КТБ е на дневен ред

Здравейте, приятели! Вече няколко дни се каня да седна и да драсна няколко реда по един наболял въпрос, който ми е много интересен, защото вълнува почти цялото население. Особено тези, които живеят динамично и харчат повече. Темата е за парите, а в частност за банките.

events__9fe8c0a92b3f36026f43fd35713f6dffОт известно време на дневен ред е Корпоративна търговска банка и случаят с Цветан Василев. Макар, че банкерът се опитва да превърне ситуацията в чисто политическа и да се измъкне от отправените обвинения, законовите нарушения са факт. Всички знаят за фирмите, чрез които Василев е създал кредитни „милионери‟ по схема от 1997 г. Това не е неочаквано за роднината ни, но честно казано си мислех допреди седмици, че отдавана сме надживели такива неща. Ето, греша. Всичко се повтаря. Като прокоба, която се връща докато не си вземем поука. Но възможно ли е изобщо нещо да се промени. Последно време, гледайки накъде вървят нещата, как хората постепенно губят почва под краката си, започнах да губя надежда за едно по-добро бъдеще за собствените си деца. Не зная какво трябва да се случи, за да надмогнем народният ни манталитет и жажда за повече, за да излезем от калта на миналото и да тръгнем към едно по-светло настояще.

Като цяло първо смятам, че хора като Василев и институции като КТБ трябва да си получат заслуженото и да бъдат санкционирани от закона както е редно. Срамота е също медиите да правят само евтина сензация от политически подхвърляния, вместо както е редно да се опитат да бъдат обективни и да обърнат внимание на наистина проблематичните звена. Само така хората масово ще придобият гражданска отговорност към едно общество, особено по-младите и много се надявам един ден с подновяването на поколението и грозни картинки като схемите на Кооперативна банка и разстроените хора, притеснени за парите си, да не се повтарят повече.

Препоръки за работа пред компютър

Ако работите в офис като мен и ако стоите пред компютъра по 8 часа дневно, знаете колко важно е да си правите кратки  почивки на всеки час или два. Казват, че ако пред вас има дърво или някаква друга буйна растителност  е добре да паркирате погледа си за известно време натам. Зеленото успокоява и помага на очите да си отпочинат.

compworkНай-честите оплаквания на служители, работещи пред монитор, е замъглен поглед след работно време, бавно фокусиране,  парене в очите, болки в областта на слепоочията. Някой отреждат това на излъчването от монитора. Няма такова нещо! Забравете го и точка! Умората след работа и усещането, че може би сте вдигнали диоптъра (ако не носите очила, че вече имате такъв) се дължи на продължителното взиране в непрекъснато движещи се фигури и трептенето на дребните елементи от монитора. За това е препоръчително да мигате по-често, когато работите пред екрана, не забравяйте и редовните почивки, по време на които да правете следното упражнение:

Вдигнете хоризонтално дланта си на нивото на погледа, като на заден план нека се вижда по-далечен обект. В продължение на минута фокусирайте на ръба на дланта си и върху далечния обект. Така последователно – на близо и далеч, на близо и далеч.  Ефект има. Гарантирам, защото лично аз имах проблеми с очите и откакто следвам изписаното дотук се чувствам по-добре.

 

И още нещо за здравето…

профилактикаЗа да имате личната сигурност, че сте добре; за да сте спокойни, че сте достигнали балансиран живот и хармония между духа и тялото си трябва да полагате необходимите грижи за физическото си и психичното си състояние. Рецептата за добро здраве се състои от три значими компонента: Профилактика, Профилактика и … Профилактика.

Не забравяйте поне веднъж годишно, особено ако работите на граждански договор и нямате трудова медицина, да посещавате личния си лекар. Не пропускайте преглед при интернист, вземете си кръвни проби, идете на очен и кожен лекар, на зъболекар. От жената до мен зная, че за нежния пол е от значима важност да направят консултация с гинеколог и мамограф.

Тези прегледи, колкото и неприятни да ви се струват, не е добра идея да отлагайте дори под претекст, че нямате време. Факт е, че болестите са лечими, когато се хванат на време. Факт е , че много хора са можели да бъдат спасени, ако са отишли на лекар веднага щом са почувствали дискомфорт. Така че бъдете по-отговорни към себе си или поне към близките ви, които ви обичат и разчитат на вас.

Здравето и неговите психични измерения

health-insurance1Като стана дума за фитнес няма как да не пиша и за здравословния начин на живот. Не знам дали знаете но по дефиниция здравето не се изчерпва само с не болестно състояние и здраво тяло. Всъщност под здраве се има предвид нормално физическо състояние и психически комфорт. Психичното здраве обхваща всички наши притеснения, мании и фобии, стресът, депресиите, агресията и др. Т.е нещата, които ще ви накарат да се чувствате емоционално зле. Това са всички онези причини за слабеене или напълняване, за безсъние или душевен дискомфорт.

Лошото е, че твърде малко хора отделят време да помислят за психичното си здраве и се поддават на ежедневния стрес, злободневните проблеми и влизат в излишни спорове и кавги. В същото време могат да подминават неприятни сблъсъци с дразнещи хора или да се научат да приемат по-леко ситуациите от живота.

Често лекарите казват, че влушаването в психичното здраве води и до физическо такова. Така че дори да сте се хранили здравословно, да сте тренирали редовно, да не пушите или пиете това не е критерии за вашето общо здраве, ако стресът ви е глозгал душицата и сърцето ви е препускало ежедневно години наред. Изглежда, за да избягваме всички тези ситуации трябва да го даваме по-спокойно и да мислим повече за собственото си добруване. Може би тук доза личен егоизъм ще е добре дошла.

Защо обичам да тренирам във Фитнес Пулс

За много хора от провинцията като мен, животът в столицата е като истински ад, по отношение на опашките и навалици от хора, трафика и транспорта като цяло. Никой обаче няма да отрече, че там има най-много възможности за бизнес, работа, забавления и изобщо – всичко.  Това е българската „Голяма ябълка“(както наричат Ню Йорк) 🙂

Едно от нещата, които аз най-много харесвам в столицата, е Фитнес Пулс – на управителите Паскал Дойчев и Андон Атанасов. Това е фитнес от ново поколение, с хиляди кв. м. площ и отделни, обособени спининг, кардио, силова и дори бокс зала. Към фитнеса има и СПА център, скуош зала, и какво ли не още. Изобщо, това е истински спортен център, огромен и с модерно оборудване – направо мол за мъже 🙂

Съмнявам се, че някъде другаде в България има подобен по мащаб и комфорт фитнес , а в София вече работят две зали със същото име – едната на пъпа на центъра, до Народното събрание, а другата на Бул. България и Околовръстното – с гледка към Витоша, така че човек може да си избере по-близкото му и удобно място, според натовареността на трафика.

p235-1-jpgЦените на картите са достъпни, макар това да е един от фитнесите в столицата, където се срещат много ВИП личности.  Повечето хора могат  да си позволят да го посещават, а според мен цената си заслужава много повече от евтините квартални фитнеси в провинцията, където неудобствата правят тренировките ти не чак толкова приятни.

Другото нещо, което много ме радва във Фитнес Пулс, е приятелската атмосфера между всички трениращи. Там е много по-малко вероятно да срещнеш хора с т.н. селски манталитет, които ще се перчат, дразнят, пречат и държат некултурно по какъвто и да било начин. Изобщо, предимствата са много 🙂 И така, ако сте от София или имате път натам, и сте фенове на фитнеса, препоръчвам ви Фитнес Пулс – няма да съжалявате 🙂

За жълтото и такситата

Жълти коли в България са само и единствено такситата. Преди не беше така май. Всъщност изобщо нямам спомени. След песента ” Joe le Taxi” на Ванеса Паради, като че ли бързо жълтото се лепна за таксито и за нула време се превърна в стереотип. И така този цвят стана забранен за цивилните автомобили.

Мой приятел обаче много харесваше жълтото. Беше си боядисал колата и много и се радваше, докато ентусиазмът му не повехна, поради низ от ситуации, в които хора го бъркали с такси. Махали насреща му, заставали направо на пътя му, за да го стопират, а най-куриозният случай бил от началото на февруари. Искал да прибере жена си от фризьор и чакал търпеливо пред салона. Задната врата се отворила и някаква много наперена млада жена влязла като у дома си и изкомандвала “Към Центъра”. Тогава и гневът му се отприщил. От март насам вече автомобилът му е червен, а приятелят ми се закле, че окончателно скъсва с жълтото.

Само като го чуете как разказва – не история, ами направо анекдот. Ето, какво може да направи една песен.

 

Да разчупим стиловете

Най-обичам да бъда изненадван! Открито казвам, че си падам по нетипичните неща. Тъкмо за това рядко ще ме видите да сядам в традиционен ресторант, да пия една и съща бира, да се обличам в крак с модерното и да си нося косата стандартно.  Рядко ще ме чуете и да слушам популярна поп музика. Падам си по всичко онова, което е различно или от което научвам нещо ново. Веднага ставам фен на банди или единични изпълнители, творци, актьори, които са не се водят от вкусовете на публиката и не се страхуват да бъдат себе си.

За това днес ви поздравявам с  комедийното дуо норвежци, известни като Ylvis,  които пренесоха хумора и в музиката си. Та, за всички, които винаги са се питали какъв звук издава лисицата 😉 

Малко за красивите книжки на Светльо Кантарджиев

Четенето е красота, когато изследваш страниците на една книга.То е откривателство щом попаднеш на нещо, което не знаеш.Четенето е романтика и интимност, тъй като можеш да го споделяш с най-любимия човек (Четете заедно в мълчане и от време на време си разменяте интересни моменти от книгите ви, а защо не четене на глас на пикник. Жените много ги харесват тия работи!). Но четенето може да бъде и облак светлина. Точно такъв облак светлина прави детето, когато свети с фенерче под чаршафите, разлиствайки скришно страниците на своята книга.

Спомням си как и аз го правех едно време.Имах страхотни книжки с прекрасни илюстрации. Караха ме да си лягам рано, защото бях на училище на следващия ден, но аз съвсем старателно пренебрегвах подобни заръки и четях до късно.

Защо се сетих за това? – Ами видях на пазара новите книжки от издателството на Светльо Кантарджиев и ми стана много мило. Техният дизайн толкова много ми напомня детството, че без да се замисля, просто ей така, си взех новата индианска легенда „Момчето, което донесе небесните цветове‟. Въпреки, че книжката е за деца, повярвайте ми тя става и за възрастни.

Загасих си лампата и пуснах фенерчето с динамо, както едно време. Смалих се – хоп! -обратно на 10. Автентичните илюстрации, вероятно нарочно замислени като такива, за да носят духа на времето, когато отношението към книгите беше съвсем различно.

Спомням си, че в едно свое изказване Светльо Кантарджиев беше казал, че четенето е крайъгълният камък на човешкото възпитаване и разширяването на кръгозора на детето (или нещо такова, но в този смисъл). През годините на детството ми, именно чрез тях се полагаха основите на детското мислене, но днес е много по-лесно, вместо родителят да се занимава с детето си, просто да го остави пред компютъра или телевизора на самообучение. Пък каквото там научи. Ами така де – за какво е Дискавъри? 😉 Пък и така явно е модерно.

Не, не е модерно!

zelenataСмятам, че британците са много прави в своя консерватизъм в сферата на четенето, като предпочитат да се ровят из книгите в библиотеките. Може би точно за това и книгите на Кантарджиев ми правят такова силно впечатление. Новите му приказки сред които „Приключенията на барон Мюнхаузен‟ ( също и „Морските приключения на барон Мюнхаузен”), „Как леопардът стана на петна‟, „Приказка за зелената война”, „Тате, хайде да отидем за гъби‟ и други са носители на духа на миналото и ни карат да погледнем на книгата като на приятел, учител, подстрекател на приключения и да излезем от ежедневната си медийна рутина.

А приказките са универсално средство към самите нас, независимо дали сме възрастни или деца.Читателю на блога ми, помисли за това 🙂