Реших да поразширя малко разсъжденията си от предния път и да помислим заедно защо никой не иска да инвестира в България въпреки безспорните ни предимства като географско местоположение, а пък и сравнително квалифицирана и нескъпа работна ръка. Ами задайте си въпроса какво правите вие самите, когато предприемате даже и най-дребната финансова операция в живота си, да кажем теглите кредит, за да изплащате жилище, или пък си купувате нещо на изплащане. Правите си разчет. Какво, колко за какво време, при какви условия. Правите си сметка колко сигурна ви е работата, колко вероятно е доходите ви да се увеличат и намалят и други такива неща, за да можете да вземете едно разумно и осмислено решение, без да предприемате ненужни и безсмислени рискове. Питам ви, ако пък сте голям инвеститор и искате да вкарате много пари в една държава, няма ли да си направите същия такъв разчет, че и далеч по-сериозен. Да, със сигурност ще искате да го направите. Но дали ще можете да го направите в страна, където правилата се сменят буквално всеки ден – и данъчни, и осигурителни. Как да си направите разчет и сметка, като никой, даже и тези, от които зависи това, не знаят с каква фискална идея ще се събудят утре сутрин. Само тази година осигурителното законодателство, което е едно от най-важните за всеки един работодател и инвеститор, е променяно 14 пъти. Да, точно толкова – 14 пъти. Още ли се питате защо ги няма инвеститорите?! Защото изглежда много по-сигурно и стабилно да инвестираш в някое казино в Лас Вегас, отколкото в България 🙁
Krasimir
Бизнес по време на криза?
Най-трудно или най-лесно да стартираш по време на криза е трудно да се определи. Трудно е заради макроикономическата рамка, намалелите поръчки, свитото потребление. Лесно е, защото и сериозна част от конкуренцията в много браншове е замръзнала и не се развива,а се извинява с лошото състояние на икономиката.
Но ще ви кажа едно нещо със сигурност: Най-трудно е да се стартира бизнес по време на криза в България. В никакъв случай не съм някакъв либертарианец, но това, което се случва у нас е необяснимо. Бизнесът бива още по-утежнен с такси, нови наредби, изфабрикувани данъци. А процедурите? Те си стоят все така сложни. В подобни времена би трябвало държавата да оптимизира всички механизми по регистриране и управление на фирми, да намали таксите, да улекоти поне малко данъчната тежест, за да може частната инициатива – фирмите, които в крайна сметка създават работни места, да си поемат дъх.
Много възможности виждам в този на пръв поглед труден период, но и много неща ме спират да ги осъществя, едно от които е държавата и безумната й политика в лицето на сегашното правителство. Ние сме идеално място за външни инвестиции, благодарение на стратегическото си местоположение в Европа и нископлатената ни работна ръка. Но разполагаме с най-скъпия ток за бизнеса, и вероятно с най-тежките и трудни процедури по установяване и ръководене на бизнес.
Надявам се вие да имате по-голям успех от мен в тези малко по-сложни и динамични времена. И накрая, ето ви една съвсем кратка лекция от StartUP конференцията, която предполагам, че ще ви хареса:
В София валя сняг
Да, да наистина. Ако някой не е разбрал наистина в София е валял сняг (аз не съм бил там).
Сигурно се чудите защо така започвам днес, но през деня бях крайно изненадан. Докато пиех сутрешното кафе, естествено отворих Facebook – използваната от всички ни социална мрежа. Нали така е модерно. Там се сипеха постове със снимки и честитки за първи сняг. Странно е, хора. Какво толкова се е случило? Декември месец е – студено ще е, сняг ще вали. Голяма сензация, няма що …
Това ме накара да се замисля за споделянето в мрежата. Вече толкова ли няма какво да си “говорят” хората, че започнаха да повтарят цял ден какво е времето навън (то се вижда и без някой да го отрази). Няма ли какво ново да научат хората, ами повтарят едно и също като грамофонни плочи.
Сега да не помислите, че не се радвам на снега и малките неща от живота. Напротив, радвам се и на птичките и пчеличките, даже и на сухите листа в двора.
Трудно е обаче да се изчисли колко време бе изгубено в тази глупост – едни да пишат постове, други да четат, трети да харесват и коментират. Ако всичките тези хора бяха се захванали с нещо полезно … лелеее колко работа щяха да свършат.
И така … тези дни очаквам постове за първи ледове, първи падания и прочее.
Здравейте, хора
Промених заглавието на първата ми публикация от “Здравей, Свят” на “Здравейте, хора”, защото на света здравей съм казал, или направо изплакал, много отдавна. Здравей казвам на всички, които ще предпочетат или не да четат този блог за в бъдеще. Ще гледам да пиша по поне една статия на седмица или ако не на количество, то поне ще залагам на качество.
Интресувам се от най-разнообразни теми – програмиране, покрай професията ми, бизнес – покрай неуспешните и малко ми успешни начинания, но най-вече от самоусъвършенстване. Това, дето прави малкия човечец да се сети, че може да порасне, пък и даже да вземе да го направи! Най-интересни са ми гениалните хора, които, за съжаление, са големи надувковци и не се дават на психолозите да ги изследват както си трябва, та да понаучим къде се крие ключът за палатката и ние простосмъртните.
От три години тренирам във фитнеса, а любимият ми спорт е тенис. Обичам природата. Особено природата в компанията на най-добрите приятели и тъмночервено вино или студена бира в зависимост от сезона. Музика слушам буквално всякаква – от Чайковски, през Народно и мейнстрийм, та чак до дет метъл и техно.
Но стига толкова съм говорил за себе си. Отсега нататък, в следващите публикации ако ви отегчавам, то поне няма да бъде с разкази за особата ми, а за други, малко по-обектноориентирани дет се вика, неща. А сега просто бих ви поздравил с това: