Чували ли сте за експеримента “Малкият Албърт”? Това ужасяващо и неетично проучване психологическо проучване се извършва в началото на 20-ти век от Джон Б. Уотсън и Розалинд Рейнър, двама американски психолози. Тяхната цел била да проучат как у малко дете се зараждат чувства като страх и асоциирани емоции.
Експериментът се извърши с момче на име Албърт, на около 9 месеца. По време на експеримента, невръстното бебе било подложено на различни стимули, като бял плюшен заек, пуф от вата, косми, бял лабораторен плъх. В началото момчето не проявявало страх или агресия към тези стимули и като всяко дете било любопитно и се радвало.
Затова учените сменили тактиката. Те започнали да пускат силен неприятен звук, наподобяващ удари по метални плоскости, всеки път, когато Албърт играел с плъха. Това уплашило момчето и то започвало да плаче.
В резултат на този експеримент, малкият Албърт изградил страх към белите пухкави обекти, на които се радвало до преди това. Този експеримент служи като илюстрация на това как определени страхове и асоциирани емоции могат да бъдат научени и формирани при малки деца чрез класическо усвояване. Той е често цитиран като пример за важността на опитите със стимули и влиянието им върху поведението и емоциите на хората, включително децата.
А вие какво мислите по темата и липсата на хуманно отношение, в случая, дори към невръстно бебе? Струва ли си в името на науката да унищожиш детството и живота на някого?
Етикет: наука
Домашните експерименти
Аз съм един средностатистически любител на науката. Гледам Дискаръри, Хистори чанел и Нешинъл Джеографик, когато имам време. Като дете обичах да се забавлявам с нишесте, връзвах конци на кофички от кисело мляко и експериментирах да си направя самоход, когато не можех да получа количка с дистанционно управление. Не веднъж съм си играл да пълня балони с вода само за да разбера кога ще се спукат. Съвсем заслужено бях гонен от учителката, когато правех пакости в часовете по химия.
Истината е, че науката винаги по някакъв начин ме е вълнувала. Открих в мрежата клипче, което показва с колко неща можем да експериментираме в домашни условия и да научим повече.
Ние сме заобиколени от физични и химични явления. Целият ни свят е изграден на основата на физични закони, химически закономерности. За тези, които им е интересно как например можете да поставите яйце в бутилка или да НЕ спукате балон с габърчета, или пък как да смачкате кенчета само със студена вода, споделям руското видео. Приятно гледане… и внимавайте. Не забравяйте, че безопасността е на първо място!
Господарските числа?!
Първо да си кажа – не вярвам в окултизма, нямам доверие на бавачки и баячки и не следя хороскопи. Картите ги използвам само за белот, а херомантиката (гледането на ръка) и нумерологията са ми смешни.
Мнозина се опитват да ме убедят, че в числата се крият много истини. Ето, например съм слушал и по едно време четох много за Господарските числа. И ако се чудите откъде- имах една приятелка, която прекалено много, за моя вкус, се занимаваше с такива неща. Смяташе, че наистина силни и с добра карма са родените на дати 11 и 22. Те са свързани като с много противоречия и сила в самата личност, така и с предизвикателствата, които животът ще поднесе. 22 още е числото на баланса. Родените на тази дата са притежават издържливост и вътрешната интуиция за това кое и кога трябва да се направи и кога не трябва да се действа. А хората родени на 22. 11 – каквато е днешната дата (което ме подтикна към този пост), са не само надарени с изключително силен характер и устойчивост, но имат вселенския късмет на своя страна. Открояват се с по-силна чувствителност към света и окултното, тъй като са родени между две противоположни зодии – водната скорпион и огнената стрелец.
Дали наистина е така, или не, не мога да ви кажа. Но ако достатъчно силно вярваме и си повтаряме, че сме силни и че ще се справим с всичко, че сме надарени с голяма космическа енергия, то това неотменно е доста силна психологическа мотивация за успех. А психиката на човек е сила, която може да сътвори чудеса. Ние хората използваме едва 7 до 9 % от умствения си потенциал. И ако го впрегнем в правилната посока, в убеждението, че ще сме победители, това е повече от достатъчно.
И какво стана, че пак всичко опря до науката. До умението да настроим мозъка си и да контролираме тази разумна частица в наша полза.