Животът на Красьо • Page 16

Умопомрачителни фототворения

Posted on 20.02.2014by Krasimir

На мода са интересните изображения и нестандартните фотоси, които могат да накарат ума ви да експлодира от съчетанието на цветове или от представената ситуация. Като ценител на такива главозамайващи творения мога да различа три типа от тях. А защо се сетих днес да пиша именно за това? Причината е, че самият аз съм си създал компютърна папка с такива снимки и често обновявам тапета на десктопа си с тях.

Та.. трите вида: 1. Картини и рисувани изображения, подчинени на асоциацията. Те често ви карат да се замислите колко социални са, близки до живота и докато ги гледате се чувате да казвате “А да, вярно” или ” А защо не?”.

2. Врата към фантазията. Тези малки шедьоври карат човешкото въображение да оживее и да видим неща, които другите си представят. Единствено по този начин можем да “създадем” ангели, демони, феи, вампири, замъци, хора със супер сили, далечни места или фантастични градове…

3. Онези картинки, които предизвикват любопитството ви. “Коя ли книга чете тя, че гледа толкова съсредоточено и се усмихва?” (в случая), “Какво по дяволите е накарало лицето му да замръзне в такава гримаса?” Често използвам именно последните тапети за десктопа си, защото погледите на лицата са вперени в мен и аз определям реакцията им 🙂 За вас обаче слагам симпатично четящо момиче.

За мен и около мен

На ски и почивка в Гранд Хотел Банско

Posted on 07.01.2014by Krasimir

Ако ме познавате знаете, че много се кефя на зимните спортове. Още от малък бях първи с шейната или найлона когато понатрупа малко, за да се пускам понадолнището. Имаше ли сняг – не можеха да ме приберат вкъщи, какво остава да седна да уча 🙂 Е, като пораснах малко и се преместих в София, си купих ски и започнах да се спускам по едни маалко по-големи „надолнища“ в планината. Тази зима, за съжаление, е доста топла и сняг няма почти никъде. Въпреки това обаче, аз не успях да преглътна ентусиазма си за зимно забавление, не ми се чакаше повече и реших да прекарам уикенда с приятелката ми в Банско, където има писта с изкуствен сняг.

Огледах хотелите в интернет, четох отзиви, и в крайна сметка избрах Гранд Хотел Банско, стори ми се най-добрият в съотношението цена/качество, а и по думите на хората разполагал с ненормално як SPA център, в който аз нямаше изобщо да стъпя, но за приятелката ми щеше да бъде като лунапарк 🙂 Тя изобщо не си пада по ските и въпреки непрестанното ми бърборене за тях, така и не успях да я заразя с моята любов по зимните спортове. За това в случая и двамата щяхме да останем доволни – тя щеше да се радва на спа центъра, а аз на снега и всички да са щастливи.

Пристигнахме в ранния следобед и се настанихме в стаята – честно казано, беше по-хубава, отколкото очаквах, явно все пак съм подценвал хотела и звездите му. Набързо се оправих и се запътих към ски пистата, където времето беше почти пролетно, но поне имаше достатъчно сняг за пързаляне. Няколко часа се радвах като дете със сноуборда, все пак успях да си направя кефа 🙂 Половинката ми също не спря да хвали СПА центъра и да ми разказва колко приятно, отпускащо и луксозно било там.

Останахме много доволни от хотела и обслужването. Четири звезди са си четири и познатите проблеми, които човек може да изпита в престоя си в кой да е друг хотел, тук просто бяха елиминирани. Отиваш, оставяш си багажа и се чувстваш като в рая 🙂 Разбрах, че хотелът е собственост на Паскал Дойчев и Андон Атанасов, трябва да им се признае, че имат много добър вкус и високи изисквания за качество.

Прекарахме си просто чудно и изобщо не съжалявам, че не изчаках времето да стане по студено. Толкова ми хареса, че кой знае, в началото на март може пак да се отбием.

За мен и около мен

Помислете преди да говорите

Posted on 13.12.2013by Krasimir

За стотен път се убеждавам колко голямо значение имат думите. Особено след като последната ми публикация подсказва колко кратък е живота и от колко голямо значение са взаимоотношенията между хората. Само с няколко фрази можете да въздигнете някого до облак номер 9 или да го изпратите на едно дълго пътешествие до центъра на Земята. Ако сте емоционални или твърде преми, това не е извинение, ако накърните нечии чувства. Тук се обръщам повече към нас, мъжете, тъй като статистически е доказано, че именно ние по-често избухваме и сме по-агресивни от жените.

Напомням ви една много хубава басня – за мечката, която помолила обидилия я дървар да я удари с опакото на брадвата си. След време се срещнали отново и мечката казала: „Раната зарасна, но думите ти не забравих‟. Знаем, че има много причини да изпуснем нервите си – когато ежедневието ни е поднесло моменти на стрес или нещо в живота ни не върви. Най-често си патят най-близките ни хора. Тъкмо защото са ни най-близки, изливаме върху тях лошото си настроение.

Има много начини да избегнете такива ситуации. Не трябва да се гневите, ако е неизбежно, тогава броите до 10 преди да кажете нещо в яда си. Ако агресията ви залива често, по-добре се скрийте някъде, докато ви мине, вместо да търсете сгодни случаи да се скарате с някого

Лично на мен не ми е приятно да бъда обект на нечии спонтанен гняв. Често приятели са се опитвали да си го изказват върху мен и аз съм подхождал с разбиране, защото съм същия в това отношение. Но честно казано след това ги избягвам, когато са в такова настроение. Аз самият опитвам да си намеря отдушник – хванат ли ме бесните, започвам да играя на ексбокса. Ако някой дойде да ме занимава с нещо, просто му казвам да не ми се върти пред очите известно време и така докато ми мине.

Така че моят съвет е – подхождайте с повече обич към близките си, защото те ви обичат безрезервно. Ще изтърпят изблика ви, ще преглътнат обидата, но ще се почувстват зле, защото сте им наговорили каквото ви е било на ума без да мислите. Ако и вие ги обичате – лишете ги от подобни емоции. А ако обичате себе си – не си навличайте конфликти с околните – правите си лоша услуга на нервите и на имиджа.

За мен и около мен

Лекарството против рак от син скорпион и неговата ефективност

Posted on 20.11.2013by Krasimir

Ракът – една от болестите на века, които най-вероятно поради все още невежата ни спрямо природата ни цивилизационна активност и начин на живот се разпространява пандемично, има своя лек и десетки хиляди умове по цялата планета работят ежедневно, за да достигнат до него. А дали няма да е по-добре просто да се променим, за да не си вредим толкова и да не създаваме основи за развитието му в организмите си? Някой ден може би ще се осъзнаем…

А дотогава хилядите човешки същества, които ежедневно получават страшната диагноза, ще трябва да се борят с каквото е налично. За щастие, в България наскоро е навлязло едно ново лекарство което, според много медици, може да допълни добре терапията на онкоболните, да намали болките им, да ги излекува или поне да удължи живота им. Нарича се Видатокс и основната му съставка е отрова от син скорпион, за която сред болните от рак вече се носят легенди и много нашенци са пропътували десетки хиляди километри до труднодосъпната Куба – единственото местообитание на синия скорпион, където се произвежда лекарството – за да се сдобият с прочутия лек.

Дотук всичко звучи така, все едно Видатокс е поредната панацея, която ще хвърли в отчаяние наивните душици, дръзнали да й се вържат. Силно се надявам, че този път няма да стане така. Лекарството е било официално представено у нас – не къде да е, а в посолството на Куба. В него са взели участие медици, онкоболни, Елена Банова от фондация „Неогенезис“, Светослав Кантарджиев, посланикът на Куба – Н. Пр. Тересита Капоте, което дава по-голяма легитимност на този лек, заедно с многобройните научни изследвания, потвърждаващи ефективността му.

Предполагам скоро ще се появят повече свидетелства от личен опит на българи, които са провели терапия с него, и ще стане ясно дали е това, за което се представя. Много от нас помнят горчивия опит с безбройните фалшиви лекове, които се тиражираха по медиите, наред с българския „Антималигноцит“, по който хора във вече отчаяно положение хвърлиха на вятъра хиляди левове. Хубавото в случая е, че макар и да не е толкова лесно да си го позволиш, този медикамент е в пъти по-евтин.

За мен и около мен

21 грама

Posted on 18.11.2013by Krasimir

Винаги сме търсели доказателство за съществуването на човешката душа. Не ни се иска да приемем, че съзнанието е всичко, което притежаваме, а чувствата са резултат на химично взаимодействие на биологично ниво.

Не много отдавана се появи опит за доказателство, че душа има и тя тежи 21 грама. Плъзна теорията, че точно с толкова олеква човешкото тяло след смъртта. Идеята бе толкова вълнуваща, че намери отзвук и на големия киноекран в продукция със същото име.

Много медици обаче се възпротивиха срещу такова “абсурдно” твърдение. Било трудно да се направи толкова прецизно измерване и с най-чувствителния клиничен кантар с размер да побере човешко тяло, особено в последните часове от живота, когато в тялото на пътника най-често се вливат животоподдържащи течности, прикачени са системи, до няколко минути след смъртта му клетките се свиват и се изпарява част от вътреклетъчна течност. Такива и още много аргументи разбиха прекрасния мит.

Философи, химици и физици обаче не се предават и търсят всевъзможни начини да докажат душата. Последното, което четох по темата е труд на група квантови физици. Според тях душата е вселенска тъкан, която е съществувала милиони години, още преди началото на времето. Тя се намира в структури на мозъка – микротубули. След смъртта структурата се разкъсва, а квантовата информация се отправя към Вселената.

Не знам дали има логика в това, но до този момент на мен лично ми се струва излишно да търсим доказателства за душата. Тя според мен е като Бога и вярата, а вярата е като въздуха. Не е необходимо да го виждаш, за да знаеш, че го има.

За мен и около мен

Христин Петков и денят на ГИС

Posted on 12.11.2013by Krasimir

Едва ли много от вас са чували за „Географските информационни системи“ – съкратено ГИС. Те играят ключова роля в електронното управление на пространствено ориентирана информация в съвременния свят. Използват се в стотици области като картография, а развитието им датира още от 60-те години на миналия век. И макар да звучат като нещо сложно и отвлечено, истината е, че нямаше да живеем в такъв информационен комфорт днес , ако ги нямаше тях.

Като човек, който се интересува от софтуерни технологии и тази година ще присъствам на „GIS day”(Денят на ГИС), който традиционно се организира от ЕСРИ България и ще бъде отбелязан у нас за 15-ти път с безплатна за присъствия двудневна конференция в хотел „Шератон“. Събитието ще се състои на 19 и 20 ноември.

У нас ГИС също се развиват много динамично – както в частния сектор, така и в публичния. Миналата година наградени бяха Изпълнителна агенция ЕСМИС и нейния ръководител – бившият кмет на Сливен – Христин Петков, който говори за успешното прилагане и реализация на много GIS проекти в рамките на електронното правителство и напомни, че 80% от услугите му са свързани с географски бази данни и картография. Следя развитието на ГИС у нас и ще ми е интересно да чуя какво ново се е случило в сектора за една година и какво предстои.

За хилядите възможности, които предлагат ГИС едва ли има нужда да ви обяснявам. Факт е, че те са ключови за модерния информационен свят и се радвам, че и тази година събитието ще бъде отбелязано у нас повече от подобаващо. Защото подобни събития насърчават хора като мен, които желаят да се развиват в подобна тясно специализрана насока.

За мен и около мен

Тайната на самоусъвършенстването

Posted on 19.07.2013by Krasimir

Един от любимите ми филми разказва за ново поколение хапче, което главният герои приема всеки ден. Благодарение на него придобива способността да използва голяма част от потенциала на мозъка си.Съзнанието му е винаги съсредоточено, прави бързи изчисления, прогнозиране, има здрава логика, паметта му е силна. Всичко, което някога е чул или видял, скрито някъде в някое задънено ъгълче на мозъка му, се открива за него. Той е впечатляващ и постига, каквото пожелае без усилие. Учи езици за дни, пише бестселър за седмица, взима правилните решения, оцелява в най-заплетените ситуации…

Гледал съм филма стотици пъти и всеки път се размечтавам за такова хапче, което да ме отдели от познатите ми досега навици, от посредствеността и да ме издигне до степен на съвършенство. Истината е, че се иска много голям умствен багаж и изключителна воля на духа, за да може в реалността човек да постигне един сравнителен максимум в живота си. Без да броя развитието ми в кариерата, като се замисля най-голямото ми постижение досега е било да си взема изпитите в университета с четворка, най-дългият ми труд е дипломната ми работа от 120 страници, която писах почти месец. Когато гледам нещо, което не ме впечатлява почти веднага го изхвърлям от ума си, сметката в ресторанта изчислявам с телефона си – мързеливо, като повечето ми приятели, обмислям дълго решенията си, които за сега не са ме предавали, но… мисълта ми е, че е ужасно ограничен човешкият мозък.

Зная, че с постоянство се постига много, но ми се струва, че все пак трябва и нещо друго – нещо генетично заложено. А аз си оставам с надеждите и докато си блъскам главата да се сетя за името на ресторанта, в който вчера вечерях, за да го препоръчам на приятели, ще пия един аналгин.

За мен и около мен

Новата ми гордост – гаражната врата

Posted on 17.06.2013by Krasimir

Миналата година си купих една хубава, сравнително нова кола. Проблемът обаче беше, че нямаше къде да я паркирам. За щастие, съсед от кооперацията си продаваше гаража на доста достъпна цена и си го купих. После обаче изникна друг проблем – с вратата. Не само не беше достатъчно красива, но и беше доста несигурна, каквито и брави да й сменях.

Реших, че ще направя инвестиция и във врата – все пак това возило и този гараж смятам да ги ползвам поне десетилетие в бъдещето. След известно проучване, “разпити” на приятели, които са минали през същото и преглеждане на оферти, се спрях на няколко модела секционни гаражни врати с марката Secdoor.

Привлече ме това, че се произвеждат в Европа – Италия, а задвижването вместо китайско, е немско – това е страна с традиции в механиката и техниката, което няма как да не уважавам.

Само няколко дни след поръчката, от фирмата дойдоха да я монтират. Честно казано останах много доволен от покупката и определено си заслужаваше парите. Най-готиното е, че повече няма да се налага да слизам от колата, за да отварям и затварям гаража, а като пичовете по филмите само ще натискам копче на дистанционното 🙂 Вратата се отваря нагоре и така не заема от използваемото място в гаража, който и без това обикновено е претрупан с какви ли не части, инструменти и вехтории.

Това е от мен и ако случайно имате нужда от гаражна врата – препоръчвам ви марката, от която аз си закупих моята.

За мен и около мен

Най-добрият договор

Posted on 09.05.2013by Krasimir

Не обичам да подписвам срочни договори с доставчици на интернет, на кабелна телевизия или мобилни оператори. И когато това няма как да се случи, го правя за възможно най-краткия срок въпреки примамките, които предлагат под формата на безплатни или много евтини телефони, закупуване на техника на разсрочено плащане без лихви, значително по-ниски такси и други подобни. А не го правя, защото в България все още няма култура и уважение към потребителя, нито пък закони и сериозни неправителствени организации, които да защитават правата ни. Всеки договор е направен така, че подпишеш ли го, след известно време се усещаш, че нещо си се минал. Преди година при преподписването на договор с един от мобилните оператори, чийто абонат съм сигурно от десетина години и съм в един списък с така наречените лоялни клиенти, автоматично по силата на текст, изписан с много ситни букви, бяха продължили да ми предлагат безплатна до този момент услуга, която никога не съм ползвал, само че вече платено. И така, без да се усетя, няколко месеца плащах за нещо, което не съм искал, нито ползвал. Тогава ги попитах, ако постъпват така с лоялните си клиенти, как ли постъпват с обикновените. Защо разпънах мисли в тази посока? Преди дни се наложи да преподновя договор за стационарен телефон. Избрах възможно най-краткия срок, естествено за възможно най-високата месечна такса и най-лоши условия. Момичето от офиса ме погледна с истинско учудване. Обясних й, че няма смисъл да ме ловят с дългосрочен договор. Ако някой реши да се махне, защото не е доволен, винаги ще го направи, каквото и да му струва. Най-добрият начин, по който една фирма може да си осигури дългосрочно клиенти, е качеството на услугата, която им предлага.

За мен и около мен

Разни хора, разни идеали

Posted on 02.05.2013by Krasimir

Преди дни вкъщи дойде джипито на компютъра ми. То даже е слабо да се каже, че му е личен лекар, щото, като се замисля, даже му е и създател – той го сглоби преди няколко години. Затрака нещо вътре в кутията и го извиках да погледне какъв е случаят. Оказа се, че вентилаторът на захранването се бил амортизирал и стържел така грозно, и трябва да се смени. Покрай това реши и да ми преинсталира операционната система – за да решим друго пък едно забавяне с отварянето и затварянето на файлове. Няма, разбира се, да говоря за компютри и софтуер, а за нещо от разговора, който проведохме, докато той си вършеше работата.

Минахме през много теми и понеже той има дъщери в горните класове естествено стигнахме и до темата за образованието. И още по естествено до темата за харлем шейка и изгонения от пловдивското училище учител. Обясних му, че няма нищо лошо в това тийнейджърите да изкарват енергията си по такъв начин и да симулират, че правят неприлични и вредни неща, отколкото действително да ги правят. Правилно го били изгонили – отсече компютърният специалист, – какви били тези песни и танци, дето учели децата да се бунтуват.

Спрях разговора дотук. Беше безсмислено да продължавам – очевидно нямаше да се срещнем по средата. Разни хора, разни идеали – както е казал Алеко. Поправете ме, ако греша, ама наистина ли има нещо лошо в това децата да се възпитават като бунтари. Не идват ли всичките ни неволи и неблагополучия като народ не само в последните години, а и през цялата ни история точно от това, че дълго сме търпели. И още един, много-много важен въпрос. Не е ли по-опасна чалгата, която слушат повечето от момичетата и момчетата на тази възраст, и на какво точно ги учи.