Етикет: говорене

За мен и около мен

Изкуството да си оратор

Posted on by Krasimir

Какво може да предизвика вашето възхищение? А да ви кажа ли какво предизвиква моето? Възхитен съм от хората, които умеят да говорят. Чиято реч тече гладко като по масло и всяка от думите им тежи точно на мястото си.

Реториката е изкуството да се говори добре, убедително и умело пред публика. Не всеки го притежава. Реторика е също се нарича и науката за това говорене, но не всеки може да я усвои. Ако вие не притежавате и най-малка капчица талант трудно ще станете майстор оратор, но ако поне от части ви се отдава да произнасяте речи, бихте могли да стигнете далеч, ако някой ви наставлява и се занимава с вас.

talk-in-front-of-publicДа говорите добре, обаче не означава да плетете глупости и да произнасяте личното си становище като някой дървен философ на улицата или пред приятели. Това е едно доста по-широко умение, което включва правилен изговор на всяка дума по отделно, ясна артикулация, добра дикция, владеене на мимики и жестове, които да убеждават, да приковават вниманието на хората към вас. Положение на тялото – владеене на невербалната комуникация, както и умението да се изразявате като литератор. За да усвоите ораторското изкуство пътят е само един – много четене на висока литература, която ще ви направи по-начетени. Още повече четене на всякаква литература, което ще ви направи компетентен в много области на знанието, така че да можете да реагирате при всеки въпрос.

Да си умен вече е модерно. Истинската сила на човек не се крие във външния израз на мускулите му, колкото в бързата мисъл и добрата комуникация, чрез която да просперира, да се издигне и накара хората да му вярват и да го следват.

За мен и около мен

Мълчанието е златно, а говоренето?

Posted on by Krasimir

Нали знаете онази българска народна мъдрост, която ни казва, че мълчанието е злато? Наскоро разбрах, че на немски език също има подобна и тя звучи по следния начин: Reden ist Silber, Schweigen ist Gold.

За тези, които не знаят езика, преводът на поговорката звучи горе-долу по следния начин: Говоренето е сребърно, а мълчанието златно. Признавам, че има смисъл, в който да вникнем, но на български език не mr-silence-srz_vrtми звучи достатъчно мелодично и красиво, каквито по принцип трябва да са пословиците и поговорките. И се чудя се дали има някаква връзка в произхода на двете народни мъдрости, или са възникнали спонтанно и паралелно. Ако има защо в нашата става дума само за мълчание, а частта за говоренето изцяло липсва? Може би всеки ще открие отговора за себе си…

Сега обаче бих искал да наблегна върху значението и тълкуването на този израз, защото немският вариант ми се струва една идея по-добър от нашия. Символиката се крие в това, че среброто като благороден метал има по-ниска стойност, отколкото златото, но също  се търси и се цени. По същата логика мълчанието често е по-ценно от приказките, не мислите ли. Не случайно има фирми, в които се сключват подробни договори за конфиденциалност и се определят санкции при разкриване на корпоративна тайна. Не случайно редица приятелства са били разваляни след излизането на яве на някаква тайна и т.н. А ако трябва да погледнем малко по-философски на нещата, понякога просто нервите ни са опънати и е по-добре за нас самите да замълчим, отколкото да кажем нещо, за което ще съжаляваме след това. Хората са го синтезирали по следния начин: Казана дума, хвърлен камък. Мислете преди да говорите и преценете какво да кажете и какво – не.

За мен и около мен

Помислете преди да говорите

Posted on by Krasimir

За стотен път се убеждавам колко голямо значение имат думите. Особено след като последната ми публикация подсказва колко кратък е живота и от колко голямо значение са взаимоотношенията между хората. Само с няколко фрази можете да въздигнете някого до облак номер 9 или да го изпратите на едно дълго пътешествие до центъра на Земята. Ако сте емоционални или твърде преми, това не е извинение, ако накърните нечии чувства. Тук се обръщам повече към нас, мъжете, тъй като статистически е доказано, че именно ние по-често избухваме и сме по-агресивни от жените.

000287e0Напомням ви една много хубава басня – за мечката, която помолила обидилия я дървар да я удари с опакото на брадвата си. След време се срещнали отново и мечката казала: „Раната зарасна, но думите ти не забравих‟. Знаем, че има много причини да изпуснем нервите си – когато ежедневието ни е поднесло моменти на стрес или нещо в живота ни не върви. Най-често си патят най-близките ни хора. Тъкмо защото са ни най-близки, изливаме върху тях лошото си настроение.

Има много начини да избегнете такива ситуации. Не трябва да се гневите, ако е неизбежно, тогава броите до 10 преди да кажете нещо в яда си. Ако агресията ви залива често, по-добре се скрийте някъде, докато ви мине, вместо да търсете сгодни случаи да се скарате с някого

Лично на мен не ми е приятно да бъда обект на нечии спонтанен гняв. Често приятели са се опитвали да си го изказват върху мен и аз съм подхождал с разбиране, защото съм същия в това отношение. Но честно казано след това ги избягвам, когато са в такова настроение. Аз самият опитвам да си намеря отдушник – хванат ли ме бесните, започвам да играя на ексбокса. Ако някой дойде да ме занимава с нещо, просто му казвам да не ми се върти пред очите известно време и така докато ми мине.

Така че моят съвет е – подхождайте с повече обич към близките си, защото те ви обичат безрезервно. Ще изтърпят изблика ви, ще преглътнат обидата, но ще се почувстват зле, защото сте им наговорили каквото ви е било на ума без да мислите. Ако и вие ги обичате – лишете ги от подобни емоции. А ако обичате себе си – не си навличайте конфликти с околните – правите си лоша услуга на нервите и на имиджа.