Krasimir

За мен и около мен

Защо си мисля, че някой дърпа конците на протестите?

Posted on by Krasimir

marionetСпор няма – гражданското общество е хубава работа. И протестите – като част от него. Само че, освен това, че много от наблюдателите сочат, че вероятно зад тръгналите естествено протести впоследствие са се появили кукловоди или както е модерно да се казва – модератори. Ако сте следили генезиса и развитието на протестната вълна, която между другото съвсем логично отшумява, няма как да не сте забелязали, че в началото исканията бяха много конкретни и свързани със съвсем реални проблеми на хората – ниските доходи, високите сметки за ток, ограбените животи на няколко поколения. И съвсем логичното продължение на тези искания трябваше да бъде преди всичко да бъде потърсена отговорност за виновниците за това положение – не само през последните години, а през целия така наречен демократичен преход. Някой да говори днес за вина и виновни. Да говори за наказването им. Не, днес се говорят мъгляви и неразбираеми неща за нова конституция, гори се старата, нищо че едва ли някой си е направил труда преди това да я прочете, говори се за мажоритарен и пропорционален вот – макар че, ако накарате някой от издигащите тия искания да ви изложи кратко и ясно предимствата и недостатъците на едната и на другата система, със сигурност няма да може. Някой съвсем съзнателно измести нормалния завършек на протестите – да бъде потърсена отговорност. Наказанието е единственият начин да се оправим. Защото, ако и сега виновните минат между капките, остава най-сериозното основание и за в бъдеще нещата да продължат по същия начин – чувството на безнаказаност. И ако отговоря на въпроса в заглавието – мисля си го, защото това най-вероятно е така, поне всичко сочи натам. Кой има сметка да се измества истинският въпрос – виновните. Което значи, че те са и най-вероятните модератори на събитието. И май успяха. За пореден път.

 

 

За мен и около мен

Откъде духа вятърът, или развод по български

Posted on by Krasimir

razvoddИма един стар и много известен филм, станал нарицателен – „Развод по италиански”. Днес пак ще говоря за нещо, станало нарицателно в българския политически живот, доста приближаващо се до киното, но не до онова качественото, а до сериалите, най-долна проба. Говоря за политическото недоразумение Яне Янев – колкото карикатурно, толкова и жалко, жалко за нас самите и за политическата ни класа, че дава шанс на такива карикатури. За тези, които се интересуват от генезиса на тази уродлива българска политическа клоунада, съветвам да прочетат една много хубава статия на Тома Биков, която се казва “За димките в политиката”. Днес аз обаче няма да се спирам на политическото номадство и катунарство на Яне Янев, нито на това, как беше напълнил цяла България с билбордове, че ще уволнява Бойко Борисов, пък после, като една суща самодива, плесна с ръце и го прегърна, прегърна го и му стана по-верен даже от Цветанов. Днес ще говоря за това, на което българският народ казва ветропоказател, или да усетиш откъде духа вятърът. Ето това е Яне Янев – един ветропоказател. Когато вятърът духа и носи мирис на пари и удобно политическо сътрудничество – той се жени, по сметка, за аптечния бос на Варна и на цяла България – Марешки, и прави коалиция добила гражданственост под името Ярешки. Само че тия дни политическият вятър духна срещу Марешки и Янето бързо и без предупреждение, с официална декларация едностранно разтрогна брачния договор. Кой е виновен?! Веднага ви казвам – Марешки. Като се жениш и знаеш, че половинката ти е с нестабилни чакри, трябва да следиш дали си пие редовно лекарствата, още повече ако си аптечен бос.

 

 

За мен и около мен

Пак за агресията – този път на протестите

Posted on by Krasimir

agression2Чували ли сте скоро термина аутодафе, а знаете ли въобще какво означава. Ще ви обясня, защото в последните дни имам чувството, че присъствам на подобна наказателна акция от мрачните години на Инквизицията. Аутодафето означава изгаряне на еретици или еретически книги по време на средновековната Инквизиция – това в прякото си и изначално значение, а като преносно и по-широко значение – да, изгаряне на книги, на идеи, на материални и духовни ценности. Е, в последните дни на протестите лично на мен ми дойдоха в повече актовете на палежите – то не беше палене на конституция, то не беше палене не чучела, които символизираха политическата класа. Нямам нищо против да им подпалим чергата, както казва народът, на политиците, заслужили са си го, защото не просто ни докараха до просешка тояга, а ни откраднаха животите в последните десетилетия. Само че не това е начинът. Такива показни и не съвсем интелигентни актове, при това генериращи наоколо агресия и не на последно място създаващи опасност за протестиращите, нещо не са ми по вкуса. Не ми е по вкуса, когато ден преди протестите излизат подробни инструкции, за това, как трябва да бъдеш облечен – с естествени материи, най-безопасно било, защото изкуствените горели бързо като факла, – за да не станеш жертва на огнената стихия. Инструкции все едно, че тръгваме на война, а не на един мирен граждански протест. Няма нужда да палим конституцията, ако искаме да я сменим – просто трябва наистина да го пожелаем, и политическата класа няма нужда, даже и символично, да я палим, тя сама изгоря, но не за да свети.

За мен и около мен

Агресията у учителите

Posted on by Krasimir

uchiteli-agressiaКато че ли по поръчка ми дойде тия дни информацията за скандала с преподавателката по статистика във Великотърновския университет и видеоматериала, в който тя изпада почти в истерия и псува по студентите. Не искам да изпадам в ситуацията на журналист, който се радва на лошите новини, но наистина този случай много добре се вписва в темата, която подхванах миналия път – за агресията на българските ученици и за това, че всичко, което виждаме като прояви у учениците и въобще в училище, е отражение на това, което е животът извън стените на което и да е училище или университет. Видяхме една жена, преподавателка във висше учебно заведение, която избухна безконтролно и псуваше като каруцар. Не бързайте обаче да съдите. Най-малкото, защото липсва контектът. Нямаме запис на това, което се е случило непосредствено преди записа или това, което се е случвало многократно преди момента на избухването на тази преподавателка. Което не я оправдава. Но истината е, че българският учител години наред беше демонизиран, българският ученик и студент изгуби традиционното уважение към хората, които дават знания и път в живота. Причини – много. Факт е обаче, че днес българският учител е изнервен до безконтролност понякога и недоволен. А българският ученик – все по-неуважителен и агресивен. Българският родител отдавна не е оня човек, който внушава на децата си, че изначално дължим на хората, които ни учат на четмо и писмо уважение. Като резултат – професията става все по атрактивна и в нея влизат все по-некачествени хора и още по-лошото – качеството на обучение пада с всеки изминат ден и от системата излизат все по-неграмотни и неподготвени ученици и студенти.

 

За мен и около мен

Новата квартира и преместването

Posted on by Krasimir

kvartirataСлед леки спорове с хазяина, относно условията у дома и сумата за наема, който плащам се наложи да сменя квартирата и то много бързо. За щастие по това време на годината има изобилие от възможности за наемане на ново жилище и само след 3-4 огледа с една от по-големите агенции за недвижими имоти набързо си избрах място за живеене.

Всяко зло за добро, както се казва, защото новият ми дом е на няма и километър от работата ми, а досега пътувах по 30 минути всеки ден на отиване и връщане. Освен това, както никоя друга моя квартира досега, има климатик и се предполага, че разходите за отопление ще са поне малко по-ниски.

Но както казах, всичко се случи много набързо и трябваше да изнеса покъщнината за няма и ден. Единствените хамали София, които успяха да отреагират веднага и да се захванат с работата, бяха тези от Къщата Беглец. Влязоха ми в положение и се оказаха много точни хора, трябва да им призная, че не съм виждал подобна сръчност досега.

Оставих ги вкъщи да опаковат, а аз отидох да уреждам нещата в новия апартамент. Знаех, че има опасност нещо да счупят или не дай си боже да откраднат, но бях в толкова затруднено положение, че това беше единствения ми вариант. Те обаче се оказа професионалисти – след няма и два часа, вече бяха на новия ми адрес, с всичко натоварено в камиона и идеално опаковано. Качиха нещата горе, монтираха гардероба, секцията и леглото, а на мен ми остана само да разопаковам и се уверих, че всичко е непокътнато и на лице.

Вече подредих всичко у дома, последната ми задача е само да си закупя някои кухненски електроуреди, понеже на новото място липсват такива, а тези в старата квартира бяха на хазяина. В общи линии, макар и на тъгадък, съм много доволен от смяната на жилището и преместването. Вярно, озорих се доста, но без усилия нищо не се постига.

За мен и около мен

Агресията у учениците

Posted on by Krasimir

agressiaМоже би е по-правилно да се каже агресията у цялото ни общество. Кое ме накара да пиша на тая тема. Поредното заглавие в информационния поток, затова как някакво момиче, ученичка от основния курс, бутнала нарочно и потрошила учителката си, понеже по-рано през деня нещо се били спречкали. Ами това е – децата, учениците са огледало на обществото. Когато в обществото и в живота на възрастните действа не силата на аргументите на словото, когато до истината не се стига с думи, а с физическа сила и основен аргумент е юмручното право, защо в училище, защо при децата да е по-различно. Забелязали ли сте как най-обикновени спорове  – в магазин, в градския транспорт или пък на опашка в някакво учреждение, по пътищата между шофьорите – от невинно разменени в началото реплики рязко ескалират във физическа разправа. Всеки ден по телевизията дават подобни сюжети. И не че искам да оправдавам някого. Няма оправдание за това едно дете, при това момиче, да прояви подобна грубост не само към учителката си, не само към по-възрастен човек, въобще към някого. Просто търся обяснение. А обясненията са навсякъде около нас, почти постоянно. Може би повърхностни, може би непълни. Но дали има и нужда от обяснения и оправдание на агресията ни. Доколкото знам, даже и най-големите злодеи в световната история са намирали оправдания за постъпките си.  Трябва да си зададем някои важни въпроси като хора, даже няма нужда ние да ги задаваме. Класиците са го направили. Накъде вървим?! И още по-важдо – докъде ще стигнем?!

 

 

За мен и около мен

Разбирам го човека

Posted on by Krasimir

Снощи, докато си търсех разни песнички в ютуб, попаднах на клип с име „Разгневен клиент се кара с интернет доставчик”. На друго място същият запис даже е озаглавен „Полудяла мутра говори с интернет доставчик”. Съгласен съм, че на места човекът преминава границата, даже е доста брутален. Ама, да ви кажа съвсем честно, го разбирам. Десетки пъти ми се е налагало да се обаждам за проблеми с интернет и повярвайте ми, наистина могат да ви изкарат извън нерви. С въпроси от типа: ама за какво ви е през нощта интернет? Абе какво те интересува за какво ми е през нощта интернет?! Щом си плащам за 24 часа обслужване, за всичките дни в месеца, ти си длъжен да ми осигуриш съответстващ трафик на интернет. Или със следния абсурден диалог, състоял се наскоро. Обаждам се, защото просто нямам интернет, не е слаб трафикът, просто липсва. Споделям аз със служителя, който вдигна дежурния телефон, какъв ми е проблемът. Той ми отговаря: ама при нас всичко е наред. Аз му отвръщам: Не ви се обаждам, за да ви питам как са при вас нещата, а за да ви кажа, че при мен не са наред. И тези реплики разменени няколко пъти с все по-изнервен тон от моя страна. Докато не се обадиха и други потребители и не стана ясно, че проблемът е някъде в някаква разпределителна кутия или нещо подобно долу, на улицата, та дойде екип да отстрани проблема. Така че не толерирам даже и вербалната агресия, но още по-малко толерирам фирми и техни служители, на които и ти вадиш хляба, да те правят на маймуна и да те разиграват с дни.

За мен и около мен

Стига филми!

Posted on by Krasimir

stigaОбичам хубавото кино. Харесвам много филми. Много харесвам немного филми. Страшно много харесвам съвсем малко филми. Първите ги гледам по веднъж. Вторите по два пъти. Третите – по няколко, стигал съм до 14 пъти, при това на голям екран, не вкъщи. Мразя обаче, когато някой ми натрапва един и същи филм в праймтайма, доста слаб при това – като сюжет, режисура, актьори в главни и поддържащи роли – много пъти. Пък още повече мразя, когато подценяват интелекта ми, че и художествения ми вкус, и си мислят не само че ще го харесам, но и че ще ръкопляскам. За какво говоря. За поредния кавър на Супермен Български, който пак отиде при едни страшно закъсали хора – закъсали не заради себе си, а заради некадърността на държавата, която не може да осигури пазари за едно специфично производство, което няма как да се продава само само защото е много качествено. Отиде в едно малко българско градче, родило едни от най-великите българи, и се представи за пореден път на хората като Спасител – пак раздаде едни пари, пак напълни касетите на банкоматите и пак пристъпяше гордо като паун по сопотските улици. Е, улиците не може да ги излъже – по тях са пристъпяли далеч по-тежки и стойностни хора и те със сигурност носят паметта за това. Май и хората не може да излъже, колкото и да имат нужда от Спасител точно в този момент. Затова нека да му кажем, че продукцията е стара и слаба – СТИГА! Или поне да внесе новости във фабулата – да ходи да спасява, когато хората гладуват и стачкуват, а не когато има пари за раздаване.

 

 

 

За мен и около мен

Умственият труд не е лека работа

Posted on by Krasimir

Срещам преди дни моя съученичка от гимназията, отдавна не се бяхме срещали. И въпреки че навън бяха минусови температури, се поразговорихме около половин час. Поразказахме си кой какво прави. Тя така и не продължи да учи и в момента работи в кухнята на някакво заведение. Поразказах й и аз за моите занимания и дела. И чисто по български, дойде въпросът, неудобен за много други държави, не и за нашата, кой колко печели. Сподели тя, споделих и аз, като подчертах, че в България никой не е добре заплатен в момента. И тя съвсем искрено, от своята гледна точка, възропта: за тия пари, които получаваш, аз трябва да се скъсам от работа в кухнята. Измъкнах се с уклончивото, че в момента в държавата ни положението е нито да си образован, нито да не си – все не си достатъчно добре оценен и заплатен. Не се впуснах да й обяснявам колко натоварващ психиката е умственият труд и как, когато се занимаваш с работа, свързана най-вече с интелекта, не само че нямаш почивен ден, ами нямаш и почивен час, че главата ти работи на пълни обороти даже и докато заспиваш, ако въобще успееш да заспиш. Не й обясних, защото няма начин да ме разбере. Всеки гледа от своята си камбанария и си мисли, че неговата е най-трудна. В такива случаи като че ли най-правилна е тактиката на един мой приятел, който е компютърен дизайнер и постоянно работи с клиенти, които също така постоянно му обясняват колко лесно може да стане нещо. И много често той става от стола и им казва: да, наистина е много лесно, заповядайте, седнете и го направете:)

За мен и около мен

Шумните съседи – дали и ние не сме от тях?

Posted on by Krasimir

Със сигурност повечето от вас, които живеят в блокове или по-големи кооперации, поне веднъж през живота се са се ядосвали на шум, идващ в неподходящо време от съседен апартамент. И на мен ми се е случвало много пъти. По празниците обаче съседът, който живее в апартамента под нас, ме повика да му асистирам да отстрани един водопроводен проблем при оттичането на водата от пералнята. И като свършихме работа, седнахме да изпием по едно следобедно питие – направо в кухнята, където протекоха и ремонтните ни дейности. Апартаментът на съседа ми е точно под нашия. При положение че всички в нас винаги сме внимавали да не създаваме излишен шум и определено не сме от хората, които стъпват тежко, хлопат врати и си говорят на висок глас, не може да си представите как отеква всяка стъпка, всяко тракане на чиния или тенджера, не дай боже нещо по-сериозно, в апартамента отдолу. Направо се зачудих как още сме в добри съседски отношения. Та си дадох ясна сметка, че колкото и да внимава човек, без да иска, създава известно неудобство на съседите си и в този смисъл съседската толерантност е много важно нещо. Затова си мисля, че всеки, който живее в блок, трябва да бъде по-широко скроен, да не се ядосва на шума, който понякога създават съседите, защото със сигурност и той самият много често се явява също такъв дразнител. Абе с две думи – и в съседството е като в живота. Трябва да си даваме ясна сметка, че другите не са безгрешни – също като нас:)