С наближаването на изборите все повече замириса на кебапчета и чалга. И на вяра. Като комунистически активисти, активизирали се веднага след 10 ноември в християнската вяра, така и политиците изведнъж около избори започват да се кръстят по църквите, да освещават партийни знамена и отслужват молебени, белким ги чуе Горния, та да им изпрати изборни и парламентарни блага. Само че не затова ми е думата. Думата ми е за предизборните кебапчета и предизборните концерти. Много пъти съм се чудил и продължавам да се чудя защо партиите дават луди пари да подкупят избирателя с хляб и зрелища, като на всеки средно интелигентен и средно усетлив човек му е ясно, че избирателят изяжда кебапчетата, щрака с пръсти на безплатния концерт, изтърпява някак политическите безумия, крясъци и речи от трибуната в името на безплатното хапвани и безплатното изкуство и накрая си пуска бюлетината, която е решил, ако въобще стигне до избирателните урни. Иначе, като изключим факта че е абсолютно неефективен, починът е хубав, защото поне дава глътка въздух на огладнелите български певци и артисти, които в последните години май живеят на фотосинтеза. Ама си мисля, не е ли по-нормално за политиците, вместо да храният кампанийно артистите, като им осигуряват добре платени предизборни участия, да направят това, което правят истинските политици – да прокарват политики в подкрепа на изкуството и културата. Ако направят това, тогава няма да се налага да си плащат предизборните участия, артистите и певците сами ще ги търсят – защото кой не иска да застане и да подкрепи един достоен политик – заради това, което е направил, не заради парите.
Svetlyo Kantardzhiev: The more you collect, the happier you become!
I have a pleasure to know Mr. Svetlyo Kantardzhiev from the Bulgarian Union Collectors who is a very intelligent, interesting and purposeful man. In his view, collecting as a hobby makes people happier and more satisfied with their lives. There are certain reasons to support that claim.
First of all, it is a life-long pleasure. In other words, people can collect as long as they want and very often it doesn`t depend on money or financial sources. Just you, your time and your hobby 🙂
In addition, researchers noticed that such kind of activities have reduced stress and negative feelings – for example, collectors are less likely to suffer from depression.
One more advantage, talking about collecting, is that it can make you famous or richer. Yes, why not? 🙂 The best part comes here: many people have made a flourished career, following the entrepreneurial spirit and collecting passion.
In conclusion, collecting gives you something to share with others – it is a sociable way to enrich the world with your possessions and interests. Last but not least, it`s the perfect means to discover and re-discover your talents.
Ще употребят ли спортистите?
Тия дни партийните централи се надпреварват да ухажват едни от най-известните ни спортисти, за да ги сложат като въдичка за наивния избирател, който да клъвне и да си помисли, че щом авторитетни и читави хора застават зад някой компрометиран политик, значи работата му вече е станала читава. За Стоичков и други, нему подобни, които различни бизнес партии с очевидни икономически интереси употребиха преди време, не ми е никак жал, защото безпардонността там е толкова голяма, че няма как политиката да ги употреби. Истински мъчно ми става обаче за хора като Йордан Йовчев, като Станка Златева, които, дали заради суета, дали заради амбиции или просто защото са били помолени настойчиво да помогнат решиха да заложат образа, който са градили с много труд до момента, и да се дадат жертва на едни компрометирани вече формации. Жертва, защото няма как след участието в политиката, която, колкото и клиширано да звучи, си е много мръсна работа, да не понесеш негативите и да не отнесеш недоволството от действията на партийните ти другари. Сещам се как на последната олимпиада, когато Станка не успя да се пребори за първото място и остана втора, със сребърен медал, се разплака и каза: за нищо не ставам. Вероятно тогава си е мислела как ще се покаже в родното си село и за това, че вероятно е разочаровала хората. Разбира се, че Станка става много. Не и за политиката. И второто място на олимпиада не е повод за срам да да погледне съселяните си в очите. Политиката обаче най-често е…
Пролетта и „лудите”
Сигурно сте чували, че пукне ли пролетта и „лудите” се активизират. С чувство за хумор и с отчитане на реалностите, действително в преходните сезони – пролет и есен – хората, които са с по-слаба психика, по-чувствителни към външни влияния, склонни към мрачни мисли и депресивни настроения, наистина не се чувстват особено добре. А при несигурността, в което живеем, и при ежедневния стрес, на който сме подложени, истината е, че останаха малко хора, които да са в пълен и постоянен душевен комфорт. Много през тия междинни сезони започват да се чувстват напрегнати, да им идват мрачни мисли, да стават раздразнителни и заядливи. Обяснението специално за пролетните депресии е лесно и основата му е чисто химическа – учените обясняват пониженото настроение в края на зимата и в началото на пролетта с дългите и мрачни зимни месеци с намалено излагане на слънчеви лъчи, което пряко е свързано с така наречения хормон на щастието серотонин. С други думи в края на зимата запасите от този ценен хормон, така да се каже, са изчерпани. Какво да правим, за да се чувстваме по-добре? Първото, с което може да се разведрим и да се почувстваме по-добре, е да използваме всяка възможност да се разходим под лъчите на пролетното слънце и да си набавим първите пролетни дози серотонин. Другото е да пием жълт кантарион – който се смята за един от най-мощните природни антидепресанти – на чай или на таблетки. И най-важното повече активност, спорт, приятни срещи с приятели, а защо не и ново влюбване. И току-виж от пролетната депресия не останала и следа 🙂
Лицата на протестите в управлението?!
Като гледам какво се случва по площадите и по телевизионните студиа, случайно или не, се сещам за един от най-хубавите български исторически сериали, посветен на една от най-светлите ни исторически личности – Капитан Петко войвода. Тия, които са гледали сериала, сигурно си спомнят, че той проследява живота му, а паралелно с него и българската историческа съдба, от първите му години в хайдушкото движение до годините след Освобождението, които той има шанса или по-скоро нещастието да доживее. Защо нещастието?! Защото това са годините, в които оцелелите български поборници, а понякога и обикновени предатели, застават начело на българската политика и свалят поборническия ореол. Казват историята се повтаряла – веднъж като трагедия, втори път като комедия. Като че ли повторение на тая следосвобожденска поборническа история се случва в последните дни. Лидери и псевдолидери на протестите от последните месеци обикалят телевизионни студия, регистрират сдружения и партии и дават съвсем недвусмислена заявка за това, че ще участват във властта. Не ми се иска да видя омерзението, което неминуемо ще се случи, на техните сподвижници от протестите, когато утре видят бунтарите от протестите на парламентарните банки, в официални костюми, говорещи и вършещи същите безумия като предишните, или мълчащи 4 години, част от всичко това, срещу което излязоха по площадите на България. Ние този филм сме го гледали преди 20 години, гледаме го и до днес – едни момчета скачаха по площадите, а после осребриха скачането с постове и облаги. Което значи, че повторението на историята като комедия и трагедия вече се е случило. Ако е така, какво е това, което предстои. Фарс – при това май добре режисиран.
Новините по бТВ
Както може би знаете, интересувам се от кино и телевизия малко повече от обикновения зрител 🙂 Следя някои предавания, сериали и телевизии и ми е интересно как се представят в очите на зрителите си, особено в контекста на “малката революция”, която се случи у нас, а и продължава да се случва. Затова с интерес разгледах пийпълметричните данни(рейтинги) на телевизиите, които излязоха преди няколко дни. Най-гледаната телевизия за пореден месец е бТВ, като на първо място е сериалът “Огледален свят”, на второ “Гласът на България”, а на трето – “бТВ Новините”. Разбира се, резултатите не са чак толкова изненадващи, но впечатление прави това, че бТВ не само държи най-висок рейтинг за всички новинарски, извънредни емисии и сутрешни блокове, но и той е почти двойно по-голям от рейтинга на коя да е била друга телевизия. Защо половин България предпочита да се информира от бТВ?
Честно да си призная и аз бях от хората, които следяха случващото се в страната основно чрез бТВ, но поглеждах и извънредните емисии и новини и на другите три национални телевизии. Новините на БиТиВи отразяваха протеста най-отблизо и от най-много различни гледни точки. Мисля, че бяха и най-обективни – журналистите не допуснаха протестът да се опорочи пред обществото и ясно правиха разграничението между провокатори и недоволни граждани. А провокатори определено не липсваха. Екипите на телевизията предаваха от всеки по-голям град, като в София бяха мобилизирани поне 4 новинарски екипа, които отразяваха случващото се от няколко горещи точки.
Погледнах как се представят от телевизията и в Интернет. Фейсбук страницата на бТВ има близо 200хил. фена(за сравнение Нова Телевизия има само 40хил.), а фен страницата на bTV Новините – почти 60 хиляди. В сайтовете на бТВ се получават и най-много коментари по новинарските материали, сравнено с останалите медии.
Как мислите, заслужен ли е рейтингът на новините на бТВ? Според мен – да. Журналистите, работещи там, наистина се отнасят сериозно и внимателно към всеки репортаж и резултатът съответно е най-добрият възможен. За разлика от репортерите в други медии, тези в бТВ са с дългогодишен опит и са вече познати лица, като по-голямата част са в телевизията от самото й създаване – хората вече ги познават, имат им доверие и предпочитат да се информират от тях.
Защо си мисля, че някой дърпа конците на протестите?
Спор няма – гражданското общество е хубава работа. И протестите – като част от него. Само че, освен това, че много от наблюдателите сочат, че вероятно зад тръгналите естествено протести впоследствие са се появили кукловоди или както е модерно да се казва – модератори. Ако сте следили генезиса и развитието на протестната вълна, която между другото съвсем логично отшумява, няма как да не сте забелязали, че в началото исканията бяха много конкретни и свързани със съвсем реални проблеми на хората – ниските доходи, високите сметки за ток, ограбените животи на няколко поколения. И съвсем логичното продължение на тези искания трябваше да бъде преди всичко да бъде потърсена отговорност за виновниците за това положение – не само през последните години, а през целия така наречен демократичен преход. Някой да говори днес за вина и виновни. Да говори за наказването им. Не, днес се говорят мъгляви и неразбираеми неща за нова конституция, гори се старата, нищо че едва ли някой си е направил труда преди това да я прочете, говори се за мажоритарен и пропорционален вот – макар че, ако накарате някой от издигащите тия искания да ви изложи кратко и ясно предимствата и недостатъците на едната и на другата система, със сигурност няма да може. Някой съвсем съзнателно измести нормалния завършек на протестите – да бъде потърсена отговорност. Наказанието е единственият начин да се оправим. Защото, ако и сега виновните минат между капките, остава най-сериозното основание и за в бъдеще нещата да продължат по същия начин – чувството на безнаказаност. И ако отговоря на въпроса в заглавието – мисля си го, защото това най-вероятно е така, поне всичко сочи натам. Кой има сметка да се измества истинският въпрос – виновните. Което значи, че те са и най-вероятните модератори на събитието. И май успяха. За пореден път.
Откъде духа вятърът, или развод по български
Има един стар и много известен филм, станал нарицателен – „Развод по италиански”. Днес пак ще говоря за нещо, станало нарицателно в българския политически живот, доста приближаващо се до киното, но не до онова качественото, а до сериалите, най-долна проба. Говоря за политическото недоразумение Яне Янев – колкото карикатурно, толкова и жалко, жалко за нас самите и за политическата ни класа, че дава шанс на такива карикатури. За тези, които се интересуват от генезиса на тази уродлива българска политическа клоунада, съветвам да прочетат една много хубава статия на Тома Биков, която се казва “За димките в политиката”. Днес аз обаче няма да се спирам на политическото номадство и катунарство на Яне Янев, нито на това, как беше напълнил цяла България с билбордове, че ще уволнява Бойко Борисов, пък после, като една суща самодива, плесна с ръце и го прегърна, прегърна го и му стана по-верен даже от Цветанов. Днес ще говоря за това, на което българският народ казва ветропоказател, или да усетиш откъде духа вятърът. Ето това е Яне Янев – един ветропоказател. Когато вятърът духа и носи мирис на пари и удобно политическо сътрудничество – той се жени, по сметка, за аптечния бос на Варна и на цяла България – Марешки, и прави коалиция добила гражданственост под името Ярешки. Само че тия дни политическият вятър духна срещу Марешки и Янето бързо и без предупреждение, с официална декларация едностранно разтрогна брачния договор. Кой е виновен?! Веднага ви казвам – Марешки. Като се жениш и знаеш, че половинката ти е с нестабилни чакри, трябва да следиш дали си пие редовно лекарствата, още повече ако си аптечен бос.
Пак за агресията – този път на протестите
Чували ли сте скоро термина аутодафе, а знаете ли въобще какво означава. Ще ви обясня, защото в последните дни имам чувството, че присъствам на подобна наказателна акция от мрачните години на Инквизицията. Аутодафето означава изгаряне на еретици или еретически книги по време на средновековната Инквизиция – това в прякото си и изначално значение, а като преносно и по-широко значение – да, изгаряне на книги, на идеи, на материални и духовни ценности. Е, в последните дни на протестите лично на мен ми дойдоха в повече актовете на палежите – то не беше палене на конституция, то не беше палене не чучела, които символизираха политическата класа. Нямам нищо против да им подпалим чергата, както казва народът, на политиците, заслужили са си го, защото не просто ни докараха до просешка тояга, а ни откраднаха животите в последните десетилетия. Само че не това е начинът. Такива показни и не съвсем интелигентни актове, при това генериращи наоколо агресия и не на последно място създаващи опасност за протестиращите, нещо не са ми по вкуса. Не ми е по вкуса, когато ден преди протестите излизат подробни инструкции, за това, как трябва да бъдеш облечен – с естествени материи, най-безопасно било, защото изкуствените горели бързо като факла, – за да не станеш жертва на огнената стихия. Инструкции все едно, че тръгваме на война, а не на един мирен граждански протест. Няма нужда да палим конституцията, ако искаме да я сменим – просто трябва наистина да го пожелаем, и политическата класа няма нужда, даже и символично, да я палим, тя сама изгоря, но не за да свети.
Агресията у учителите
Като че ли по поръчка ми дойде тия дни информацията за скандала с преподавателката по статистика във Великотърновския университет и видеоматериала, в който тя изпада почти в истерия и псува по студентите. Не искам да изпадам в ситуацията на журналист, който се радва на лошите новини, но наистина този случай много добре се вписва в темата, която подхванах миналия път – за агресията на българските ученици и за това, че всичко, което виждаме като прояви у учениците и въобще в училище, е отражение на това, което е животът извън стените на което и да е училище или университет. Видяхме една жена, преподавателка във висше учебно заведение, която избухна безконтролно и псуваше като каруцар. Не бързайте обаче да съдите. Най-малкото, защото липсва контектът. Нямаме запис на това, което се е случило непосредствено преди записа или това, което се е случвало многократно преди момента на избухването на тази преподавателка. Което не я оправдава. Но истината е, че българският учител години наред беше демонизиран, българският ученик и студент изгуби традиционното уважение към хората, които дават знания и път в живота. Причини – много. Факт е обаче, че днес българският учител е изнервен до безконтролност понякога и недоволен. А българският ученик – все по-неуважителен и агресивен. Българският родител отдавна не е оня човек, който внушава на децата си, че изначално дължим на хората, които ни учат на четмо и писмо уважение. Като резултат – професията става все по атрактивна и в нея влизат все по-некачествени хора и още по-лошото – качеството на обучение пада с всеки изминат ден и от системата излизат все по-неграмотни и неподготвени ученици и студенти.