Krasimir

За мен и около мен

Големите предимства в големия град

Posted on by Krasimir

В последния си пост може би бях малко краен и за да не създавам грешно впечатление, нека кажа следното. Харесвам големите градове, те са страхотно място, в което да търсиш себе си и важните за теб неща.

Големите градове предлагат възможности, реализация, срещи с нови хора, поле за изява и шанс да се учиш от специалисти и т.н.

Big-City-Life-660x330Всеки човек, живял в голям град, се научава да се справя по-лесно и по-успешно в живота. По някакъв малко странен за мен начин успяваш да привикнеш със суматохата, динамиката и непрестанното движение. До такава степен свикваш с тях, че ако изчезнат, след това ти липсват. Особено за младите градовете, “които никога не спят” са като сън наяве, който може да ги отведе навсякъде. Всеки голям град крие своите тайни, своите специални места, които само месните знаят. Дали ще е квартално ресторантче с “най-вкусните спагети Болонезе”, или единственото по рода си място, където ще ти изпекат баничката пред очите, няма значение. Възможностите наистина са неограничени и дори не е нужно да имаш очи, за да ги видиш, те ти се набиват в очите. Да не споменавам многото архитектурни, културни и исторички забележителности, които по принцип могат да се видят на такива места.

Аз съм от хората, които биха живели известно време на такова място, биха искали да посетят всяко специално местенце и да се запозная с този или онзи, но накрая винаги ще искам да се прибера у дома. Не за друго, а защото някои места, колкото и предимства да имат, никога не мога да ги възприема като дом.

За мен и около мен

Големите дразнители в големия град

Posted on by Krasimir

Голям град означава голяма суматоха. Не сте ли съгласни? Ходил съм в столицата ни няколко пъти и даже съм се застоявал там за известно време. Всеки път обаче гюрултията и атмосферата ми идват в повече. Не знам как оцеляват хората в София и колко силна психика трябва да имат, за да устояват на ежедневните дразнители, които мен лично направо могат да ме побъркат.

Ще назова някои от тях, пък дано няма сърдити и недоволни след това:

original– Градският транспорт е истинско изпитание на волята ни за оцеляване; всеки път се чувствам сякаш трябва да се боря за живота си, а да не споменавам, че се е случвало да чакам втори или трети рейс, докато се кача, защото няма места за още един човек…

– Суматоха, лудница, блъсканица – било на улицата, било в магазина или на кръстовището пред пешеходната пътека; суматохата в големия град не е нещо, с което се свиква лесно;

– Знаеш ли кой стои зад теб? Не, може да е всеки; може всеки момент някой да те претършува и да ти измъкне портфейла без да се усетиш; неприятно е, изключително е неприятно.

– Съседи, познати, непознати – Може да ти е съсед, може всеки ден да чакате заедно на спирката преди работа и толкова месеци да не си кажете дори една дума; има толкова много хора, толкова много (не)познати и толкова малко приятели.

Не искам да съм черноглед, но всеки, който се е застоявал в столицата ни, вярвам ще ме разбере. Казвам всичко това без лоши чувства и предполагам, че има хора, на които този живот им допада. Просто аз не съм от тях…

За мен и около мен

Чарът на рутината

Posted on by Krasimir

Имате ли си график за деня? Не такъв, какъвто планувате точка по точка, а рутинен график. Да станете сутрин, да пиете кафе, да прегледате новините за деня, да отидете на работа, у дома, да спортувате нещо от време на време и т.н.

routine-1Това са онези малки привички, върху които не се замисляме често и които всъщност обхващат по-голяма част от деня ни и не ни затормозяват излишно. В това е тайната на приятната рутина.Тя е част от теб и си я изграждаш сам. В момента, когато в ежедневието ти се наложи да правиш нещо, което не си правил до сега и стъпваш в непозната територия, се объркваш. Притеснително е да нарушиш ритъма на живота, притеснително е да излезеш от коловоза, в който лесно попадаш и който всъщност може да бъде доста приятен.

Разнообразие от време на време е нужно. Уикендите извън града са приятно бягство от ежедневието и разчупване на статуково, но замислете се – много хубаво, не е на хубаво. Ако го правите всеки уикенд, ще се уморите. Да излизаш постоянно навън, да не се спираш на едно място за повече от ден, все да се оглеждаш какво ново нещо да направиш, с кого да излезеш… може да е много изморително в един момент. Ще ви се прииска да се спрете за почивка. И именно в такива моменти ще можете да усетите чара на рутината. Той е много приятен, релаксиращ и отпускащ. Само не трябва да злоупотребяваме с него.

За мен и около мен

Да си информиран в един разхвърлен свят

Posted on by Krasimir

1bb4447Наричат съвременното ни общество информационно общество. Да стигнеш до информация днес е толкова лесно, както да си запалиш клечка кибрит. Достатъчно ти е едно движение на ръката, драсване на клечката… кликване с мишката.

Понякога се чудя обаче как се очаква от нас да бъдем адекватно информирани в един толкова разпилян свят, където информацията, качествена и некачествена, излиза на талази от всеки възможен ъгъл. Зачиташ се тук и там, гледаш това или онова и голяма част от усилията ти минават в това да отсяваш нужното от ненужното. Всеки пише, всеки размишлява, всеки е проводник на някаква информация.

Наблюденията ми сочат, че всеки човек като че ли си е изградил рутина, която му помага в тази насока. Някои хора гледат задължително сутришния новинарски блок преди да излязат на работа. Други предпочитат да посветят времето си на вечерните новини. Понякога дори на новините на повече от една телевизия.

Имам познати, на чиито страници във фейсбук не се появяват известия от приятели или познати, а само линкове към новини. Така следят непрестанния поток от данни и се опитват да са в крак с всичко.

Възможно е една стратегия да е по-ефективна от друга. Факт е обаче, че почти всеки от нас се е изградил рутина на процеса му за информираност кога какво се случва. И дано този процес бъде максимално оптимизиран и правдоподобен.

За мен и около мен

Малко за градската среда

Posted on by Krasimir

Като всеки млад човек днес и на мен ми се иска да живеем в една приветлива градска среда. Мечтая си за чисти улуци без фасове по земята, за санирани и нелющещи се около нас сгради, за модерни постройки и паметници н акултурата, за дълги велоалеи, за големи паркове, модерни търговски центрове и т.н. Като цяло за една представителна визия на градовете ни.

High tech city environmentПрез последните няколко години по време на различни мои обиколки из страната ни оставам с впечатление, че качеството на градската среда у нас малко по-малко се подобрява. За съжаление имаме и немалко пустеещи райони, където почти нищо не се случва, но, както се казва, никой не може да огрее навсякъде. За мен е важно да виждам, че от време на време се правят разни неща и че вървим напред. Знам, че нищо не става изведнъж, но големите промени се случват чрез малките такива. Нужно е да имаме търпение, за да ги дочакаме.

Не искам да звуча наивно, но се надявам, че градската среда в България малко по малко и стъпка по стъпка ще продължава да се подобрява. Ако младите хора са съвестни, работливи и ангажирани към случващото се около тях, нищо не ни спира да вървим напред. Промените в крайна сметка се случват постепенно и често не ги усещаме. Замислете се… как изглеждаше вашият квартал преди 10-15 години? По-добре или по-зле? По-жив или по-запустял? С повече нови сгради отколкото сега? С отговорът на тези въпроси, ще си отговорите и на този: развива ли се градската среда у нас и как по-точно?

За мен и около мен

Красотата ще спаси света

Posted on by Krasimir

Тези дни гледах една реклама, която ме впечатли и с концепция, и с реализация, което се случва рядко. Можете да я видите във видеото по-долу. Разбира се, под хубавото, старо хипарско послание „Правете любов, а не война“, е нов продукт на AXE, но въпреки това, според мен си заслужава поздравленията.

Видеото напомня затова, че можем вместо да водим безсмислени конфликти за парчета земя, за власт, пари и какво ли не, да се посветим на много по-приятни изживявания, като например – Любовта към най-нежните същества.

И както е казал великият Фьодор Михайлович в „Идиот“ – Красотата ще спаси света. За съжаление, и в България това не се случва, въпреки че можем да се похвалим с много красиви девойки. Преди  повече от 10 години помня, още преди да затвори емблематичната модна агенция „Джей Моделс“, на техен конкурс за красота за приза заслужено бе избрана най-хубавата от всички мома, но това не попречи на останалите момичета да недоволстват от преценката на журито и да се чувстват ощетени. Така че, дори и с толкова красота, като у нас, никога не е сигурно, че няма да открием за какво да създадем кавга 🙂

Така е и в политиката – на вид силни мъже, тук-там и някоя красива жена, но вместо да правят нещо полезно за хората у нас(любов), се занимават с нищо повече от селски кавги, лични и партийни конфликти и какви ли не подобни щуротии(война), от които пък медиите си мислят, че се вълнуваме и понякога не само ни предават дословно, но и нищят допълнително 😉

За мен и около мен

За планинското колоездене

Posted on by Krasimir

Понеже наскоро ви разказах, че съм започнал да карам колело по малко, сега реших да ви споделя едно клипче за планинското колоездене, което ме впечатли. Сигурен съм, че хора, които въртят пдалите по-често, го знаят, но аз го открих наскоро. Не знам дали някога ще стана толкова добър като хората на клипа, но май нямам и амбициите за това. Те карат професионално (и как го правят само!) от много време, докато за мен това е само хоби. Честно казано се съсредоточвам освен всичко и на градски терен. Още не съм излизал в планината.

Мисля, че си струва да хвърлите на това клипче един поглед.

За мен и около мен

Карането на колело

Posted on by Krasimir

Ако ви се налага да прекарвате часове наред пред компютъра, както на мен ми се случва почти всеки ден, значи ви е познато онова типично схващане, което е изпитват за хората с по-слаба физическа активност в ежедневието си. Става дума за схващанията в областта на врата, гърба и кръста. Те не идват само от неправилната стойка, докато работим. Ако нямаме достатъчно физическа активност, цялото ни тяло започва да усеща дискомфорт. Губим жизнения си тонус и се схващаме все повече и повече.

Bicycle_courier_552Решението, което аз намерих, за да се преборя с тези неприятни усещания, е карането на колело. То е сравнително достъпно, приятно е и докато времето е все още топло, е идеалният момент за него. Харесва ми, защото тонизира цялото ми тяло и ме кара да се чувствам все по-добре. Естествено изморен съм, когато се прибера накрая, но след това се чувствам много по-добре и имам повече сила. Мисля си даже, че спортът ми помага да се справям по-добре и на работа. Забелязвам, че се съсредоточавам все по-лесно и успявам да задържа вниманието си върху една и съща задача за по-дълго време.

Като стана по-издръжлив, даже обмислям да ходя с колело на работа. Все повече хора виждам да го правят и това ме мотивира и аз да го правя. Но първо ми трябват още малко тренировки.

 

За мен и около мен

След цял ден пред компютъра…

Posted on by Krasimir

Преди време, когато се сдобих с първия си компютър (беше толкова отдавна) не можех да прекарвам повече от два часа пред него без да ме заболи главата. След това ставах, излизах, разхождах се, гледах телевизия, обаждах се на приятели, четях си книжка и т.н.

computer-workДнес обаче… ако все още издържах само по два часа взиране в монитора, вероятно нямаше да мога да си намеря работа с месеци. Вече ми е трудно да си спомня какъв беше животът преди технологиите да навлязат толкова упорито в живота ни. Какво сме правили през времето, което сега прекарваме в щракане по клавиатурата и четене от екран?

Знам, че мониторите еволюираха така, че да напрягат очите ни по-малко. Все пак не мислите ли обаче, че някак си свикнахме с присъствието на компютрите в живота ни. Научихме се да им отдаваме значима част от времето си и да издържаме да стоим пред тях много по-дълго, отколкото преди. За добро или лошо, но прогресът е нещо неизбежно и който не се приспособи към него, бива избутан встрани и изолиран. Така че няма(х)ме избор, трябваше да се научим.
Това приспособяване обаче не мина безнаказано. Забелязали ли сте, че все повече хора слагат очила? Дори млади, 20-годишни, които не са носили преди? Мисля, че това е страничен ефект от времето, което ни се налага да прекарваме пред компютрите. Очите ни се напрягат и колкото и да мигаме пред монитора си и да отместваме поглед от време на време, напрежението не се разсейва напълно… и май не сме свикнали напълно с целодневната употреба на компютри в живота си.

За мен и около мен

За разделното събиране на отпадъци

Posted on by Krasimir

1342615349-environment-divisionПластмаса, хартия и стъкло. Доста пъти сме виждали тези три категории, по които да разделяме отпадъците си.
Сложиха се контейнери с различни цветове, фирмите се задължиха да събират разделно и особено тези с промишлен отпадък. Някои от нас се опитват да събират разделно у дома. Организират се различни еко фестивали и т.н.

Инициативата е добра. Идеята е добра. Намират се доброволци, а хората се стараят. Все повече от нас започват да се замислят за състоянието на планетата, която обитаваме, защото, нали знаете – всичко се връща.

Вече има изследвания и документални филми за бъдещето на Земята и не е изненада, че тя е много по-издръжлива система от нас. Ние сме слабите в случая. Земята е оцеляла милиони години и ще оцелее още много, но ако не се погрижим да е в по-добро състояние в бъдеще, може би нашето оцеляване ще бъде под въпрос.

Вярвам, че големите промени се правят с малки стъпки и от милиони хора. Никой няма силата да промени колективното съзнание на 8 млрд. души. Но с индивидуални и екипни действия, може да успеем да променим някои малки неща, които да доведат след себе си големите.

Аз харесвам идеята за разделното събиране на отпадъци, опитвам се да я прилагам и да я обяснявам на хората около мен. Не ви струва кой знае колко, а ако всеки се замисли по въпроса, може да успеем да постигнем много.