Чарът на рутината

Имате ли си график за деня? Не такъв, какъвто планувате точка по точка, а рутинен график. Да станете сутрин, да пиете кафе, да прегледате новините за деня, да отидете на работа, у дома, да спортувате нещо от време на време и т.н.

routine-1Това са онези малки привички, върху които не се замисляме често и които всъщност обхващат по-голяма част от деня ни и не ни затормозяват излишно. В това е тайната на приятната рутина.Тя е част от теб и си я изграждаш сам. В момента, когато в ежедневието ти се наложи да правиш нещо, което не си правил до сега и стъпваш в непозната територия, се объркваш. Притеснително е да нарушиш ритъма на живота, притеснително е да излезеш от коловоза, в който лесно попадаш и който всъщност може да бъде доста приятен.

Разнообразие от време на време е нужно. Уикендите извън града са приятно бягство от ежедневието и разчупване на статуково, но замислете се – много хубаво, не е на хубаво. Ако го правите всеки уикенд, ще се уморите. Да излизаш постоянно навън, да не се спираш на едно място за повече от ден, все да се оглеждаш какво ново нещо да направиш, с кого да излезеш… може да е много изморително в един момент. Ще ви се прииска да се спрете за почивка. И именно в такива моменти ще можете да усетите чара на рутината. Той е много приятен, релаксиращ и отпускащ. Само не трябва да злоупотребяваме с него.

Да си информиран в един разхвърлен свят

1bb4447Наричат съвременното ни общество информационно общество. Да стигнеш до информация днес е толкова лесно, както да си запалиш клечка кибрит. Достатъчно ти е едно движение на ръката, драсване на клечката… кликване с мишката.

Понякога се чудя обаче как се очаква от нас да бъдем адекватно информирани в един толкова разпилян свят, където информацията, качествена и некачествена, излиза на талази от всеки възможен ъгъл. Зачиташ се тук и там, гледаш това или онова и голяма част от усилията ти минават в това да отсяваш нужното от ненужното. Всеки пише, всеки размишлява, всеки е проводник на някаква информация.

Наблюденията ми сочат, че всеки човек като че ли си е изградил рутина, която му помага в тази насока. Някои хора гледат задължително сутришния новинарски блок преди да излязат на работа. Други предпочитат да посветят времето си на вечерните новини. Понякога дори на новините на повече от една телевизия.

Имам познати, на чиито страници във фейсбук не се появяват известия от приятели или познати, а само линкове към новини. Така следят непрестанния поток от данни и се опитват да са в крак с всичко.

Възможно е една стратегия да е по-ефективна от друга. Факт е обаче, че почти всеки от нас се е изградил рутина на процеса му за информираност кога какво се случва. И дано този процес бъде максимално оптимизиран и правдоподобен.

Малко за градската среда

Като всеки млад човек днес и на мен ми се иска да живеем в една приветлива градска среда. Мечтая си за чисти улуци без фасове по земята, за санирани и нелющещи се около нас сгради, за модерни постройки и паметници н акултурата, за дълги велоалеи, за големи паркове, модерни търговски центрове и т.н. Като цяло за една представителна визия на градовете ни.

High tech city environmentПрез последните няколко години по време на различни мои обиколки из страната ни оставам с впечатление, че качеството на градската среда у нас малко по-малко се подобрява. За съжаление имаме и немалко пустеещи райони, където почти нищо не се случва, но, както се казва, никой не може да огрее навсякъде. За мен е важно да виждам, че от време на време се правят разни неща и че вървим напред. Знам, че нищо не става изведнъж, но големите промени се случват чрез малките такива. Нужно е да имаме търпение, за да ги дочакаме.

Не искам да звуча наивно, но се надявам, че градската среда в България малко по малко и стъпка по стъпка ще продължава да се подобрява. Ако младите хора са съвестни, работливи и ангажирани към случващото се около тях, нищо не ни спира да вървим напред. Промените в крайна сметка се случват постепенно и често не ги усещаме. Замислете се… как изглеждаше вашият квартал преди 10-15 години? По-добре или по-зле? По-жив или по-запустял? С повече нови сгради отколкото сега? С отговорът на тези въпроси, ще си отговорите и на този: развива ли се градската среда у нас и как по-точно?

Красотата ще спаси света

Тези дни гледах една реклама, която ме впечатли и с концепция, и с реализация, което се случва рядко. Можете да я видите във видеото по-долу. Разбира се, под хубавото, старо хипарско послание „Правете любов, а не война“, е нов продукт на AXE, но въпреки това, според мен си заслужава поздравленията.

Видеото напомня затова, че можем вместо да водим безсмислени конфликти за парчета земя, за власт, пари и какво ли не, да се посветим на много по-приятни изживявания, като например – Любовта към най-нежните същества.

И както е казал великият Фьодор Михайлович в „Идиот“ – Красотата ще спаси света. За съжаление, и в България това не се случва, въпреки че можем да се похвалим с много красиви девойки. Преди  повече от 10 години помня, още преди да затвори емблематичната модна агенция „Джей Моделс“, на техен конкурс за красота за приза заслужено бе избрана най-хубавата от всички мома, но това не попречи на останалите момичета да недоволстват от преценката на журито и да се чувстват ощетени. Така че, дори и с толкова красота, като у нас, никога не е сигурно, че няма да открием за какво да създадем кавга 🙂

Така е и в политиката – на вид силни мъже, тук-там и някоя красива жена, но вместо да правят нещо полезно за хората у нас(любов), се занимават с нищо повече от селски кавги, лични и партийни конфликти и какви ли не подобни щуротии(война), от които пък медиите си мислят, че се вълнуваме и понякога не само ни предават дословно, но и нищят допълнително 😉

За планинското колоездене

Понеже наскоро ви разказах, че съм започнал да карам колело по малко, сега реших да ви споделя едно клипче за планинското колоездене, което ме впечатли. Сигурен съм, че хора, които въртят пдалите по-често, го знаят, но аз го открих наскоро. Не знам дали някога ще стана толкова добър като хората на клипа, но май нямам и амбициите за това. Те карат професионално (и как го правят само!) от много време, докато за мен това е само хоби. Честно казано се съсредоточвам освен всичко и на градски терен. Още не съм излизал в планината.

Мисля, че си струва да хвърлите на това клипче един поглед.

Карането на колело

Ако ви се налага да прекарвате часове наред пред компютъра, както на мен ми се случва почти всеки ден, значи ви е познато онова типично схващане, което е изпитват за хората с по-слаба физическа активност в ежедневието си. Става дума за схващанията в областта на врата, гърба и кръста. Те не идват само от неправилната стойка, докато работим. Ако нямаме достатъчно физическа активност, цялото ни тяло започва да усеща дискомфорт. Губим жизнения си тонус и се схващаме все повече и повече.

Bicycle_courier_552Решението, което аз намерих, за да се преборя с тези неприятни усещания, е карането на колело. То е сравнително достъпно, приятно е и докато времето е все още топло, е идеалният момент за него. Харесва ми, защото тонизира цялото ми тяло и ме кара да се чувствам все по-добре. Естествено изморен съм, когато се прибера накрая, но след това се чувствам много по-добре и имам повече сила. Мисля си даже, че спортът ми помага да се справям по-добре и на работа. Забелязвам, че се съсредоточавам все по-лесно и успявам да задържа вниманието си върху една и съща задача за по-дълго време.

Като стана по-издръжлив, даже обмислям да ходя с колело на работа. Все повече хора виждам да го правят и това ме мотивира и аз да го правя. Но първо ми трябват още малко тренировки.

 

След цял ден пред компютъра…

Преди време, когато се сдобих с първия си компютър (беше толкова отдавна) не можех да прекарвам повече от два часа пред него без да ме заболи главата. След това ставах, излизах, разхождах се, гледах телевизия, обаждах се на приятели, четях си книжка и т.н.

computer-workДнес обаче… ако все още издържах само по два часа взиране в монитора, вероятно нямаше да мога да си намеря работа с месеци. Вече ми е трудно да си спомня какъв беше животът преди технологиите да навлязат толкова упорито в живота ни. Какво сме правили през времето, което сега прекарваме в щракане по клавиатурата и четене от екран?

Знам, че мониторите еволюираха така, че да напрягат очите ни по-малко. Все пак не мислите ли обаче, че някак си свикнахме с присъствието на компютрите в живота ни. Научихме се да им отдаваме значима част от времето си и да издържаме да стоим пред тях много по-дълго, отколкото преди. За добро или лошо, но прогресът е нещо неизбежно и който не се приспособи към него, бива избутан встрани и изолиран. Така че няма(х)ме избор, трябваше да се научим.
Това приспособяване обаче не мина безнаказано. Забелязали ли сте, че все повече хора слагат очила? Дори млади, 20-годишни, които не са носили преди? Мисля, че това е страничен ефект от времето, което ни се налага да прекарваме пред компютрите. Очите ни се напрягат и колкото и да мигаме пред монитора си и да отместваме поглед от време на време, напрежението не се разсейва напълно… и май не сме свикнали напълно с целодневната употреба на компютри в живота си.

За разделното събиране на отпадъци

1342615349-environment-divisionПластмаса, хартия и стъкло. Доста пъти сме виждали тези три категории, по които да разделяме отпадъците си.
Сложиха се контейнери с различни цветове, фирмите се задължиха да събират разделно и особено тези с промишлен отпадък. Някои от нас се опитват да събират разделно у дома. Организират се различни еко фестивали и т.н.

Инициативата е добра. Идеята е добра. Намират се доброволци, а хората се стараят. Все повече от нас започват да се замислят за състоянието на планетата, която обитаваме, защото, нали знаете – всичко се връща.

Вече има изследвания и документални филми за бъдещето на Земята и не е изненада, че тя е много по-издръжлива система от нас. Ние сме слабите в случая. Земята е оцеляла милиони години и ще оцелее още много, но ако не се погрижим да е в по-добро състояние в бъдеще, може би нашето оцеляване ще бъде под въпрос.

Вярвам, че големите промени се правят с малки стъпки и от милиони хора. Никой няма силата да промени колективното съзнание на 8 млрд. души. Но с индивидуални и екипни действия, може да успеем да променим някои малки неща, които да доведат след себе си големите.

Аз харесвам идеята за разделното събиране на отпадъци, опитвам се да я прилагам и да я обяснявам на хората около мен. Не ви струва кой знае колко, а ако всеки се замисли по въпроса, може да успеем да постигнем много.

КТБ е на дневен ред

Здравейте, приятели! Вече няколко дни се каня да седна и да драсна няколко реда по един наболял въпрос, който ми е много интересен, защото вълнува почти цялото население. Особено тези, които живеят динамично и харчат повече. Темата е за парите, а в частност за банките.

events__9fe8c0a92b3f36026f43fd35713f6dffОт известно време на дневен ред е Корпоративна търговска банка и случаят с Цветан Василев. Макар, че банкерът се опитва да превърне ситуацията в чисто политическа и да се измъкне от отправените обвинения, законовите нарушения са факт. Всички знаят за фирмите, чрез които Василев е създал кредитни „милионери‟ по схема от 1997 г. Това не е неочаквано за роднината ни, но честно казано си мислех допреди седмици, че отдавана сме надживели такива неща. Ето, греша. Всичко се повтаря. Като прокоба, която се връща докато не си вземем поука. Но възможно ли е изобщо нещо да се промени. Последно време, гледайки накъде вървят нещата, как хората постепенно губят почва под краката си, започнах да губя надежда за едно по-добро бъдеще за собствените си деца. Не зная какво трябва да се случи, за да надмогнем народният ни манталитет и жажда за повече, за да излезем от калта на миналото и да тръгнем към едно по-светло настояще.

Като цяло първо смятам, че хора като Василев и институции като КТБ трябва да си получат заслуженото и да бъдат санкционирани от закона както е редно. Срамота е също медиите да правят само евтина сензация от политически подхвърляния, вместо както е редно да се опитат да бъдат обективни и да обърнат внимание на наистина проблематичните звена. Само така хората масово ще придобият гражданска отговорност към едно общество, особено по-младите и много се надявам един ден с подновяването на поколението и грозни картинки като схемите на Кооперативна банка и разстроените хора, притеснени за парите си, да не се повтарят повече.

Препоръки за работа пред компютър

Ако работите в офис като мен и ако стоите пред компютъра по 8 часа дневно, знаете колко важно е да си правите кратки  почивки на всеки час или два. Казват, че ако пред вас има дърво или някаква друга буйна растителност  е добре да паркирате погледа си за известно време натам. Зеленото успокоява и помага на очите да си отпочинат.

compworkНай-честите оплаквания на служители, работещи пред монитор, е замъглен поглед след работно време, бавно фокусиране,  парене в очите, болки в областта на слепоочията. Някой отреждат това на излъчването от монитора. Няма такова нещо! Забравете го и точка! Умората след работа и усещането, че може би сте вдигнали диоптъра (ако не носите очила, че вече имате такъв) се дължи на продължителното взиране в непрекъснато движещи се фигури и трептенето на дребните елементи от монитора. За това е препоръчително да мигате по-често, когато работите пред екрана, не забравяйте и редовните почивки, по време на които да правете следното упражнение:

Вдигнете хоризонтално дланта си на нивото на погледа, като на заден план нека се вижда по-далечен обект. В продължение на минута фокусирайте на ръба на дланта си и върху далечния обект. Така последователно – на близо и далеч, на близо и далеч.  Ефект има. Гарантирам, защото лично аз имах проблеми с очите и откакто следвам изписаното дотук се чувствам по-добре.