Машината работи по сценарий

Искам да ми върнете парите, защото софтуерът не прави това, което очаквах, въпреки че в описанието няма нито дума за това. С тези думи клиентът ми отвори заседанието миналия вторник. Идеята му за продукт беше по-скоро като някой филм на Миядзаки – вълшебен, жив, изпълнен с невидими сили. А реалността, както винаги, е по-скоро като евтин ремонт в панелка: недовършен, крив и с неизпълнени обещания.

Разгледах договора за поддръжка, който трябваше да финализираме, и ме удари познатото чувство – някой е оставил вратички. Срокове, изписани сякаш нарочно неясно, клаузи, които те правят безпомощен при всяка промяна в изискванията. Първата ми мисъл беше, че е чиста некомпетентност. Някой е пропуснал да провери логиката или е бил твърде уморен, за да приключи работата. Гледах тези кухи формулировки като счупен механизъм, който просто трябва да се поправи, за да заработи както трябва.

Но докато пресмятах потенциалните загуби, които тези „пропуски“ позволяват, картината се промени. Тези неясноти не бяха случайни. Те бяха капани, изградени прецизно, за да източат финансите и нервите ти, докато големите играчи минават през тях без никакво усилие. Това не беше грешка, а архитектура. В бизнеса, в икономиката, дори в начина, по който се разпределят ресурсите в държавата, няма „счупени“ системи. Има системи, които работят точно за когото са проектирани.

Когато видим сложни регулации, изисквания за съответствие или неразбираеми административни процедури, първата ни реакция е гняв. Мислим си, че някой е объркал сметките. Но всъщност тези пречки са филтър – създаден да елиминира малкия играч, който няма ресурсите да се справя с всяка нова, абсурдна директива. Гледах тези клаузи и разбрах, че не съм жертва на некомпетентност, а на прецизен инженеринг. Когато системата е твърде сложна, за да я разбереш, тя автоматично работи за теб, ако си достатъчно голям, и срещу теб, ако си твърде малък. Всичко, което изглежда като хаос или счупена логика, всъщност е поредният слой защита на интересите на тези, които вече са в центъра на процеса. Тези „грешки“ са просто механизъм за саморегулиране на елита.

Затворих лаптопа с усещането, че играта е решена още преди да съм седнал на масата. Машината не е развалена. Тя просто не е проектирана да те включва в нейната работа.

Минималната заплата догодина: Какво означава това за нас и живота

Отскоро все по-често чувам разговори за минималната заплата и колко ще стане от следващата година. Според последните сигнали тя почти сигурно ще достигне 1213 лв., което е скок от над 12% спрямо сегашните 1077 лв. За мнозина това звучи като добра новина – повече пари в джоба всеки месец, но ако се загледаме малко по-дълбоко, картината не е толкова проста.

Това увеличение ще засегне около 600 хиляди души, които работят на минимална заплата, както и различни социални плащания, които са обвързани с нея. Идеята е да се компенсира натискът от живота и да се подпомогнат хората с най-ниски доходи, но експертите предупреждават, че бързото покачване на възнагражденията може да доведе и до ръст на цените. Аз самата започвам да се питам как това ще се отрази на сметките в магазина и сметките за ток, които вече изглеждат твърде високи.

От страната на бизнеса идват противоречиви сигнали. Работодателите не са особено въодушевени от увеличението и настояват формулата, по която се определя минималната заплата, да се преразгледа. В момента тя се смята почти автоматично на базата на средната заплата за последните шест месеца, което според тях е „абсурдно“. Ръстът на минималната заплата води до покачване на средната, а това от своя страна стартира порочен кръг на нови увеличения.

Все пак промяната не е окончателна, докато не бъде гласувана от правителството. Някои от бизнес организациите се надяват, че може още да се промени нещо чрез законодателни поправки. На практика обаче времето за реакция е ограничено, а възможностите за промяна изискват сериозен политически диалог и законови стъпки.

Лично за мен най-важното е как това ще се отрази на хората, които работят усилено, но едва свързват двата края. Повишаването на минималната заплата е шанс да се намали социалното напрежение и да се гарантира малко по-добър стандарт, но ако не се балансира с производителността и инфлацията, рискуваме да видим само увеличение на цените и същите тревоги за бюджета на домакинствата.

На финала, това е нещо, което ще усетим всички – или като леко облекчение, или като нови сметки, които да ни натежат. Но едно е сигурно: разговорът за минималната заплата вече не е само за цифри, а за реалния живот на хората, които всеки ден изкарват хляба си с труд.

Подходящи бизнес начинания през лятото

Може ли бизнес начинанията, които започваме през летния сезон да бъдат успешни? Да, ако се насочим в правилната посока на действие и развитие. Разбира се, началото няма да бъде никак лесно, освен ако не сте най-големите късметлии. Не бива да си представяте, че ще си почивате на морския бряг, докато някой работи за вас, а да се заемете сериозно с нещата, ако искате да вадите капитал за сезона. Някои от подходящите начинания, с които да започнете, може да са следните:

Онлайн магазин за плажни аксесоари: Създайте онлайн магазин, който предлага плажни кърпи, плажни чанти, шапки, слънчеви очила и други аксесоари за плажа. Промотирайте го чрез социалните мрежи, за да привлечете клиенти.

Плажен бар или кафе: Ако разполагате с подходящо място близо до плажа, можете да отворите барче или кафе. Предлагайте освежаващи напитки, леки закуски и сладки изкушения, за да привлечете посетители.

Услуги за отдих и спа: Отворете малък спа център или предлагайте масажи и други услуги за отдих и релаксация. Летният сезон е перфектен за хората да се поглезят и се насладят на спа процедури.

Организатор на събития: Плажните партита, музикални фестивали и други летни събития са особено популярни и към тях винаги има голям интерес. Можете да станете организатор на такива събития и да предложите насрочени програми, забавления и развлечения за посетителите. А защо не и детски кът, докато родителите отмарят?

Тези са само някои от идеите за бизнес начинания, които са подходящи през лятото. Важно е да анализирате местните нужди и потребителско търсене, за да разберете къде ще сте най-полезни и успешни.

Вярвам в чудеса


Магични приказки, невероятни филми, прекрасни книги с добър и щастлив финал – всеки един от нас е попадал на тях. Опитвайки се да ги приложим в действителния свят, се оказва, че нещата не са толкова розови и не винаги всичко е така радостно. Не знам дали е късмет или просто чудо, но аз се сблъсках с подобен случай като от филм и вече мога да кажа, че всичко е възможно.

По време на пандемията, изпаднах в тежко финансово състояние, което се отрази на мен и семейството ми. Четохме различни съвети за планиране на бюджета, за спестяване и изобщо за начина ни на живот. Определено успяхме да оптимизираме нещата, но финансите все не стигаха.

Така достигнахме до извода, че ни трябват допълнителни доходи. Аз и съпругата ми започнахме да си търсим надомна или почасова работа. И познайте – от никъде не ни позвъниха. Кандидатствахме по общо 12 обяви и нищо. Не се добрахме дори и до телефонно обаждане. Стана ни чудно, защото сме образовани, имаме постоянна прилична работа, но явно не сме достатъчно добри за почасовия труд.

Вече опитали всички варианти и изпаднали в безизходица, решихме да поискаме пари назаем от родителите на жена ми. Аз не желаех да се стига дотам, защото не бе редно. Ние сме здрави, млади, а да не можем да се справим с подобна финансова ситуация.

И тук се случи чудото. Мой приятел от ученическите ми години ме потърси, за да се видим. Изненадах се от обаждането, но приех. Оказа се, че точно в този момент на криза моят познат иска да стартира бизнес и му е необходим човек, който да му изгради стратегия, визия, мисля и изобщо някакъв план за действие. Тъй като това е специалността ми, веднага приех, а и парите бяха добри.

Вече започнах работа по проекта и получих първите си допълнителни пари, които успяха да запълнят бюджетната ни дупка. По мои изчисления след 3 месеца вече сте ми си „стъпили на краката“.

Не е ли чудо човек, който не си виждал от години да те потърси за точно твоята работа и да ти предложи прекрасна оферта, в точно най-трудния за теб момент? За мен е. И вече ще вярвам в историите с щастлив край, защото могат да се случат на всеки, дори и на мен.

Лидери

Установено е, че ритъмът на дишането на хора, които стоят заедно в една стая, се синхронизира. Затова дори начинът, по който човекът на ръководна позиция комуникира, както стойката и тонът на гласа му въздействат на подсъзнателно ниво. Това е отговорност, тъй като той може да насърчи и мотивира, но може и да стресира. Също така управляващия даден бизнес задава културна парадигма – грешките може да се приемат като отправна точка за развитие, но може и да се бичуват. Хората на върха постигат резултати чрез своите екипи. Личността на мениджъра е фундаментът, върху който се гради личният му стил на управление. Затова всеки, който е на ръководна позиция е добре да премисли какъв иска да е той как другите да го възприемат, каква култура да създава. Така се прави качествен скок и се постигат добри резултати.

 

Работа – на спокойствие или под напрежение?

Днес ще си говорим по една неизбежна в живота на всеки човек тема – тази за работата. И по-конкретно за работоспособността.

В икономиката има една известна абривиатуара, която не е зле да познавате и да запомните дори и от обща култура. Става дума за т.нар. КПД или Коефициент на полезно действие. Има си начини и формули да се измерва, но не съм се специализирал чак толкова, че да ги знам. Известно ми е обаче, че има различни фактори, които влияят на КПД-то ни на работното място. Някои от тях са степента ни на мотивация, рутината на задачата или нейната сложност, занимавали ли сме се с нещо подобно преди, затруднява ли ни, имаме ли нужда от помощ, внимателни ли сме и т.н. Можете да се сетите за още фактори, предполагам, но аз спирам с изброяването дотук.

workВъпросът, който ме вълнува е: До каква степен КПД-то ни се влияе от обстановката, в която работим? Не само като атмосфера и уют на работното място, а по-скоро като ниво на напрежение. Има хора, които се справят много по-добре, ако са под пара. Когато вършат задачите си по-притеснени, внимават повече и следователно допускат по-малко грешки. И обратното, ако са спокойни, са прекалено разсеяни и бъркат повече. При други пък най-малкото напрежение се оказва пагубно за КПД-то им. При всеки човек е различно, защото сме индивидуални личности. Вярвам обаче, че подобна информация би била полезна за работодателите, защото ще им покаже кога служителите им са най-ефективни и полезни.

Предложение за решение на проблема със забраната за пушене

Пак продължавам в бизнес тематиката си от предния материал. Предполагам, за хората, които имат приятели или близки в ресторантьорския бизнес, не е тайна, че пълната забрана за тютюнопушенето се отрази много зле на работата им, оборотите драстично намаляха. Общо взето хората, особено от по-средното поколение, които не са склонни да стоят като магистрални момичета пред ресторантите с цигара в ръка, ходят там само в краен случай. Не искам да оспорвам тая забрана, защото смятам, че тя си има своите сериозни здравни основания, но ми се иска да направя едно предложение от типа – хем вълкът сит, хем агнето цяло. За какво става въпрос. Преди дни бях на коледен купон в един ресторант и там са решили проблема с тютюнопушенето по следния начин – има една скътана вътрешна зала, отоплена, с мека мебел и добра вентилация, където позволяваха на гостите на партито да пушат. Първо, непушачите не са обгазени от димящи около тях цигари на пушачите и не си тръгват с вмирисани дрехи, без да имат заслуга за това.  Второ, пушачите могат да си позволят като нормални хора да запалят една цигара от време на време в нормални условия. Струва ми се доста интелигентно решение на проблема. И двете страни – и пушачи, и непушачи – са доволни. А ако трябва да бъдем честни – и тютюнопушенето е ограничено. Защото за вечерта няма как да изпушиш повече от пет-шест цигари, ако искаш все пак да си и част от купона. Което е поне три пъти по-малко като количество, отколкото, ако палиш постоянно на масата.

Бизнес по време на криза?

Най-трудно или най-лесно да стартираш по време на криза е трудно да се определи. Трудно е заради макроикономическата рамка, намалелите поръчки, свитото потребление. Лесно е, защото и сериозна част от конкуренцията в много браншове е замръзнала и не се развива,а се извинява с лошото състояние на икономиката.

Но ще ви кажа едно нещо със сигурност: Най-трудно е да се стартира бизнес по време на криза в България. В никакъв случай не съм някакъв либертарианец, но това, което се случва у нас е необяснимо. Бизнесът бива още по-утежнен с такси, нови наредби, изфабрикувани данъци. А процедурите? Те си стоят все така сложни. В подобни времена би трябвало държавата да оптимизира всички механизми по регистриране и управление на фирми, да намали таксите, да улекоти поне малко данъчната тежест, за да може частната инициатива – фирмите, които в крайна сметка създават работни места,  да си поемат дъх.

Много възможности виждам в този на пръв поглед труден период, но и много неща ме спират да ги осъществя, едно от които е държавата и безумната й политика в лицето на сегашното правителство. Ние сме идеално място за външни инвестиции, благодарение на стратегическото си местоположение в Европа и нископлатената ни работна ръка. Но разполагаме с най-скъпия ток за бизнеса, и вероятно с най-тежките и трудни процедури по установяване и ръководене на бизнес.

Надявам се вие да имате по-голям успех от мен в тези малко по-сложни и динамични времена. И накрая, ето ви една съвсем кратка лекция от StartUP конференцията, която предполагам, че ще ви хареса: