Навярно знаете кой е Стивън Хокинг – гениалният космолог и теоретичен физик, който загубва способността да се движи и говори поради заболяване. Преди седмица-две излезе филм за него, казва се “Теория на всичко”, така че там по-подробно може да проследите живота му. Тук ще се заемем с това как той получава наново глас, след като го загубва.
Хокинг губи гласа си през 85-та, тогава вече отдавна е бил диагностициран с амиотрофична латерална склероза, но заради тежка пневмония окончателно загубва способност да говори. Първоначално използва сложно табло с букви, които посочва, вдигайки вежди. Физик на име Мартин Кинг работил съвместно с Хокинг върху нова комуникационна система. Той се свързал с компания, която разработвала компютърна програма, която да позволява на човек с недъг да избира команди и думи с помощта на устройство за кликане с ръка.
Програмата се наричала Equalizer и първоначално работила на Apple II, който бил свързан към звуков синтезатор, т.е. когато човек пише дума, синтезаторът я превръща в звук. Всичко това било прикрепено към инвалидната количка на Хокинг. Благодарение на тази система той можел да пише по 15 думи в минута.
С времето Стивън Хокинг започнал да губи способността да движи палеца си, с който използвал кликащото устройство. Наложило се да се измисли компромисен вариант и така се появило превключващо устройство, прикрепено към очилата му и управлявано от мускул на бузата му. Това ставало посредством нискочестотни инфрачервени лъчи, които долавяли движението на мускула. Благодарение на това решение през 2008 г. Стивън започнал да сърфира в Интернет, да пише имейли и книги, използвайки само един мускул.
Но способността му да говори чрез системата спадала с годините, докато към 2011 г. стигнала до 1-2 думи в минута. Тогава той се свързал с Intel със запитване дали не могат да направят нещо по въпроса. Те се отзовали и пратили екип от специалисти. Той установил, че му отнема 20 мин., за да напише текст от 30 думи. Старият му софтуер очевидно бил твърде бавен. Той работил на принципа на предсказване на дума. На монитора се появявала клавиатура, курсор я сканирал автоматично по ред и колона, а с бузата си Стивън Хокинг го спирал на правилното място. Също така имал навигационни менюта, от които можел да избере да пише в Notepad или да сърфира, имал и камера, която използвал със скайп.
Екипът идентифицирал следния проблем като основен – при старата му система било много лесно да пропусне вярната буква. Защо? Тъй като тя сканирала клавиатурата автоматично, Хокинг твърде често спирал системата на съседната буква и трябвало да започне наново. Ето това го забавяло. Intel използвали стария софтуер като основа, но го подобрили значително. Направили няколко неуспешни опита, тъй като нововъведенията, които внедрявали, били твърде сложни за използване от Хокинг. Но с много упоритост, проучване на мимиките на теоретичния физик, докато въвежда букви и вкарване на научните му трудове в системата, най-накрая успели. Това се случва през 2014 г. Системата вече можела да предугажда цели фрази дори само при въвеждане на една дума. Бързината на писане и говор се подобрява значително, но Стивън все пак решава да запази стария си емблематичен компютъризиран глас, които използва вече повече от 20 години.
