, изведнъж не много дружелюбно започна да ми се кара защо съм снимал – апаратът не бил осветен. Смятам, че съм човек със средно добро възпитание и за миг не си и помислих да снимам в параклиса, където имаше много интересни стенописи и икони, защото е божие място. Само че да ми обяснява, че нямам право да снимам скривалището на Дякона – на мен, човек от народа, заради който народ Левски е хвърлил расото, не приемам.

A book for The Alpha Squad

 

genadiy-zaytsev

Bulgarian book market became richer with not just a book during the last year. Gennady Zaitsev who is a former commander of The Alpha Squad presented his book Spetsnaz Alpha – My Destiny. It is published and distributed in cooperation with New Media Group publishing house and Mr Svetlio Kantardjiev. The presentation of the book took place in the Central Military Club in Sofia.
The event was market with a lavish cocktail party, attendance of Bulgarian and Russian ministries, diplomats, veterans of special services, commissioners of CDCOC, SANS and other organizations.
After the presentation Major General Gennady Zaitsev signed autographs to a whole queue of excited people. He is a real legend, surviving throughout numerous operations. Nowadays, people admire him.
In conclusion, buying the book will approach you to the road to heroism of The Alpha Squad.
The 550 pages are written in autobiographical manner, representing stories, memories and real facts associated with the Team Alpha. The reader can find a picturesque collection of photos. The style is accessible because of the porofessional translation.
So, if you look for something new but gold, interesting and breath-taking, the book is an excellent choice. It is impossible to stay indifferent, touching the world of the special squad.

Отец Иван и добрите идеи

Преди дни гледах по БНТ един репортаж за отец Иван. Ако си спомняте приюта му в Нови хан, където прибираше цели семейства и се грижеше за тях. После имаше някакви проблеми със сградата на приюта – обявиха я за незаконно построена и искаха да я бутат. В този момент само да вметна, че още не съм чул да са бутнали всички незаконно построени палати, които установиха в чашката на един язовир, даже вече не помня кой. Та искаха да бутнат приюта, отложиха го, дали това стана или не, не знам. Но очевидно, когато държавата се мъчи да възпрепятства едно благородно дело, човек пък почва да търси и обикновено намира начини да й противодейства.

С две думи – ако някой е решил да прави добрини, винаги намира начин. Та от въпросния репортаж научих, че Божият служител е закупил къщи в едно запустяло село – на ниски цени – сгради с прилежащи към тях дворни места и е настанил там част от жителите на приюта. Иначе казано, направил е това, което трябва да стори държавата – оземлил е тези бедни и безимотни хора, осигурил им е подслон и най-важното дал им е възможност сами и с достойнство да си вадят хляба, като обработват земята, а не да подават паничка или ръка, за да им пусне някой милостиня.

Та покрай този репортаж се замислих – колко обезлюдени райони има в България, колко пустеещи дворни места, колко бедни хора без покрив над главата си – толкова ли е трудно държавата да създаде някаква система и да направи това, което прави милосърдния отец. При всички случаи ще й излезе по-евтино, а е и по-перспективно от това да дава социални помощи.

Хората са го казали – дай на гладния въдица, той сам ще си хване рибата.

 

ryka

Замириса на кебапчета и чалга

С наближаването на изборите все повече замириса на кебапчета и чалга. И на вяра. Като комунистически активисти, активизирали се веднага след 10 ноември в християнската вяра, така и политиците изведнъж около избори започват да се кръстят по църквите,  да освещават партийни знамена и отслужват молебени, белким ги чуе Горния, та да им изпрати изборни и парламентарни блага. Само че не затова ми е думата. Думата ми е за предизборните кебапчета и предизборните концерти. Много пъти съм се чудил и продължавам да се чудя защо партиите дават луди пари да подкупят избирателя с хляб и зрелища, като на всеки средно интелигентен и средно усетлив човек му е ясно, че избирателят изяжда кебапчетата, щрака с пръсти на безплатния концерт, изтърпява някак политическите безумия, крясъци и речи от трибуната в името на безплатното хапвани и безплатното изкуство и накрая си пуска бюлетината, която е решил, ако въобще стигне до избирателните урни. Иначе, като изключим факта че е абсолютно неефективен, починът е хубав, защото поне дава глътка въздух на огладнелите български певци и артисти, които в последните години май живеят на фотосинтеза. Ама си мисля, не е ли по-нормално за политиците, вместо да храният кампанийно артистите, като им осигуряват добре платени предизборни участия, да направят това, което правят истинските политици – да прокарват политики в подкрепа на изкуството и културата. Ако направят това, тогава няма да се налага да си плащат предизборните участия, артистите и певците сами ще ги търсят – защото кой не иска да застане и да подкрепи един достоен политик – заради това, което е направил, не заради парите.

Svetlyo Kantardzhiev: The more you collect, the happier you become!

I have a pleasure to know Mr. Svetlyo Kantardzhiev from the Bulgarian Union Collectors who is a very intelligent, interesting and purposeful man. In his view, collecting as a hobby makes people happier and more satisfied with their lives. There are certain reasons to support that claim.

First of all, it is a life-long pleasure. In other words, people can collect as long as they want and very often it doesn`t depend on money or financial sources. Just you, your time and your hobby 🙂

smile

In addition, researchers noticed that such kind of activities have reduced stress and negative feelings – for example, collectors are less likely to suffer from depression.

One more advantage, talking about collecting, is that it can make you famous or richer. Yes, why not? 🙂 The best part comes here: many people have made a flourished career, following the entrepreneurial spirit and collecting passion.

In conclusion, collecting gives you something to share with others – it is a sociable way to enrich the world with your possessions and interests. Last but not least, it`s the perfect means to discover and re-discover your talents.