Животът на Красьо • Page 17

21 грама

Posted on 18.11.2013by Krasimir

Винаги сме търсели доказателство за съществуването на човешката душа. Не ни се иска да приемем, че съзнанието е всичко, което притежаваме, а чувствата са резултат на химично взаимодействие на биологично ниво.

Не много отдавана се появи опит за доказателство, че душа има и тя тежи 21 грама. Плъзна теорията, че точно с толкова олеква човешкото тяло след смъртта. Идеята бе толкова вълнуваща, че намери отзвук и на големия киноекран в продукция със същото име.

Много медици обаче се възпротивиха срещу такова “абсурдно” твърдение. Било трудно да се направи толкова прецизно измерване и с най-чувствителния клиничен кантар с размер да побере човешко тяло, особено в последните часове от живота, когато в тялото на пътника най-често се вливат животоподдържащи течности, прикачени са системи, до няколко минути след смъртта му клетките се свиват и се изпарява част от вътреклетъчна течност. Такива и още много аргументи разбиха прекрасния мит.

Философи, химици и физици обаче не се предават и търсят всевъзможни начини да докажат душата. Последното, което четох по темата е труд на група квантови физици. Според тях душата е вселенска тъкан, която е съществувала милиони години, още преди началото на времето. Тя се намира в структури на мозъка – микротубули. След смъртта структурата се разкъсва, а квантовата информация се отправя към Вселената.

Не знам дали има логика в това, но до този момент на мен лично ми се струва излишно да търсим доказателства за душата. Тя според мен е като Бога и вярата, а вярата е като въздуха. Не е необходимо да го виждаш, за да знаеш, че го има.

За мен и около мен

Христин Петков и денят на ГИС

Posted on 12.11.2013by Krasimir

Едва ли много от вас са чували за „Географските информационни системи“ – съкратено ГИС. Те играят ключова роля в електронното управление на пространствено ориентирана информация в съвременния свят. Използват се в стотици области като картография, а развитието им датира още от 60-те години на миналия век. И макар да звучат като нещо сложно и отвлечено, истината е, че нямаше да живеем в такъв информационен комфорт днес , ако ги нямаше тях.

Като човек, който се интересува от софтуерни технологии и тази година ще присъствам на „GIS day”(Денят на ГИС), който традиционно се организира от ЕСРИ България и ще бъде отбелязан у нас за 15-ти път с безплатна за присъствия двудневна конференция в хотел „Шератон“. Събитието ще се състои на 19 и 20 ноември.

У нас ГИС също се развиват много динамично – както в частния сектор, така и в публичния. Миналата година наградени бяха Изпълнителна агенция ЕСМИС и нейния ръководител – бившият кмет на Сливен – Христин Петков, който говори за успешното прилагане и реализация на много GIS проекти в рамките на електронното правителство и напомни, че 80% от услугите му са свързани с географски бази данни и картография. Следя развитието на ГИС у нас и ще ми е интересно да чуя какво ново се е случило в сектора за една година и какво предстои.

За хилядите възможности, които предлагат ГИС едва ли има нужда да ви обяснявам. Факт е, че те са ключови за модерния информационен свят и се радвам, че и тази година събитието ще бъде отбелязано у нас повече от подобаващо. Защото подобни събития насърчават хора като мен, които желаят да се развиват в подобна тясно специализрана насока.

За мен и около мен

Тайната на самоусъвършенстването

Posted on 19.07.2013by Krasimir

Един от любимите ми филми разказва за ново поколение хапче, което главният герои приема всеки ден. Благодарение на него придобива способността да използва голяма част от потенциала на мозъка си.Съзнанието му е винаги съсредоточено, прави бързи изчисления, прогнозиране, има здрава логика, паметта му е силна. Всичко, което някога е чул или видял, скрито някъде в някое задънено ъгълче на мозъка му, се открива за него. Той е впечатляващ и постига, каквото пожелае без усилие. Учи езици за дни, пише бестселър за седмица, взима правилните решения, оцелява в най-заплетените ситуации…

Гледал съм филма стотици пъти и всеки път се размечтавам за такова хапче, което да ме отдели от познатите ми досега навици, от посредствеността и да ме издигне до степен на съвършенство. Истината е, че се иска много голям умствен багаж и изключителна воля на духа, за да може в реалността човек да постигне един сравнителен максимум в живота си. Без да броя развитието ми в кариерата, като се замисля най-голямото ми постижение досега е било да си взема изпитите в университета с четворка, най-дългият ми труд е дипломната ми работа от 120 страници, която писах почти месец. Когато гледам нещо, което не ме впечатлява почти веднага го изхвърлям от ума си, сметката в ресторанта изчислявам с телефона си – мързеливо, като повечето ми приятели, обмислям дълго решенията си, които за сега не са ме предавали, но… мисълта ми е, че е ужасно ограничен човешкият мозък.

Зная, че с постоянство се постига много, но ми се струва, че все пак трябва и нещо друго – нещо генетично заложено. А аз си оставам с надеждите и докато си блъскам главата да се сетя за името на ресторанта, в който вчера вечерях, за да го препоръчам на приятели, ще пия един аналгин.

За мен и около мен

Новата ми гордост – гаражната врата

Posted on 17.06.2013by Krasimir

Миналата година си купих една хубава, сравнително нова кола. Проблемът обаче беше, че нямаше къде да я паркирам. За щастие, съсед от кооперацията си продаваше гаража на доста достъпна цена и си го купих. После обаче изникна друг проблем – с вратата. Не само не беше достатъчно красива, но и беше доста несигурна, каквито и брави да й сменях.

Реших, че ще направя инвестиция и във врата – все пак това возило и този гараж смятам да ги ползвам поне десетилетие в бъдещето. След известно проучване, “разпити” на приятели, които са минали през същото и преглеждане на оферти, се спрях на няколко модела секционни гаражни врати с марката Secdoor.

Привлече ме това, че се произвеждат в Европа – Италия, а задвижването вместо китайско, е немско – това е страна с традиции в механиката и техниката, което няма как да не уважавам.

Само няколко дни след поръчката, от фирмата дойдоха да я монтират. Честно казано останах много доволен от покупката и определено си заслужаваше парите. Най-готиното е, че повече няма да се налага да слизам от колата, за да отварям и затварям гаража, а като пичовете по филмите само ще натискам копче на дистанционното 🙂 Вратата се отваря нагоре и така не заема от използваемото място в гаража, който и без това обикновено е претрупан с какви ли не части, инструменти и вехтории.

Това е от мен и ако случайно имате нужда от гаражна врата – препоръчвам ви марката, от която аз си закупих моята.

За мен и около мен

Най-добрият договор

Posted on 09.05.2013by Krasimir

Не обичам да подписвам срочни договори с доставчици на интернет, на кабелна телевизия или мобилни оператори. И когато това няма как да се случи, го правя за възможно най-краткия срок въпреки примамките, които предлагат под формата на безплатни или много евтини телефони, закупуване на техника на разсрочено плащане без лихви, значително по-ниски такси и други подобни. А не го правя, защото в България все още няма култура и уважение към потребителя, нито пък закони и сериозни неправителствени организации, които да защитават правата ни. Всеки договор е направен така, че подпишеш ли го, след известно време се усещаш, че нещо си се минал. Преди година при преподписването на договор с един от мобилните оператори, чийто абонат съм сигурно от десетина години и съм в един списък с така наречените лоялни клиенти, автоматично по силата на текст, изписан с много ситни букви, бяха продължили да ми предлагат безплатна до този момент услуга, която никога не съм ползвал, само че вече платено. И така, без да се усетя, няколко месеца плащах за нещо, което не съм искал, нито ползвал. Тогава ги попитах, ако постъпват така с лоялните си клиенти, как ли постъпват с обикновените. Защо разпънах мисли в тази посока? Преди дни се наложи да преподновя договор за стационарен телефон. Избрах възможно най-краткия срок, естествено за възможно най-високата месечна такса и най-лоши условия. Момичето от офиса ме погледна с истинско учудване. Обясних й, че няма смисъл да ме ловят с дългосрочен договор. Ако някой реши да се махне, защото не е доволен, винаги ще го направи, каквото и да му струва. Най-добрият начин, по който една фирма може да си осигури дългосрочно клиенти, е качеството на услугата, която им предлага.

За мен и около мен

Разни хора, разни идеали

Posted on 02.05.2013by Krasimir

Преди дни вкъщи дойде джипито на компютъра ми. То даже е слабо да се каже, че му е личен лекар, щото, като се замисля, даже му е и създател – той го сглоби преди няколко години. Затрака нещо вътре в кутията и го извиках да погледне какъв е случаят. Оказа се, че вентилаторът на захранването се бил амортизирал и стържел така грозно, и трябва да се смени. Покрай това реши и да ми преинсталира операционната система – за да решим друго пък едно забавяне с отварянето и затварянето на файлове. Няма, разбира се, да говоря за компютри и софтуер, а за нещо от разговора, който проведохме, докато той си вършеше работата.

Минахме през много теми и понеже той има дъщери в горните класове естествено стигнахме и до темата за образованието. И още по естествено до темата за харлем шейка и изгонения от пловдивското училище учител. Обясних му, че няма нищо лошо в това тийнейджърите да изкарват енергията си по такъв начин и да симулират, че правят неприлични и вредни неща, отколкото действително да ги правят. Правилно го били изгонили – отсече компютърният специалист, – какви били тези песни и танци, дето учели децата да се бунтуват.

Спрях разговора дотук. Беше безсмислено да продължавам – очевидно нямаше да се срещнем по средата. Разни хора, разни идеали – както е казал Алеко. Поправете ме, ако греша, ама наистина ли има нещо лошо в това децата да се възпитават като бунтари. Не идват ли всичките ни неволи и неблагополучия като народ не само в последните години, а и през цялата ни история точно от това, че дълго сме търпели. И още един, много-много важен въпрос. Не е ли по-опасна чалгата, която слушат повечето от момичетата и момчетата на тази възраст, и на какво точно ги учи.

За мен и около мен

Благотворителна вечер

Posted on 22.04.2013by Krasimir

Нали има едни такива теории, че ако мислиш в някаква посока, може и да предизвикаш някакви неща. Аз обаче нали съм си една земна зодия и по тая причина здраво стъпил на земята, винаги намирам по-прагматични и лесно обясними причини за съвпадението. Но да си дойда на думата.

Ако си спомняте в предния материал ви писах за един репортаж на БНТ за отец Иван, в който се обясняваше как е закупил къщички в запустяло българско село – едно от многото пустеещи родни села, чийто брой се увеличава буквално всеки ден, – къщички с дворни парцели и е настанил там част от обитателите на приюта в Нови хан, помага им да се занимават със земеделие, с две думи иззел е функциите на социалното министерство.

Истината е, че не гледах този репортаж по телевизията, а моя фейсбук приятелка беше постнала линк към него. Изгледах го, останах впечатлен, което е видно и от факта, че писах за него, и, разбира се, лайкнах материала. След два-три дни тази приятелка, която беше споделила материала, ми писа на лични и ми обясни, че се организира благотворителна вечер във Военния клуб с куверт от 30 лева в подкрепа на каузата на Божия служител. Попита ме съгласен ли съм да закупя куверт и да подкрепя благородното дело – щял да присъства и самият отец Иван и да разкаже за това, какво е направил, за намеренията си.

Разбира се, че се съгласих. Доколкото разбрах, е инициатива, която ще минава през различни градове. Та мисълта ми беше, че очевидно в България съдбата на нуждаещия се е в собствените му ръце, не виждам смислена причина, който има възможност естествено да подпомогне на този, който се опитва да улесни давещите се в изплуването на повърхността.

За мен и около мен

Контрасти

Posted on 19.04.2013by Krasimir

Ще ви разказвам за благотворителната вечер на отец Иван, но следващия път. Днес ще споделя за контраст между двама души – единият е отец Иван, а за другия ще разкажа, хора, които уж трябва да излъчват едни и същи сигнали, защото са представители на една и съща институция – Българската православна църква. Но явно както и навсякъде субективният фактор си е най-значителен.

Накратко във вече отминалия уикенд решихме да отидем до един манастир – хем да се поразходим в околностите, хем да разгледаме Божия храм, защото е с многовековна история, пък и е известен с това, че там се е укривал Левски при многобройните си пътувания в страната, даже е запазено и скривалището, така че посетителите могат да го видят.

Манастирът е отдалечен от града, нарочно не споменавам името, и в него живее само една монахиня, която е и игуменка на светия храм. Влязохме в китното и добре поддържано дворче, вдясно се намира параклисът, поехме навътре – уникални стенописи и икони – много стари. Запалихме свещички, поразговорихме се с игуменката и аз я помолих да отвори скривалището на великия революционер, което е в съседно крило на манастира – да го видим.

Влязох само аз, защото приятелите, с които бях, вече бяха идвали. Игуменката, която ме съпровождаше, остана да чака в едно преддверие. На гърдите ми висеше фотоапарат, който не съм и крил, и тя видя, че влизам с него. Влязох – като място нищо, което си заслужава да бъде описано – не защото не е значимо, а защото същественото се усеща на място, не може да се преразкаже с думи. Съвсем логично направих снимка, за да споделя и с други приятели – все пак това е част от нашата история, от най-героичната й част.

Игуменката, колкото беше любезна, докато купувахме свещите в параклиса, изведнъж не много дружелюбно започна да ми се кара защо съм снимал – апаратът не бил осветен. Смятам, че съм човек със средно добро възпитание и за миг не си и помислих да снимам в параклиса, където имаше много интересни стенописи и икони, защото е божие място. Само че да ми обяснява, че нямам право да снимам скривалището на Дякона – на мен, човек от народа, заради който народ Левски е хвърлил расото, не приемам.

За мен и около мен

A book for The Alpha Squad

Posted on 17.04.2013by Krasimir

Bulgarian book market became richer with not just a book during the last year. Gennady Zaitsev who is a former commander of The Alpha Squad presented his book Spetsnaz Alpha – My Destiny. It is published and distributed in cooperation with New Media Group publishing house and Mr Svetlio Kantardjiev. The presentation of the book took place in the Central Military Club in Sofia.
The event was market with a lavish cocktail party, attendance of Bulgarian and Russian ministries, diplomats, veterans of special services, commissioners of CDCOC, SANS and other organizations.
After the presentation Major General Gennady Zaitsev signed autographs to a whole queue of excited people. He is a real legend, surviving throughout numerous operations. Nowadays, people admire him.
In conclusion, buying the book will approach you to the road to heroism of The Alpha Squad.
The 550 pages are written in autobiographical manner, representing stories, memories and real facts associated with the Team Alpha. The reader can find a picturesque collection of photos. The style is accessible because of the porofessional translation.
So, if you look for something new but gold, interesting and breath-taking, the book is an excellent choice. It is impossible to stay indifferent, touching the world of the special squad.

За мен и около мен

Отец Иван и добрите идеи

Posted on 11.04.2013by Krasimir

Преди дни гледах по БНТ един репортаж за отец Иван. Ако си спомняте приюта му в Нови хан, където прибираше цели семейства и се грижеше за тях. После имаше някакви проблеми със сградата на приюта – обявиха я за незаконно построена и искаха да я бутат. В този момент само да вметна, че още не съм чул да са бутнали всички незаконно построени палати, които установиха в чашката на един язовир, даже вече не помня кой. Та искаха да бутнат приюта, отложиха го, дали това стана или не, не знам. Но очевидно, когато държавата се мъчи да възпрепятства едно благородно дело, човек пък почва да търси и обикновено намира начини да й противодейства.

С две думи – ако някой е решил да прави добрини, винаги намира начин. Та от въпросния репортаж научих, че Божият служител е закупил къщи в едно запустяло село – на ниски цени – сгради с прилежащи към тях дворни места и е настанил там част от жителите на приюта. Иначе казано, направил е това, което трябва да стори държавата – оземлил е тези бедни и безимотни хора, осигурил им е подслон и най-важното дал им е възможност сами и с достойнство да си вадят хляба, като обработват земята, а не да подават паничка или ръка, за да им пусне някой милостиня.

Та покрай този репортаж се замислих – колко обезлюдени райони има в България, колко пустеещи дворни места, колко бедни хора без покрив над главата си – толкова ли е трудно държавата да създаде някаква система и да направи това, което прави милосърдния отец. При всички случаи ще й излезе по-евтино, а е и по-перспективно от това да дава социални помощи.

Хората са го казали – дай на гладния въдица, той сам ще си хване рибата.