За мен и около мен

Първо закуската

Posted on by Krasimir

Яйца с бекон е класическата английска закуска. Действително много се различава от нашите пържени или печени филии, мекици, кашкавалки или други тестени иделия, които обичаме (или не) да похапваме сутрин.

Факт! Повечето хора не закусват. Предпочитат кафе или чай, но в по-чести случаи първото. Сериозното хапане идва на обяд и вечеря. Не са малко жените, които дори на обед се въздържат от питателна храна и предпочитат салата, а вечерта, изгладнели, се нахвърлят на различни сладкарски изкушения или пък на мазна мръвка.

Не случайно лекари повтарят, че закуската е най-важната част от дневното меню. И не коя да е, а питателната, събуждащата и зареждащата.  Има се предвид истинска закуска, съдържаща въглехидрати, мазнини, белтъчини.

breakfast-tableМисля, че моята представа за идеалната закуска се доближава до британския образец. Не че няма да се зарадвам на един френски кроасан, но ще поискам втори и не смятам, че тестото ще ме накара да се почувствам ободрен. Нито само чаша кафе, нито само бисквити, били то специално предназначени за консумация сутрин, вкусни, диетични или там, каквито се споменават в рекламите на такива продукти. Честно казано не разбирам и хората, които сутрин похапват мюсли. Лично на мен ми остъргват много хубаво стомаха, така че след тях трябва да похапна… 🙂

Независимо колко сме различни, закуската е важна. Ако според вашите вкусове и вътрешното ви чувство тя е диетична, съдържа само плодове и бисквити, кифли или мюсли, то така да бъде. Но не пропускайте това хранене и не тормозете организма си излишно. Ако до преди това сте били само чаен или кефеен тип, бързо ще почувствате разликата.

За мен и около мен

Домашните експерименти

Posted on by Krasimir

Аз съм един средностатистически любител на науката. Гледам Дискаръри, Хистори чанел и Нешинъл Джеографик, когато имам време. Като дете обичах да се забавлявам с нишесте, връзвах конци на кофички от кисело мляко и експериментирах да си направя самоход, когато не можех да получа количка с дистанционно управление. Не веднъж съм си играл да пълня балони с вода само за да разбера кога ще се спукат. Съвсем заслужено бях гонен от учителката, когато правех пакости в часовете по химия.

Истината е, че науката винаги по някакъв начин ме е вълнувала. Открих в мрежата клипче, което показва с колко неща можем да експериментираме в домашни условия и да научим повече.

Ние сме заобиколени от физични и химични явления. Целият ни свят е изграден на основата на физични закони, химически закономерности. За тези, които им е интересно как например можете да поставите яйце в бутилка или да НЕ спукате балон с габърчета, или пък как да смачкате кенчета само със студена вода, споделям руското видео. Приятно гледане… и внимавайте. Не забравяйте, че безопасността е на първо място!

За мен и около мен

Господарските числа?!

Posted on by Krasimir

Първо да си кажа – не вярвам в окултизма, нямам доверие на бавачки и баячки и не следя хороскопи. Картите ги използвам само за белот, а херомантиката (гледането на ръка) и нумерологията са ми смешни.

numbersМнозина се опитват да ме убедят, че в числата се крият много истини. Ето, например съм слушал и по едно време четох много за Господарските числа. И ако се чудите откъде- имах една приятелка, която прекалено много, за моя вкус, се занимаваше с такива неща. Смяташе, че наистина силни и с добра карма са родените на дати 11 и 22. Те са свързани като с много противоречия и сила в самата личност, така и с предизвикателствата, които животът ще поднесе. 22 още е числото на баланса. Родените на тази дата са притежават издържливост и вътрешната интуиция за това кое и кога трябва да се направи и кога не трябва да се действа.  А хората родени на  22. 11 – каквато е днешната дата (което ме подтикна към този пост), са не само надарени с изключително силен характер и устойчивост, но имат вселенския късмет на своя страна. Открояват се с по-силна чувствителност към света и окултното, тъй като са родени между две противоположни зодии – водната скорпион и огнената стрелец.

Дали наистина е така, или не, не мога да ви кажа. Но ако достатъчно силно вярваме и си повтаряме, че сме силни и че ще се справим с всичко, че сме надарени с голяма космическа енергия, то това неотменно е доста силна психологическа мотивация за успех. А психиката на човек е сила, която може да сътвори чудеса. Ние хората използваме едва 7 до 9 % от умствения си потенциал. И ако го впрегнем в правилната посока, в убеждението, че ще сме победители, това е повече от достатъчно.

И какво стана, че пак всичко опря до науката. До умението да настроим мозъка си и да контролираме тази разумна частица в наша полза.

За мен и около мен

Изкуството да си оратор

Posted on by Krasimir

Какво може да предизвика вашето възхищение? А да ви кажа ли какво предизвиква моето? Възхитен съм от хората, които умеят да говорят. Чиято реч тече гладко като по масло и всяка от думите им тежи точно на мястото си.

Реториката е изкуството да се говори добре, убедително и умело пред публика. Не всеки го притежава. Реторика е също се нарича и науката за това говорене, но не всеки може да я усвои. Ако вие не притежавате и най-малка капчица талант трудно ще станете майстор оратор, но ако поне от части ви се отдава да произнасяте речи, бихте могли да стигнете далеч, ако някой ви наставлява и се занимава с вас.

talk-in-front-of-publicДа говорите добре, обаче не означава да плетете глупости и да произнасяте личното си становище като някой дървен философ на улицата или пред приятели. Това е едно доста по-широко умение, което включва правилен изговор на всяка дума по отделно, ясна артикулация, добра дикция, владеене на мимики и жестове, които да убеждават, да приковават вниманието на хората към вас. Положение на тялото – владеене на невербалната комуникация, както и умението да се изразявате като литератор. За да усвоите ораторското изкуство пътят е само един – много четене на висока литература, която ще ви направи по-начетени. Още повече четене на всякаква литература, което ще ви направи компетентен в много области на знанието, така че да можете да реагирате при всеки въпрос.

Да си умен вече е модерно. Истинската сила на човек не се крие във външния израз на мускулите му, колкото в бързата мисъл и добрата комуникация, чрез която да просперира, да се издигне и накара хората да му вярват и да го следват.

За мен и около мен

Социалните аскепти на фобиите

Posted on by Krasimir

Страхът сам по себе си е причината да ни е страх. Това много пъти е повтаряла майка ми и нейната майка, когато бях дете и се боях от тъмнината. След като се уверих, че ако не изпитвах страх и пристъпех към тъмното нищо не ме изяждаше и нищо страшно не се появяваше бързо престанах да се трогвам от липсата на светлина. Даже по едно време съвсем сам през нощта  ходех до кухнята и си наливах вода.

fobiaМалцина обаче успяват да се отърсят от страховете си. Някои развиват фобии. Началото на подобни състояния са или преживени травми в детството, или генетично наследство. Някои от тях са социални (общо разпространени) – страх от височина (акрофобия), страх от паяци (арахнофобия), болестен страх от смъртта (танатофобия) и много други.

Има обаче фобии, които отключват страхове, които най-малко се очакват. На пръв поглед невинни неща, желани и доставящи удоволствие могат да бъдат обект на тревожност сред мнозина. Предизвикват задух, клатушкане, световъртеж и гадене в екстремни случаи. Такава например е сомнифобията. Това е страх от сън, най-често предизвикан от нежеланието на човек да заспива, защото смята, че ще сънува кошмари или няма да може да контролира съня си и да се събуди при нужда. Птеронофобията е друго за мен  непонятно чувство. Това е страх от гъделичкане с пера. Човекът чувства неразположение дори в обсега на пух и перушина. Сякаш някой ще започна да го гъделичка всеки момент.

Моята класация за най-странна фобия, като мъж, води итифалофобията. Това е страх от мъжка телесна възбуда. Разбирам, че някои представители на моя пол не могат по една или друга причина да вдигнат самолета, но чак пък страх от това действие…

За жалост всички тези болестни страхове са факт. Хората се нуждаят от дълго и постоянно лечение, което дава бавни резултати. Често това е работа на психолог, който трябва да убеди пациентите си, че всичко е плод на съзнанието им и да промени възприятията им.

За мен и около мен

EOS са вече в България

Posted on by Krasimir

european-businessВсъщност изобщо не е от скоро. Но аз тепърва разбрах, и то по не много приятен повод, че една от най-големите колекторски компании в Европа има и клон в нашата страна.

Мисля, че това за всички ни е много добра новина. Защото от край време бизнесът със събиране на вземания е доста черен в очите на нашенеца. Мисля, че ужасният имидж е рожба на годините след прехода, когато масово се разпространяваше виждането, че мафиотските филми са нещо готино и че е много по-ефективно при събиране на задължение да пратиш мутра със склонност към насилие и хапливо поведение, та да сплаши малко длъжниците ти.

Трябваше да минат 25 години, докато българинът забележи, че разликата между родния манталитет и западния е много голяма. На Запад, противно на това, което дават по европейските филми, взаимоотношенията между кредитора и неговия длъжник са на високо професионално ниво.

Говоря точно за професионализъм, тъй като всичко, което компании като немската верига EOS GROUP правят, е да гарантират сключването на един много изгоден финансов договор. Събирането на дълговете е просто сделка, която изисква диалог и договаряне на определени условия. Нищо общо с мутренски прояви и телефонен тормоз.

Но трябваше да минат повече от 10 години, откакто ЕОС Матрикс и ЕОС Сървисис работят в България, докато хората свикнат да гледат без съмнение на подобни компании. Европейският стандарт стана еталон едва след присъединяването ни към Европейския съюз. Може би това бе преломът – необходимият мост на доверие, който хората трябваше да прекосят, за да осъзнаят, че голяма колекторска фирма, каквато е ЕОС, работи в съвсем различно от познатото ни досега измерение…

За мен и около мен

Работа – на спокойствие или под напрежение?

Posted on by Krasimir

Днес ще си говорим по една неизбежна в живота на всеки човек тема – тази за работата. И по-конкретно за работоспособността.

В икономиката има една известна абривиатуара, която не е зле да познавате и да запомните дори и от обща култура. Става дума за т.нар. КПД или Коефициент на полезно действие. Има си начини и формули да се измерва, но не съм се специализирал чак толкова, че да ги знам. Известно ми е обаче, че има различни фактори, които влияят на КПД-то ни на работното място. Някои от тях са степента ни на мотивация, рутината на задачата или нейната сложност, занимавали ли сме се с нещо подобно преди, затруднява ли ни, имаме ли нужда от помощ, внимателни ли сме и т.н. Можете да се сетите за още фактори, предполагам, но аз спирам с изброяването дотук.

workВъпросът, който ме вълнува е: До каква степен КПД-то ни се влияе от обстановката, в която работим? Не само като атмосфера и уют на работното място, а по-скоро като ниво на напрежение. Има хора, които се справят много по-добре, ако са под пара. Когато вършат задачите си по-притеснени, внимават повече и следователно допускат по-малко грешки. И обратното, ако са спокойни, са прекалено разсеяни и бъркат повече. При други пък най-малкото напрежение се оказва пагубно за КПД-то им. При всеки човек е различно, защото сме индивидуални личности. Вярвам обаче, че подобна информация би била полезна за работодателите, защото ще им покаже кога служителите им са най-ефективни и полезни.

За мен и около мен

Климатът в офиса

Posted on by Krasimir

Знам, че през последните години се проговори за психоклимат, приятелски климат и какво ли още не производни на думата. Днес обаче ще говоря буквално – за климата от гледна точка на температура и подходящи условия за работа.

Да ви кажа честно, може да звучи като нещо лесно за регулиране, но не е точно така. Повечето офиси се отопляват с климатици, а когато става дума за климатици сякаш винаги има нещо, което не е както трябва. Лятото все на човека, който е близо до климатика, ще му е студено, а на тези, които са по покрайнините – ще им е горещо.

hot-and-cold-office-598x307

През послените дни и даже седмици обаче изпадаме в другата крайност. Застудява значително и никой не може да отрече, че наистина е температурите са достатъчно ниски и имаме нужда от допълнителна топлина. Дали ще е на парно, духалки, печки… кой както може.

Фактите обаче са следните. Ако работите в офис и по цял ден седите неподвижни пред компютъра, имате нужда достатъчно висока температура, така че да не изстивате, защото тялото ви е в покой и не се загрява отвътре. Нямате никакво движение и лесно можете да настинете без дори да усетите как е станало. На мен например много лесно ми изстиват пръстите на ръцете, когато температурите не са достатъчно високи. Просиняват и се е случвало дори да щракам по клавиатурата с нахлузени ръкавички без пръсти на ръцете. Какво да ви кажа, топля се с подръчни материали… дори когато климатикът духа достатъчно топло.

За мен и около мен

Студ, студ, студ…

Posted on by Krasimir

Как изведнъж застудя и пак се обездвижихме само? Оставихме физическите упражнения настрана се пъхнахме под завивките на дивана у дома с дистанционно в ръка и вперен в телевизора поглед.

Ще кажете може би, че си измисля и че нямам право да слагам всички под общ знаменатал. Може би е така и не отричам, че би имало резон в твърдението ви. Аз обаче си имам доказателство и сега ще ви го кажа какво е то.

sport-froid-a5_copie_4Бях на фитнес вчера (понеделник). Свикнал съм обикновено в този ден залата да е пълна, уредите да са заети и почти да не е останало свободно шкафче, в които да си оставя личните вещи. Да, но не и този път. Отидох, видях и си направих следното заключение. Студът събужда мързела у хората. Кара ги да си мечтаят за топло и уютно местенце, а не огромна зала, в която да се потят. Може би е разумно човешко поведение, след като повече от половината редовни хора липсваха, но за мен изглежда леко безотговорно. Хайде, като е студено да загърбим всичко и да спрем да се грижим за себе си. Та нали после ще дойдат коледните и новогодишни празници, ще има да ядем до пръсване и пак ще се чудим какво да правим с излишните килограми. А как няма да ги има, като преустановявате тренировките си? Аз няма да се дам на студа. С или без замръзнал нос ще си посещавам фитнеса с кеф. По-малко хора там, повече уреди за мен.

И искам да завърша със следното: Ако винаги чакате перфектното време да свършите нещо, стигате ли въобще до успешен край?

За мен и около мен

Езиците, които се забравят

Posted on by Krasimir

foreign-languageДа владеем чужд език е едно от най-ценните качества, към които можем да е стремим. Да не говорим, че днес конкуренцията на пазара на труда е толкова жестока, че ако не говорите поне английски още някакъв западен език, то не сме достатъчно квалифицирани като кандидат служители.

На практика всеки от нас е учил някакъв чужд език най-напред в училище. А, ако правилно съм подочул, вече английски се учи и в детските градини от най-малките дечица. Това е едно на ръка и по тази тема се водят не един и два спора, но няма да я разискваме на този етап.

Днес искам да се спра по-подробно на езиците, които лесно забравяме. Оставям настрана английският, защото той е единственият, който, ако сте научили, няма как да забравите. Той е навсякъде около нас и особено за по-младите е съвсем естествено да го разбират и да го говорят. Аз също се числя кът тях.

Всички останали езици обаче са значително по-слабо разпространени и използвани по нашите географски ширини. Аз например преди години изучавах усилено немски език. Ходих на курсове, слушах немско радио и дори четях книги на немски. Бях го усвоил на едно значително добро ниво. Говоренето ми беше салбо, но мисля, че спокойно можех да се оправя в страната (ако имах възможността да попадна там). Това обаче беше преди години, вече не е така. Нивото на немският ми към момента е паднало значително. Осъзнах го, след като попаднах на онзи немски израз от миналия си пост: Reden ist Silber, Schweigen ist Gold. Не че не си го преведох лесно, просто изведнъж си припомних какви умения имах преди и осъзнах какво е станало сега. Ключовото е, че в немският думите много си приличат като произношение и изписване (поне според мен). Затова се помнят трудно и следователно се забравят лесно.

Не ми се иска да е така, но фактите си говорят. Език, който не се практикува се забравя. Предполагам, че важи с всичките, но аз съдя от опита си с немския до сега.