Мимиките са всички онези движения на лицевите мускули, чрез които изразяваме своите емоции. Например една спонтанна усмивка или пък намръщване говорят много по-красноречиво от думите. Затова не е и чудно, че има и изкуство – пантомима – където актьорът или мимът разиграва цяло действие само с изразите на лицето си.

Мимиките са изключително разнообразни. Има около 3000 различни изражения на лицето, като някои изследователи дори твърдят, че броят им стига до 10 000. Разбира се, не е нужно да знаем и разпознаваме всички тези вариации, а и не мисля, че е възможно. Но някои основни модели са важни, за да тълкуваме правилно чувствата и намеренията на човека отсреща.

По принцип всеки може да тълкува мимиките. Ученият Пол Екман дори доказа през 60-те години на миналия век, че хората могат да изразят и разберат седемте основни емоции: радост, гняв, страх, отвращение, тъга, изненада и презрение навсякъде по света. Но мимиката не винаги отговаря на действителното емоционално състояние на другите хора.

В повечето случаи от ежедневието си общувате с хора, които са искрени и не крият нищо от вас по време на разговор. В тези ситуации, ако просто обърнете малко повече внимание, можете да прочетете много по изражението на лицето им. Ще ви дам няколко примера:

Повдигнати вежди: Ако събеседникът ви повдига веждите си, то той изразява изненада или скептицизъм. Ако повдига само едната си вежда, това значи, че той подхожда малко подигравателно към разговора.

Намръщване: Дори леко набръчкано чело показва скептицизъм или неодобрение. Ако челото е гладко, а изражението спокойно, то човекът проявява интерес и приятелско отношение.

Избягва контакт с очите: Това е сигурен знак за несигурност и е възможно човекът отсреща да лъже.

Взиране: От друга страна, прекомерното взиране говори за доминиращо поведение или дори заплаха.

Усмивка: Има много различни форми на усмихване и всички те могат да кажат нещо различно. Усмихнатите хора могат да изразяват радост, да преиграват, да показват арогантност или присмех.

Коя част от деня ви е най-неприятна? За мен определено това е сутринта. Досадната аларма прекъсва най-сладкия ми сън, а ранното ставане хич не ми е по вкуса. Сутрешният ми ритуал не минава и без задължителните „още 5 минути“ в мекото легло. Следва отричане, след което примиряване и най-после събирам сили да се измъкна из под завивките. После планът е ясен – душ, кафе, транспорт, а 5-те „откраднати“ минути често ми се връщат под формата на закъснение за работа. Познато, нали?

Оказа се, че за стресовите сутрини, освен звука, с който алармата ни звъни, значение има и бутонът за нейното отлагане. Нека ви разкажа на каква информация попаднах и ще разберете за какво говоря.
Казват, че денят се познавал по сутринта, тогава представете си какъв ден ви очаква, ако първото нещо, което чуете сутрин е стресираща, досадна и силна мелодия. Този тип събуждане, освен че причинява сърцебиене, обърква мозъка ни и е основна причина за сутрешната умора. Противно на очакванията, че досадният звън е по-ефективен за събуждане, нови изследвания сочат, че приятните, нежни мелодии имат в пъти по-благоприятен ефект. Любима песен например, хем ще ви вдигне от кревата, хем ще повдигне и настроението ви.

Да се върнем на бутона за отлагане на алармата. Експерти сочат, че този навик дори може да влоши здравето ни. Причината е, че така изпадаме в сънна инерция. Това е вид замайване и на ума, и на тялото ни, което продължава до половин час. Научното обяснение всъщност казва, че с отлагането на алармата даваме фалшиви сигнали на тялото си, което се подготвя за дълбок сън. Внезапното събуждане след няколко минути пък води до стрес за организма и неразположение.

Затова още тази вечер сменете звука на алармата, не натискайте бутона за отлагане и направете сутринта си една идея по-приятна.

Критиката е възприемана почти винаги като нападка, обвинение и изтъкване на слабите места в работата или друга сфера от живота. Не е изненада, че никой не обича да бъде критикуван. Аз също съм от хората, които много трудно приемат критика, дори тя да е основателна. Първоначалната ми реакция винаги е остра, с цел самозащита, а след това започвам да се оправдавам, което в немалко случаи води до по-задълбочен конфликт.

С течение на времето разбрах, че е важно да не приемам отправената към мен критика лично, а да се вслушам в нея и да се опитам да бъда по -добър, по-ценен и по-отборен играч.
Колкото и клиширано да звучи, професионалната критика може да бъде много градивна, но първо трябва да се научим да я приемаме и разбираме по правилния начин. Например едно от най-важните неща е, да не показваме първосигналната си реакция. Най-добре е да замълчим за няколко секунди преди да отговорим, за да запазим спокойствието си и да не кажем нещо, за което ще съжаляваме.

Трудно е, но е полезно да изслушаме цялата критика. Ако имаме въпроси, не е срамно да ги зададем или да се опитаме да обсъдим възможните решения на проблема. Колкото повече знаем за критиката, толкова по-голям шанс имаме да се възползваме от нея.

И на последно място, но не и по важност, хубаво е да се поставим на мястото на критикуващия. Това също не е лесна задача и е напълно възможно човекът срещу нас да се притеснява или да е нервен, че води подобен разговор. Ето защо е хубаво да се изслушваме спокойно, да се разбираме едни-други като зрели хора и да проявим професионализъм, за да потръгнат нещата в правилната посока.

Магични приказки, невероятни филми, прекрасни книги с добър и щастлив финал – всеки един от нас е попадал на тях. Опитвайки се да ги приложим в действителния свят, се оказва, че нещата не са толкова розови и не винаги всичко е така радостно. Не знам дали е късмет или просто чудо, но аз се сблъсках с подобен случай като от филм и вече мога да кажа, че всичко е възможно.

По време на пандемията, изпаднах в тежко финансово състояние, което се отрази на мен и семейството ми. Четохме различни съвети за планиране на бюджета, за спестяване и изобщо за начина ни на живот. Определено успяхме да оптимизираме нещата, но финансите все не стигаха.

Така достигнахме до извода, че ни трябват допълнителни доходи. Аз и съпругата ми започнахме да си търсим надомна или почасова работа. И познайте – от никъде не ни позвъниха. Кандидатствахме по общо 12 обяви и нищо. Не се добрахме дори и до телефонно обаждане. Стана ни чудно, защото сме образовани, имаме постоянна прилична работа, но явно не сме достатъчно добри за почасовия труд.

Вече опитали всички варианти и изпаднали в безизходица, решихме да поискаме пари назаем от родителите на жена ми. Аз не желаех да се стига дотам, защото не бе редно. Ние сме здрави, млади, а да не можем да се справим с подобна финансова ситуация.

И тук се случи чудото. Мой приятел от ученическите ми години ме потърси, за да се видим. Изненадах се от обаждането, но приех. Оказа се, че точно в този момент на криза моят познат иска да стартира бизнес и му е необходим човек, който да му изгради стратегия, визия, мисля и изобщо някакъв план за действие. Тъй като това е специалността ми, веднага приех, а и парите бяха добри.

Вече започнах работа по проекта и получих първите си допълнителни пари, които успяха да запълнят бюджетната ни дупка. По мои изчисления след 3 месеца вече сте ми си „стъпили на краката“.

Не е ли чудо човек, който не си виждал от години да те потърси за точно твоята работа и да ти предложи прекрасна оферта, в точно най-трудния за теб момент? За мен е. И вече ще вярвам в историите с щастлив край, защото могат да се случат на всеки, дори и на мен.

Напоследък все по-често чувам в разговори думата „вайръл“. Оказа се, че е нов термин, който се налага от английския език и се използва най-често в сферата на маркетинга. На български се превежда като „вирусно съдържание”, разпространяващо се широко в интернет – социални мрежи, имейли, съобщения и други.

С изобилието ни от възможности благодарение на онлайн пространството споделянето на идеи и информация е осъществимо само чрез един бутон. Точно затова е лесно да се разпространи „вирусно съдържание“. По-сложно обаче е създаването на такъв тип вайръл материал, който да привлече вниманието на медии, блогъри и потребители.

Вирусните съдържания обикновено са тези, които влияят емоционално или работят много добре в търсенето и представянето на прозрения и гениални идеи. Те са предимно с хумористичен характер и не се раждат с намерението да станат вирусни. Могат да бъдат представени под формата на видеа, снимки, колажи и каквото още може да създаде онлайн човек.

Повечето от този тип съдържание е създадено от потребители, които не са световно известни и които просто споделят части от живота си. Те нямат предварително намерение тяхното съдържание масово да се разпространи. Основно са водени от мисълта, че темата си заслужава да бъде споделена с приятели или познати. И точно тук е разковничето, защото първоначалният източник на информация я споделя с хора с подобни интереси и след това те от своя страна я шерват и с други техните познати, които правят същото. По този елементарен кръг се достигат стотици гледания и последователи.

Осъзнавайки ползите от вайръл съдържанието, много компании добавят този елемент в маркетинговите си кампании. Тяхната цел е да създадат материал, който да се споделя от всички. А ако не се справят с тази задача – да открият човек, който може да го направи за тях.

Сещате ли се за борците при великденските яйца? Като дете всеки от нас е искал да има най-силното и непобедимо яйце, което да смаже останалите. Признавам си, че и аз мечтаех за това и когато дойдеше моментът на велика битка, потръпвах коя черупка ще се счупи първа. За да не се чувствам толкова тревожен, прибягвах до хитринки – дървено яйце. Сега ще ви разкажа как и защо обичах да го използвам.

Колкото повече наближава Великден, толкова повече се връщам назад във времето. Спомените за ваканциите на село, за събраното сплотено семейство около трапезата и за безгрижните дни. За мен Възкресение винаги е бил голям и специален празник. Още от дете обичам ритуала по боядисването на яйцата – първото задължително да е червено, после се боядисват по едно от всеки цвят и тогава започва най-интересната част с шарените яйца. След това веднага отделях тези, които ми се струваха, че имат най-здрава черупка. В отличителните белези задължително трябваше да присъства малък размер на яйцето и леко продълговата форма. Предполагам, че и вие сте има конкретни знаци, по които сте си избирали борци.

Когато вече сме се събрали с братовчедите ми и е дошло време за безмилостната яйчена борба, всеки вадеше от скривалището своя шампион и започвахме дуелите. Така една година на Великден моето яйце показа отлични качества и победи всички останали. Струваше ми се нереално. След като станах шампион сред децата, отидох да победя и възрастните. Последа серия от много размазани черупки и се превърнах в героя на празника. С голямо задоволство скрих бореца си, защото всички останали братовчеди искаха да го видях, приличаше им на омагьосано.

Вечерта, когато пак бе време за битки между яйцата, отидох да потърся своето. Оказа се, че скривалището бе разбито и шампионът го нямаше. Разстроих се и изтичах при останалите. Братовчедите ми си признаха, че го намерили и искали да го разгледат, но случайно го изпуснали. И наистина беше така, те бяха искрени и ми се извиниха, но аз бях толкова яростен и не исках да чуя нищо от думите им.

На следващият Великден реших да ги изненадам, за да не могат да счупят яйцето ми. Намерих дървено. Предполагам, че си спомняте, че в онези години дървените яйца бяха много шарени, перфектно украсени и лесно разпознаваеми. Но аз приложих трик – премахнах изкуствената боя и направих нова. Резултатът бе безупречен. Отново бях във вихъра си и чупих яйце след яйце, този път с измама, но все пак шампион.

Когато останалите членове от семейството ми разбраха, много се смяха и ме поощриха за гениалността. Вие имате ли подобни великденски случки?