След почивка или дълго време, прекарано в работа от вкъщи, връщането в офиса може да бъде предизвикателство. Новата рутина, натовареното ежедневие и срещите лице в лице могат да изглеждат малко плашещи. Но нека това не ви спира – с няколко прости трика можете да направите прехода плавен и дори приятен! Ето моите Back to Office Hacks, които ще ви помогнат да се върнете на работа с усмивка.
Създайте си уют в офиса. Донесете нещо, което ви вдъхновява – любимата ви чаша, малко зелено растение или семейна снимка. Персонализирането на пространството може да ви помогне да се чувствате по-комфортно и мотивирани.
Не се опитвайте да наваксате всичко за един ден. Планирайте първия си ден с леки задачи и постепенно увеличавайте темпото. Създайте списък с приоритети и се съсредоточете върху най-важното.
Дори и да сте ентусиазирани, е важно да отделяте време за кратки почивки. Те ще ви помогнат да останете фокусирани и да намалите напрежението. Използвайте паузите, за да изпиете чаша кафе с колеги или да направите кратка разходка.
Изберете удобни, но стилни дрехи, които ви карат да се чувствате уверени. Нов аутфит или дори аксесоар може да направи чудеса за настроението ви и да ви зареди с положителна енергия.
За да направите деня по-пълноценен, поставете си малки и постижими цели. Завършването на задачите ще ви донесе усещане за удовлетворение и ще ви мотивира за следващите предизвикателства.
Етикет: работа
Стадиите на живота ми
Попадна ми заглавие, което казва, че е съвсем нормално по средата на живота си да изпаднеш в криза. Осъзнах, че аз се намирам точно в такова философско състояние на ума, в което всъщност изобщо не знам дали е минал половината ми живот и колко точно ми остава. Естествено, изскачат въпроси от рода на това какъв съм бил, какъв ще продължа да бъда и какво съм постигнал. Тежки въпроси, отговорите на които отвяват на още по-дълбоко ниво на душата.
Според моето кратко съществуване и анализа на ролите, които съм изиграл, мога да разделя дните си на няколко стадия. Това са ученик, кариерист, семейният тип и бъдещият.
Първите ми съзнателни години, си спомням, че постоянно учех. Научавах се как да се катеря, как да карам колело и кънки, как да играя с другите деца. После уроците минаха на друго ниво и имаше учебници. Това продължи чак до 25-годишна възраст, когато завърших магистъра си. В този стадии се научих да се пазя, да обичам, да ме предават, да разбера какво искам.
Това породи и следващия период – създаването на кариера. При мен започна още в студентските ми години. Ясно знаех с какво искам да се занимавам и бях сигурен, че имам нужните качества, за да съм от добрите. Положих безброй усилия и то едно десетилетие. Много работа и ниско заплащане. После парите се повишиха, както и удобствата. Научих се да правя бюджет, да се справям сам, да получавам материални блага. Но нещо май липсваше.
Търсенето на липсващото парченце ме доведе до третия стадии – на семейния тип. Както обикновено става, намерих любовта на живота си и създадохме семейство. В началото е много трудно, няма да ви лъжа. Определено ролята на баща се оказа най-предизвикателната в живота ми и ме научи да се обръщам към себе си, към сърцето си и да го използвам. Колкото и банално да е, да съм по-добрата версия на себе си.
Така достигнах и до последния стадии на моята криза, който е какъв ще бъда в бъдеще. Сякаш много съм научил, но и много ми липсва. Какво ли ще ме очаква? Не знам, но е изтощително да се питам. Затова просто ще живея.
Подходящи бизнес начинания през лятото
Може ли бизнес начинанията, които започваме през летния сезон да бъдат успешни? Да, ако се насочим в правилната посока на действие и развитие. Разбира се, началото няма да бъде никак лесно, освен ако не сте най-големите късметлии. Не бива да си представяте, че ще си почивате на морския бряг, докато някой работи за вас, а да се заемете сериозно с нещата, ако искате да вадите капитал за сезона. Някои от подходящите начинания, с които да започнете, може да са следните:
Онлайн магазин за плажни аксесоари: Създайте онлайн магазин, който предлага плажни кърпи, плажни чанти, шапки, слънчеви очила и други аксесоари за плажа. Промотирайте го чрез социалните мрежи, за да привлечете клиенти.
Плажен бар или кафе: Ако разполагате с подходящо място близо до плажа, можете да отворите барче или кафе. Предлагайте освежаващи напитки, леки закуски и сладки изкушения, за да привлечете посетители.
Услуги за отдих и спа: Отворете малък спа център или предлагайте масажи и други услуги за отдих и релаксация. Летният сезон е перфектен за хората да се поглезят и се насладят на спа процедури.
Организатор на събития: Плажните партита, музикални фестивали и други летни събития са особено популярни и към тях винаги има голям интерес. Можете да станете организатор на такива събития и да предложите насрочени програми, забавления и развлечения за посетителите. А защо не и детски кът, докато родителите отмарят?
Тези са само някои от идеите за бизнес начинания, които са подходящи през лятото. Важно е да анализирате местните нужди и потребителско търсене, за да разберете къде ще сте най-полезни и успешни.
Пречки пред мъжете за кариерно развитие

Често не се дължи на липса на професионален опит или несправяне със задачите, когато мъжете не напредваме в професионален план. Понякога причините могат да бъдат изцяло с личностен характер. Например, че се страхуваме да не бъдем слаби. Все пак ние сме със самочувствието на силния пол и това си е голяма отговорност. Затова не може да си позволим да сме уязвими на ръководни постове, а понякога емоциите и чувствата просто надделяват и ние нямаме контрол над тях. В такъв случай предпочитаме да бъдем зад кулисите, отколкото в центъра на събитията, ръководейки екип от хора.
Друго, което ми прави впечатление и отчитам като още една причина е, че мъжете предпочитаме да говорят, но ни е трудно да слушаме. Комуникацията обаче не е само предаване на информация, а и взаимност, общуване, изграждане на връзка. И мъжете често се възползват напълно от това на работа. Не напразно в някои отдели правилото за ограничаване на времето за изказване до една минута в срещи е допринесло изключително много за разбирането и ефективността в работния процес.
А знаете ли, че противно на всички клишета, жените не говорят повече от мъжете? До този извод стигнаха американски учени в изследване, изследващо ненатрапчиво поведението на естествената реч на почти четиристотин ученици. И мъжете, и жените използват средно около 16 000 думи на ден.
CV: Да бъдем себе си

За много компании мечтаният служител трябва да има международен и практически опит, да говори поне два чужди езика, да има ИТ умения, да бъде мотивиран, с хъс за работа и развитие и разбира се – да бъде млад. Стремейки се към съвършено представяне в CV-то си, много кандидати си приписват качества и опит, които не притежават. В даден момент обаче, всичко излиза наяве и създава излишни главоболия и за работодателите и за служителите. Затова извадих две причини, защо е добре да бъдем себе си в автобиографиите за кандидатстване.
Първо – Никой не е перфектен. HR мениджърите също знаят, че изискванията в някои от обявите за работа са формулирани по почти утопичен начин. Почти никой не успява да демонстрира висока степен с международен опит, стажове и социална ангажираност, завършена в рамките на стандартния период на обучение и то на 20-годишна възраст. Едва ли всеки служител с повече от 15 години професионален опит може да има пълна и напълно ясна автобиография. Така че да не бъдем твърде строги към себе си. Разбира се, трябва да се уверим, че отговаряме приблизително на профила на изискванията в обявата за работа, която сме избрали. Ако обаче не може да отбележим едно или две от десет изисквания перфектно, не трябва това да ни попречи да кандидатстваме.
Второ – Краката на лъжата са къси. Мениджърите от различни компании се познават, особено в един и същ бранш. Затова не е необичайно да се питат за кандидатите, преди да бъдат наети. Следователно неточната информация в автобиографията обикновено се разкрива по-бързо, отколкото кандидатите могат да си представят. Ако все пак се случи, това обикновено води до незабавно отхвърляне от процеса на кандидатстване. Нещата могат и да се влошава, ако вече сме били наети, поради неправилна информация.
Затова е нужно да бъдем себе си. Да заявим наистина в какво сме добри и какво може да правим, какъв е нашият опит. В крайна сметка е по-добре и за двете страни, ако изградим честни отношения от самото начало.
Нарисувай желание, превърни го в цел

Знаете ли какво свързва личности като Обама, Опра и Кейти Пери? Всички те се доверяват на така наречените дъски на желанията, с които се мотивират и предизвикват успеха си. А вие чували ли сте за тях?
Принципът им е много прост, но явно доста ефективен. Дъската на желанията всъщност представлява колаж от нашите мечти, цели и желания. Те са представени посредством вдъхновяващи цитати, изрезки от списания, картинки или саморъчно написани върху лист.
Какво? Не ви звучи сериозно ли? Всъщност има научно обяснение за всичко. Според него, мозъкът ни е устроен така, че да възприема по-добре и да обръща по-голямо внимание на визуалното представяне, отколкото на думите. Следователно, колкото по-дълго време отделяме в съзерцание на дъската и колажите върху нея, толкова по-целенасочени ставаме към постигането на заложените неща. Те се превръщат в наша мисия и ценност, към които да се стремим. Тоест, желанията се трансформират в действия.
Някои учени смятат, че визуализирането на желанията ни действа като плацебо ефект. Затова колкото повече вярваме в успеха си и визуализираме желанията си, толкова повече усещаме положителния ефект и вкуса на реализирането. Мозъкът ни не прави разлика между въображение и реално преживяване, затова е важно да визуализираме и самия процес до достигане на заветната цел.
Важно е дъската да бъде позиционирана така, че винаги да бъде пред очите ни. Така постепенно ще свикнем с изображенията върху нея и ще премахнем страха от неизвестното и новото. Плановете и идеалите ни няма да ни се струват недостижими и ще бъдем мотивирани да работим за тяхното осъществяване.
Градивната критика в офиса
Критиката е възприемана почти винаги като нападка, обвинение и изтъкване на слабите места в работата или друга сфера от живота. Не е изненада, че никой не обича да бъде критикуван. Аз също съм от хората, които много трудно приемат критика, дори тя да е основателна. Първоначалната ми реакция винаги е остра, с цел самозащита, а след това започвам да се оправдавам, което в немалко случаи води до по-задълбочен конфликт.
С течение на времето разбрах, че е важно да не приемам отправената към мен критика лично, а да се вслушам в нея и да се опитам да бъда по -добър, по-ценен и по-отборен играч.
Колкото и клиширано да звучи, професионалната критика може да бъде много градивна, но първо трябва да се научим да я приемаме и разбираме по правилния начин. Например едно от най-важните неща е, да не показваме първосигналната си реакция. Най-добре е да замълчим за няколко секунди преди да отговорим, за да запазим спокойствието си и да не кажем нещо, за което ще съжаляваме.
Трудно е, но е полезно да изслушаме цялата критика. Ако имаме въпроси, не е срамно да ги зададем или да се опитаме да обсъдим възможните решения на проблема. Колкото повече знаем за критиката, толкова по-голям шанс имаме да се възползваме от нея.
И на последно място, но не и по важност, хубаво е да се поставим на мястото на критикуващия. Това също не е лесна задача и е напълно възможно човекът срещу нас да се притеснява или да е нервен, че води подобен разговор. Ето защо е хубаво да се изслушваме спокойно, да се разбираме едни-други като зрели хора и да проявим професионализъм, за да потръгнат нещата в правилната посока.
Работа – на спокойствие или под напрежение?
Днес ще си говорим по една неизбежна в живота на всеки човек тема – тази за работата. И по-конкретно за работоспособността.
В икономиката има една известна абривиатуара, която не е зле да познавате и да запомните дори и от обща култура. Става дума за т.нар. КПД или Коефициент на полезно действие. Има си начини и формули да се измерва, но не съм се специализирал чак толкова, че да ги знам. Известно ми е обаче, че има различни фактори, които влияят на КПД-то ни на работното място. Някои от тях са степента ни на мотивация, рутината на задачата или нейната сложност, занимавали ли сме се с нещо подобно преди, затруднява ли ни, имаме ли нужда от помощ, внимателни ли сме и т.н. Можете да се сетите за още фактори, предполагам, но аз спирам с изброяването дотук.
Въпросът, който ме вълнува е: До каква степен КПД-то ни се влияе от обстановката, в която работим? Не само като атмосфера и уют на работното място, а по-скоро като ниво на напрежение. Има хора, които се справят много по-добре, ако са под пара. Когато вършат задачите си по-притеснени, внимават повече и следователно допускат по-малко грешки. И обратното, ако са спокойни, са прекалено разсеяни и бъркат повече. При други пък най-малкото напрежение се оказва пагубно за КПД-то им. При всеки човек е различно, защото сме индивидуални личности. Вярвам обаче, че подобна информация би била полезна за работодателите, защото ще им покаже кога служителите им са най-ефективни и полезни.
Чарът на рутината
Имате ли си график за деня? Не такъв, какъвто планувате точка по точка, а рутинен график. Да станете сутрин, да пиете кафе, да прегледате новините за деня, да отидете на работа, у дома, да спортувате нещо от време на време и т.н.
Това са онези малки привички, върху които не се замисляме често и които всъщност обхващат по-голяма част от деня ни и не ни затормозяват излишно. В това е тайната на приятната рутина.Тя е част от теб и си я изграждаш сам. В момента, когато в ежедневието ти се наложи да правиш нещо, което не си правил до сега и стъпваш в непозната територия, се объркваш. Притеснително е да нарушиш ритъма на живота, притеснително е да излезеш от коловоза, в който лесно попадаш и който всъщност може да бъде доста приятен.
Разнообразие от време на време е нужно. Уикендите извън града са приятно бягство от ежедневието и разчупване на статуково, но замислете се – много хубаво, не е на хубаво. Ако го правите всеки уикенд, ще се уморите. Да излизаш постоянно навън, да не се спираш на едно място за повече от ден, все да се оглеждаш какво ново нещо да направиш, с кого да излезеш… може да е много изморително в един момент. Ще ви се прииска да се спрете за почивка. И именно в такива моменти ще можете да усетите чара на рутината. Той е много приятен, релаксиращ и отпускащ. Само не трябва да злоупотребяваме с него.
Карането на колело
Ако ви се налага да прекарвате часове наред пред компютъра, както на мен ми се случва почти всеки ден, значи ви е познато онова типично схващане, което е изпитват за хората с по-слаба физическа активност в ежедневието си. Става дума за схващанията в областта на врата, гърба и кръста. Те не идват само от неправилната стойка, докато работим. Ако нямаме достатъчно физическа активност, цялото ни тяло започва да усеща дискомфорт. Губим жизнения си тонус и се схващаме все повече и повече.
Решението, което аз намерих, за да се преборя с тези неприятни усещания, е карането на колело. То е сравнително достъпно, приятно е и докато времето е все още топло, е идеалният момент за него. Харесва ми, защото тонизира цялото ми тяло и ме кара да се чувствам все по-добре. Естествено изморен съм, когато се прибера накрая, но след това се чувствам много по-добре и имам повече сила. Мисля си даже, че спортът ми помага да се справям по-добре и на работа. Забелязвам, че се съсредоточавам все по-лесно и успявам да задържа вниманието си върху една и съща задача за по-дълго време.
Като стана по-издръжлив, даже обмислям да ходя с колело на работа. Все повече хора виждам да го правят и това ме мотивира и аз да го правя. Но първо ми трябват още малко тренировки.