Благотворителна вечер

Нали има едни такива теории, че ако мислиш в някаква посока, може и да предизвикаш някакви неща. Аз обаче нали съм си една земна зодия и по тая причина здраво стъпил на земята, винаги намирам по-прагматични и лесно обясними причини за съвпадението. Но да си дойда на думата.

Ако си спомняте в предния материал ви писах за един репортаж на БНТ за отец Иван, в който се обясняваше как е закупил къщички в запустяло българско село – едно от многото пустеещи родни села, чийто брой се увеличава буквално всеки ден, – къщички с дворни парцели и е настанил там част от обитателите на приюта в Нови хан, помага им да се занимават със земеделие, с две думи иззел е функциите на социалното министерство.

vvvvvvvvvvvvvvvvvv

Истината е, че не гледах този репортаж по телевизията, а моя фейсбук приятелка беше постнала линк към него. Изгледах го, останах впечатлен, което е видно и от факта, че писах за него, и, разбира се, лайкнах материала. След два-три дни тази приятелка, която беше споделила материала, ми писа на лични и ми обясни, че се организира благотворителна вечер във Военния клуб с куверт от 30 лева в подкрепа на каузата на Божия служител. Попита ме съгласен ли съм да закупя куверт и да подкрепя благородното дело – щял да присъства и самият отец Иван и да разкаже за това, какво е направил, за намеренията си.

Разбира се, че се съгласих. Доколкото разбрах, е инициатива, която ще минава през различни градове. Та мисълта ми беше, че очевидно в България съдбата на нуждаещия се е в собствените му ръце, не виждам смислена причина, който има възможност естествено да подпомогне на този, който се опитва да улесни давещите се в изплуването на повърхността.

Контрасти

Ще ви разказвам за благотворителната вечер на отец  Иван, но следващия път. Днес ще споделя за контраст между двама души – единият е отец Иван, а за другия ще разкажа, хора, които уж трябва да излъчват едни и същи сигнали, защото са представители на една и съща институция – Българската православна църква. Но явно както и навсякъде субективният фактор си е най-значителен.

Накратко във вече отминалия уикенд решихме да отидем до един манастир – хем да се поразходим в околностите, хем да разгледаме Божия храм, защото е с многовековна история, пък и е известен с това, че там се е укривал Левски при многобройните си пътувания в страната, даже е запазено и скривалището, така че посетителите могат да го видят.

81603-vasil-levski

Манастирът е отдалечен от града, нарочно не споменавам името, и в него живее  само една монахиня, която е и игуменка на светия храм. Влязохме в китното и добре поддържано дворче, вдясно се намира параклисът, поехме навътре – уникални стенописи и икони – много стари. Запалихме свещички, поразговорихме се с игуменката и аз я помолих да отвори скривалището на великия революционер, което е в съседно крило на манастира – да го видим.

Влязох само аз, защото приятелите, с които бях, вече бяха идвали. Игуменката, която ме съпровождаше, остана да чака в едно преддверие. На гърдите ми висеше фотоапарат, който не съм и крил, и тя видя, че влизам с него. Влязох – като място нищо, което си заслужава да бъде описано – не защото не е значимо, а защото същественото се усеща на място, не може да се преразкаже с думи. Съвсем логично направих снимка, за да споделя и с други приятели – все пак това е част от нашата история, от най-героичната й част.

Игуменката, колкото беше любезна, докато купувахме свещите в параклиса, изведнъж не много дружелюбно започна да ми се кара защо съм снимал – апаратът не бил осветен. Смятам, че съм човек със средно добро възпитание и за миг не си и помислих да снимам в параклиса, където имаше много интересни стенописи и икони, защото е божие място. Само че да ми обяснява, че нямам право да снимам скривалището на Дякона – на мен, човек от народа, заради който народ Левски е хвърлил расото, не приемам.

A book for The Alpha Squad

 

genadiy-zaytsev

Bulgarian book market became richer with not just a book during the last year. Gennady Zaitsev who is a former commander of The Alpha Squad presented his book Spetsnaz Alpha – My Destiny. It is published and distributed in cooperation with New Media Group publishing house and Mr Svetlio Kantardjiev. The presentation of the book took place in the Central Military Club in Sofia.
The event was market with a lavish cocktail party, attendance of Bulgarian and Russian ministries, diplomats, veterans of special services, commissioners of CDCOC, SANS and other organizations.
After the presentation Major General Gennady Zaitsev signed autographs to a whole queue of excited people. He is a real legend, surviving throughout numerous operations. Nowadays, people admire him.
In conclusion, buying the book will approach you to the road to heroism of The Alpha Squad.
The 550 pages are written in autobiographical manner, representing stories, memories and real facts associated with the Team Alpha. The reader can find a picturesque collection of photos. The style is accessible because of the porofessional translation.
So, if you look for something new but gold, interesting and breath-taking, the book is an excellent choice. It is impossible to stay indifferent, touching the world of the special squad.

Отец Иван и добрите идеи

Преди дни гледах по БНТ един репортаж за отец Иван. Ако си спомняте приюта му в Нови хан, където прибираше цели семейства и се грижеше за тях. После имаше някакви проблеми със сградата на приюта – обявиха я за незаконно построена и искаха да я бутат. В този момент само да вметна, че още не съм чул да са бутнали всички незаконно построени палати, които установиха в чашката на един язовир, даже вече не помня кой. Та искаха да бутнат приюта, отложиха го, дали това стана или не, не знам. Но очевидно, когато държавата се мъчи да възпрепятства едно благородно дело, човек пък почва да търси и обикновено намира начини да й противодейства.

С две думи – ако някой е решил да прави добрини, винаги намира начин. Та от въпросния репортаж научих, че Божият служител е закупил къщи в едно запустяло село – на ниски цени – сгради с прилежащи към тях дворни места и е настанил там част от жителите на приюта. Иначе казано, направил е това, което трябва да стори държавата – оземлил е тези бедни и безимотни хора, осигурил им е подслон и най-важното дал им е възможност сами и с достойнство да си вадят хляба, като обработват земята, а не да подават паничка или ръка, за да им пусне някой милостиня.

Та покрай този репортаж се замислих – колко обезлюдени райони има в България, колко пустеещи дворни места, колко бедни хора без покрив над главата си – толкова ли е трудно държавата да създаде някаква система и да направи това, което прави милосърдния отец. При всички случаи ще й излезе по-евтино, а е и по-перспективно от това да дава социални помощи.

Хората са го казали – дай на гладния въдица, той сам ще си хване рибата.

 

ryka

Замириса на кебапчета и чалга

С наближаването на изборите все повече замириса на кебапчета и чалга. И на вяра. Като комунистически активисти, активизирали се веднага след 10 ноември в християнската вяра, така и политиците изведнъж около избори започват да се кръстят по църквите,  да освещават партийни знамена и отслужват молебени, белким ги чуе Горния, та да им изпрати изборни и парламентарни блага. Само че не затова ми е думата. Думата ми е за предизборните кебапчета и предизборните концерти. Много пъти съм се чудил и продължавам да се чудя защо партиите дават луди пари да подкупят избирателя с хляб и зрелища, като на всеки средно интелигентен и средно усетлив човек му е ясно, че избирателят изяжда кебапчетата, щрака с пръсти на безплатния концерт, изтърпява някак политическите безумия, крясъци и речи от трибуната в името на безплатното хапвани и безплатното изкуство и накрая си пуска бюлетината, която е решил, ако въобще стигне до избирателните урни. Иначе, като изключим факта че е абсолютно неефективен, починът е хубав, защото поне дава глътка въздух на огладнелите български певци и артисти, които в последните години май живеят на фотосинтеза. Ама си мисля, не е ли по-нормално за политиците, вместо да храният кампанийно артистите, като им осигуряват добре платени предизборни участия, да направят това, което правят истинските политици – да прокарват политики в подкрепа на изкуството и културата. Ако направят това, тогава няма да се налага да си плащат предизборните участия, артистите и певците сами ще ги търсят – защото кой не иска да застане и да подкрепи един достоен политик – заради това, което е направил, не заради парите.

Svetlyo Kantardzhiev: The more you collect, the happier you become!

I have a pleasure to know Mr. Svetlyo Kantardzhiev from the Bulgarian Union Collectors who is a very intelligent, interesting and purposeful man. In his view, collecting as a hobby makes people happier and more satisfied with their lives. There are certain reasons to support that claim.

First of all, it is a life-long pleasure. In other words, people can collect as long as they want and very often it doesn`t depend on money or financial sources. Just you, your time and your hobby 🙂

smile

In addition, researchers noticed that such kind of activities have reduced stress and negative feelings – for example, collectors are less likely to suffer from depression.

One more advantage, talking about collecting, is that it can make you famous or richer. Yes, why not? 🙂 The best part comes here: many people have made a flourished career, following the entrepreneurial spirit and collecting passion.

In conclusion, collecting gives you something to share with others – it is a sociable way to enrich the world with your possessions and interests. Last but not least, it`s the perfect means to discover and re-discover your talents.

Ще употребят ли спортистите?

stoichkovТия дни партийните централи се надпреварват да ухажват едни от най-известните ни спортисти, за да ги сложат като въдичка за наивния избирател, който да клъвне и да си помисли, че щом авторитетни и читави хора застават зад някой компрометиран политик, значи работата му вече е станала читава. За Стоичков и други, нему подобни, които различни бизнес партии с очевидни икономически интереси употребиха преди време, не ми е никак жал, защото безпардонността там е толкова голяма, че няма как политиката да ги употреби. Истински мъчно ми става обаче за хора като Йордан Йовчев, като Станка Златева, които, дали заради суета, дали заради амбиции или просто защото са били помолени настойчиво да помогнат решиха да заложат образа, който са градили с много труд до момента, и да се дадат жертва на едни компрометирани вече формации. Жертва, защото няма как след участието в политиката, която, колкото и клиширано да звучи, си е много мръсна работа, да не понесеш негативите и да не отнесеш недоволството от действията на партийните ти другари. Сещам се как на последната олимпиада, когато Станка не успя да се пребори за първото място и остана втора, със сребърен медал, се разплака и каза: за нищо не ставам. Вероятно тогава си е мислела как ще се покаже в родното си село и за това, че вероятно е разочаровала хората. Разбира се, че Станка става много. Не и за политиката. И второто място на олимпиада не е повод за срам да да погледне съселяните си в очите. Политиката обаче най-често е…

Пролетта и „лудите”

prolettСигурно сте чували, че пукне ли пролетта и „лудите” се активизират. С чувство за хумор и с отчитане на реалностите, действително в преходните сезони – пролет и есен – хората, които са с по-слаба психика, по-чувствителни към външни влияния, склонни към мрачни мисли и депресивни настроения, наистина не се чувстват особено добре. А при несигурността, в което живеем, и при ежедневния стрес, на който сме подложени, истината е, че останаха малко хора, които да са в пълен и постоянен душевен комфорт. Много през тия междинни сезони започват да се чувстват напрегнати, да им идват мрачни мисли, да стават раздразнителни и заядливи. Обяснението специално за пролетните депресии е лесно и основата му е чисто химическа – учените обясняват пониженото настроение в края на зимата и в началото на пролетта с дългите и мрачни зимни месеци с намалено излагане на слънчеви лъчи, което пряко е свързано с така наречения хормон на щастието серотонин. С други думи в края на зимата запасите от този ценен хормон, така да се каже, са изчерпани. Какво да правим, за да се чувстваме по-добре? Първото, с което може да се разведрим и да се почувстваме по-добре, е да използваме всяка възможност да се разходим под лъчите на пролетното слънце и да си набавим първите пролетни дози серотонин. Другото е да пием жълт кантарион – който се смята за един от най-мощните природни антидепресанти – на чай или на таблетки. И най-важното повече активност, спорт, приятни срещи с приятели, а защо не и ново влюбване. И току-виж от пролетната депресия не останала и следа 🙂

Лицата на протестите в управлението?!

protestiteКато гледам какво се случва по площадите и по телевизионните студиа, случайно или не, се сещам за един от най-хубавите български исторически сериали, посветен на една от най-светлите ни исторически личности – Капитан Петко войвода. Тия, които са гледали сериала, сигурно си спомнят, че той проследява живота му, а паралелно с него и българската историческа съдба, от първите му години в хайдушкото движение до годините след Освобождението, които той има шанса или по-скоро нещастието да доживее. Защо нещастието?! Защото това са годините, в които оцелелите български поборници, а понякога и обикновени предатели, застават начело на българската политика и свалят поборническия ореол. Казват историята се повтаряла – веднъж като трагедия, втори път като комедия. Като че ли повторение на тая следосвобожденска поборническа история се случва в последните дни. Лидери и псевдолидери на протестите от последните месеци обикалят телевизионни студия, регистрират сдружения и партии и дават съвсем недвусмислена заявка за това, че ще участват във властта. Не ми се иска да видя омерзението, което неминуемо ще се случи, на техните сподвижници от протестите, когато утре видят бунтарите от протестите на парламентарните банки, в официални костюми, говорещи и вършещи същите безумия като предишните, или мълчащи 4 години, част от всичко това, срещу което излязоха по площадите на България. Ние този филм сме го гледали преди 20 години, гледаме го и до днес – едни момчета скачаха по площадите, а после осребриха скачането с постове и облаги. Което значи, че повторението на историята като комедия и трагедия вече се е случило. Ако е така, какво е това, което предстои. Фарс – при това май добре режисиран.

 

 

Новините по бТВ

61008826Както може би знаете, интересувам се от кино и телевизия малко повече от обикновения зрител 🙂 Следя някои предавания, сериали и телевизии и ми е интересно как се представят в очите на зрителите си, особено в контекста на “малката революция”, която се случи у нас, а и продължава да се случва. Затова с интерес разгледах пийпълметричните данни(рейтинги) на телевизиите, които излязоха преди няколко дни. Най-гледаната телевизия за пореден месец е бТВ, като на първо място е сериалът “Огледален свят”, на второ “Гласът на България”, а на трето – “бТВ Новините”. Разбира се, резултатите не са чак толкова изненадващи, но впечатление прави това, че бТВ не само държи най-висок рейтинг за всички новинарски, извънредни емисии и сутрешни блокове, но и той е почти двойно по-голям от рейтинга на коя да е била друга телевизия. Защо половин България предпочита да се информира от бТВ?

Честно да си призная и аз бях от хората, които следяха случващото се в страната основно чрез бТВ, но поглеждах и извънредните емисии и новини и на другите три национални телевизии. Новините на БиТиВи отразяваха протеста най-отблизо и от най-много различни гледни точки. Мисля, че бяха и най-обективни – журналистите не допуснаха протестът да се опорочи пред обществото и ясно правиха разграничението между провокатори и недоволни граждани. А провокатори определено не липсваха. Екипите на телевизията предаваха от всеки по-голям град, като в София бяха мобилизирани поне 4 новинарски екипа, които отразяваха случващото се от няколко горещи точки.

Погледнах как се представят от телевизията и в Интернет. Фейсбук страницата на бТВ има близо 200хил. фена(за сравнение Нова Телевизия има само 40хил.), а фен страницата на bTV Новините – почти 60 хиляди. В сайтовете на бТВ се получават и най-много коментари по новинарските материали, сравнено с останалите медии.

Как мислите, заслужен ли е рейтингът на новините на бТВ? Според мен – да.  Журналистите, работещи там, наистина се отнасят сериозно и внимателно към всеки репортаж и резултатът съответно е най-добрият възможен. За разлика от репортерите в други медии, тези в бТВ са с дългогодишен опит и са вече познати лица, като по-голямата част са в телевизията от самото й създаване – хората вече ги познават, имат им доверие и предпочитат да се информират от тях.