Ако искаш да ти сглобя сайт за €20, недей да ме питаш защо пада при първия наплив от посетители. Истината е проста: евтиното излиза солено. И тук не става дума за труда на програмиста, а за качеството на кода. Няма смисъл да наемаш човек, който само прехвърля редове от ChatGPT, защото това не е програмиране, а имитация.
Виждам го всеки ден в софтуерните среди – т.нар. „копиращи програмисти“. Отлични са в това да намират готови решения, но напълно безпомощни, когато трябва да отстранят бъг, възникнал извън изкуствено създадена среда. Алармиращо е, защото това не е просто технически проблем, а икономически риск. ChatGPT не разбира логика, той само предсказва следващата най-вероятна дума. Вкарвайки такъв код в критична система, вкарваш не иновация, а риск.
На повърхността проектът изглежда бърз и модерен, но под капака е пълен с логически дупки. Несъществуващи библиотеки, остарели параметри, алгоритми, които изхвърлят паметта при по-голям товар – това са само част от „халюцинациите“, които плащаме. И не, това не е техническа грешка. Това е създаване на огромен технически дълг, който някой друг ще изплаща с години труд.
Разликата между пет минути писане на функция и пет минути копиране от AI е пренебрежима, но разликата в цената на поддръжката е катастрофална. Когато кодът не е плод на разбиране, а на копиране, той става непрозрачен. Дебъгването се превръща в разкопки на чужди, нелогични решения. Вместо да мислиш за архитектурата и сигурността, се налага да прекарваш часове в разгадаване на защо „умно“ генериран алгоритъм се срива.
Най-голямата опасност е ерозията на инженерното мислене. Програмирането е изкуство да решаваш проблеми, а не просто да запълваш файлове с текст. Ако премахнеш мисленето от процеса и оставиш само автоматизираното генериране, превръщаш софтуерното инженерство в писане на съдържание. Резултатът е софтуер, който работи „на случайност“ и чиято стабилност зависи от това колко добре е обучен моделът на някоя корпорация в Силициевата долина.
Софтуерът се разпада не от липсата на нови технологии, а от прекаленото доверие в инструменти, които нямат представа за последствията от собствените си грешки.
Преди време колега ми даде код за проверка на имейл, писан изцяло с ChatGPT. Работеше, но като му смених една буква в домейна, кодът не само не хвана грешката, ами даде зелена светлина. Точно за това се говори в статията – не разбира логика, а само предсказва. Иначе кодът изглеждаше супер.
Случвало ми се е да получавам готови шаблони, уж направени с изкуствен интелект, които после се оказват просто натъпкани с грешки и не работят като хората. Разбирам напълно автора за какво говори – често се прави компромис с качеството, за да се спести време и пари, но накрая плащаш двойно. Кодът трябва да е надежден, не просто да изглежда добре на хартия.
Имам съсед, дето му правиха сайт за €50. Казваше, че е супер евтино, ама после всичко се сриваше при първите клиенти. Накрая пак даде пари, този път на истински програмист, и чак тогава сайтът стана стабилен. Явно е точно както си написал — евтиното не излиза безплатно.
Спомням си, че навремето когато учехме да програмираме, дори най-простите задачи изискваха сериозно мислене и логика, а не просто да намериш готов код в интернет. Днес младите са свикнали да ползват готови решения и често дори не се замислят какво стои зад тях, а това може да доведе до сериозни проблеми в бъдеще.