Работа – на спокойствие или под напрежение?

Днес ще си говорим по една неизбежна в живота на всеки човек тема – тази за работата. И по-конкретно за работоспособността.

В икономиката има една известна абривиатуара, която не е зле да познавате и да запомните дори и от обща култура. Става дума за т.нар. КПД или Коефициент на полезно действие. Има си начини и формули да се измерва, но не съм се специализирал чак толкова, че да ги знам. Известно ми е обаче, че има различни фактори, които влияят на КПД-то ни на работното място. Някои от тях са степента ни на мотивация, рутината на задачата или нейната сложност, занимавали ли сме се с нещо подобно преди, затруднява ли ни, имаме ли нужда от помощ, внимателни ли сме и т.н. Можете да се сетите за още фактори, предполагам, но аз спирам с изброяването дотук.

workВъпросът, който ме вълнува е: До каква степен КПД-то ни се влияе от обстановката, в която работим? Не само като атмосфера и уют на работното място, а по-скоро като ниво на напрежение. Има хора, които се справят много по-добре, ако са под пара. Когато вършат задачите си по-притеснени, внимават повече и следователно допускат по-малко грешки. И обратното, ако са спокойни, са прекалено разсеяни и бъркат повече. При други пък най-малкото напрежение се оказва пагубно за КПД-то им. При всеки човек е различно, защото сме индивидуални личности. Вярвам обаче, че подобна информация би била полезна за работодателите, защото ще им покаже кога служителите им са най-ефективни и полезни.

Климатът в офиса

Знам, че през последните години се проговори за психоклимат, приятелски климат и какво ли още не производни на думата. Днес обаче ще говоря буквално – за климата от гледна точка на температура и подходящи условия за работа.

Да ви кажа честно, може да звучи като нещо лесно за регулиране, но не е точно така. Повечето офиси се отопляват с климатици, а когато става дума за климатици сякаш винаги има нещо, което не е както трябва. Лятото все на човека, който е близо до климатика, ще му е студено, а на тези, които са по покрайнините – ще им е горещо.

hot-and-cold-office-598x307

През послените дни и даже седмици обаче изпадаме в другата крайност. Застудява значително и никой не може да отрече, че наистина е температурите са достатъчно ниски и имаме нужда от допълнителна топлина. Дали ще е на парно, духалки, печки… кой както може.

Фактите обаче са следните. Ако работите в офис и по цял ден седите неподвижни пред компютъра, имате нужда достатъчно висока температура, така че да не изстивате, защото тялото ви е в покой и не се загрява отвътре. Нямате никакво движение и лесно можете да настинете без дори да усетите как е станало. На мен например много лесно ми изстиват пръстите на ръцете, когато температурите не са достатъчно високи. Просиняват и се е случвало дори да щракам по клавиатурата с нахлузени ръкавички без пръсти на ръцете. Какво да ви кажа, топля се с подръчни материали… дори когато климатикът духа достатъчно топло.

Студ, студ, студ…

Как изведнъж застудя и пак се обездвижихме само? Оставихме физическите упражнения настрана се пъхнахме под завивките на дивана у дома с дистанционно в ръка и вперен в телевизора поглед.

Ще кажете може би, че си измисля и че нямам право да слагам всички под общ знаменатал. Може би е така и не отричам, че би имало резон в твърдението ви. Аз обаче си имам доказателство и сега ще ви го кажа какво е то.

sport-froid-a5_copie_4Бях на фитнес вчера (понеделник). Свикнал съм обикновено в този ден залата да е пълна, уредите да са заети и почти да не е останало свободно шкафче, в които да си оставя личните вещи. Да, но не и този път. Отидох, видях и си направих следното заключение. Студът събужда мързела у хората. Кара ги да си мечтаят за топло и уютно местенце, а не огромна зала, в която да се потят. Може би е разумно човешко поведение, след като повече от половината редовни хора липсваха, но за мен изглежда леко безотговорно. Хайде, като е студено да загърбим всичко и да спрем да се грижим за себе си. Та нали после ще дойдат коледните и новогодишни празници, ще има да ядем до пръсване и пак ще се чудим какво да правим с излишните килограми. А как няма да ги има, като преустановявате тренировките си? Аз няма да се дам на студа. С или без замръзнал нос ще си посещавам фитнеса с кеф. По-малко хора там, повече уреди за мен.

И искам да завърша със следното: Ако винаги чакате перфектното време да свършите нещо, стигате ли въобще до успешен край?

Езиците, които се забравят

foreign-languageДа владеем чужд език е едно от най-ценните качества, към които можем да е стремим. Да не говорим, че днес конкуренцията на пазара на труда е толкова жестока, че ако не говорите поне английски още някакъв западен език, то не сме достатъчно квалифицирани като кандидат служители.

На практика всеки от нас е учил някакъв чужд език най-напред в училище. А, ако правилно съм подочул, вече английски се учи и в детските градини от най-малките дечица. Това е едно на ръка и по тази тема се водят не един и два спора, но няма да я разискваме на този етап.

Днес искам да се спра по-подробно на езиците, които лесно забравяме. Оставям настрана английският, защото той е единственият, който, ако сте научили, няма как да забравите. Той е навсякъде около нас и особено за по-младите е съвсем естествено да го разбират и да го говорят. Аз също се числя кът тях.

Всички останали езици обаче са значително по-слабо разпространени и използвани по нашите географски ширини. Аз например преди години изучавах усилено немски език. Ходих на курсове, слушах немско радио и дори четях книги на немски. Бях го усвоил на едно значително добро ниво. Говоренето ми беше салбо, но мисля, че спокойно можех да се оправя в страната (ако имах възможността да попадна там). Това обаче беше преди години, вече не е така. Нивото на немският ми към момента е паднало значително. Осъзнах го, след като попаднах на онзи немски израз от миналия си пост: Reden ist Silber, Schweigen ist Gold. Не че не си го преведох лесно, просто изведнъж си припомних какви умения имах преди и осъзнах какво е станало сега. Ключовото е, че в немският думите много си приличат като произношение и изписване (поне според мен). Затова се помнят трудно и следователно се забравят лесно.

Не ми се иска да е така, но фактите си говорят. Език, който не се практикува се забравя. Предполагам, че важи с всичките, но аз съдя от опита си с немския до сега.

Мълчанието е златно, а говоренето?

Нали знаете онази българска народна мъдрост, която ни казва, че мълчанието е злато? Наскоро разбрах, че на немски език също има подобна и тя звучи по следния начин: Reden ist Silber, Schweigen ist Gold.

За тези, които не знаят езика, преводът на поговорката звучи горе-долу по следния начин: Говоренето е сребърно, а мълчанието златно. Признавам, че има смисъл, в който да вникнем, но на български език не mr-silence-srz_vrtми звучи достатъчно мелодично и красиво, каквито по принцип трябва да са пословиците и поговорките. И се чудя се дали има някаква връзка в произхода на двете народни мъдрости, или са възникнали спонтанно и паралелно. Ако има защо в нашата става дума само за мълчание, а частта за говоренето изцяло липсва? Може би всеки ще открие отговора за себе си…

Сега обаче бих искал да наблегна върху значението и тълкуването на този израз, защото немският вариант ми се струва една идея по-добър от нашия. Символиката се крие в това, че среброто като благороден метал има по-ниска стойност, отколкото златото, но също  се търси и се цени. По същата логика мълчанието често е по-ценно от приказките, не мислите ли. Не случайно има фирми, в които се сключват подробни договори за конфиденциалност и се определят санкции при разкриване на корпоративна тайна. Не случайно редица приятелства са били разваляни след излизането на яве на някаква тайна и т.н. А ако трябва да погледнем малко по-философски на нещата, понякога просто нервите ни са опънати и е по-добре за нас самите да замълчим, отколкото да кажем нещо, за което ще съжаляваме след това. Хората са го синтезирали по следния начин: Казана дума, хвърлен камък. Мислете преди да говорите и преценете какво да кажете и какво – не.

Книгите, които ни афектират

Наскоро завърших една книга, която бях започнал да чета преди около месец-два.

Нарочно няма да ви кажа коя е, защото искам под общ знаменател да говоря за книгите, които ни афектират. Тази, която последно четох, беше именно такава. Предполагам ви е познато усещането, когато прочиташ последната страница, затваряш корицата и оставаш поне няколко минути замислен върху прочетеното. Сюжетът минава отново през съзнанието ти, повтаряш си наум ключовите моменти и се замисляш за цялостния смисъл на историята и на прочетеното.

special needs books web 1 iiРазбира се, това се случва, ако си останал афектиран. Ако не си, до седмица-две най-вероятно ще забравиш за какво се е отнасяла цялата история. Това са книгите еднодневки, които са като вчерашен вестник. Преглеждаш ги веднъж и никога не се връщаш към тях повторно.

От друга стана обаче, тези, които са те афектирали по някакъв начин, оставят следа. Тях ги помниш, те се превръщат, ако не в световна класика, то в лична твоя класика. Препоръчваш ги на близки и приятели, препрочиташ ги от време на време и дори може да се обърнеш за съвет към тях. Поставяш ги на специално място, за да са ти под око. Ако случайно решиш да ги заемеш на някого, винаги си ги търсиш обратно.

Книгите, които ни афектират, са различни са всеки един от нас. Затова не споменах, която е последната повлияла на мен. Всеки човек обаче е хубаво да име една купчинка такива четива. И не се притеснявайте, ако още нямате. Тя се изгражда постепенно във времето с периодично четене и опитване.

Големите предимства в големия град

В последния си пост може би бях малко краен и за да не създавам грешно впечатление, нека кажа следното. Харесвам големите градове, те са страхотно място, в което да търсиш себе си и важните за теб неща.

Големите градове предлагат възможности, реализация, срещи с нови хора, поле за изява и шанс да се учиш от специалисти и т.н.

Big-City-Life-660x330Всеки човек, живял в голям град, се научава да се справя по-лесно и по-успешно в живота. По някакъв малко странен за мен начин успяваш да привикнеш със суматохата, динамиката и непрестанното движение. До такава степен свикваш с тях, че ако изчезнат, след това ти липсват. Особено за младите градовете, “които никога не спят” са като сън наяве, който може да ги отведе навсякъде. Всеки голям град крие своите тайни, своите специални места, които само месните знаят. Дали ще е квартално ресторантче с “най-вкусните спагети Болонезе”, или единственото по рода си място, където ще ти изпекат баничката пред очите, няма значение. Възможностите наистина са неограничени и дори не е нужно да имаш очи, за да ги видиш, те ти се набиват в очите. Да не споменавам многото архитектурни, културни и исторички забележителности, които по принцип могат да се видят на такива места.

Аз съм от хората, които биха живели известно време на такова място, биха искали да посетят всяко специално местенце и да се запозная с този или онзи, но накрая винаги ще искам да се прибера у дома. Не за друго, а защото някои места, колкото и предимства да имат, никога не мога да ги възприема като дом.

Големите дразнители в големия град

Голям град означава голяма суматоха. Не сте ли съгласни? Ходил съм в столицата ни няколко пъти и даже съм се застоявал там за известно време. Всеки път обаче гюрултията и атмосферата ми идват в повече. Не знам как оцеляват хората в София и колко силна психика трябва да имат, за да устояват на ежедневните дразнители, които мен лично направо могат да ме побъркат.

Ще назова някои от тях, пък дано няма сърдити и недоволни след това:

original– Градският транспорт е истинско изпитание на волята ни за оцеляване; всеки път се чувствам сякаш трябва да се боря за живота си, а да не споменавам, че се е случвало да чакам втори или трети рейс, докато се кача, защото няма места за още един човек…

– Суматоха, лудница, блъсканица – било на улицата, било в магазина или на кръстовището пред пешеходната пътека; суматохата в големия град не е нещо, с което се свиква лесно;

– Знаеш ли кой стои зад теб? Не, може да е всеки; може всеки момент някой да те претършува и да ти измъкне портфейла без да се усетиш; неприятно е, изключително е неприятно.

– Съседи, познати, непознати – Може да ти е съсед, може всеки ден да чакате заедно на спирката преди работа и толкова месеци да не си кажете дори една дума; има толкова много хора, толкова много (не)познати и толкова малко приятели.

Не искам да съм черноглед, но всеки, който се е застоявал в столицата ни, вярвам ще ме разбере. Казвам всичко това без лоши чувства и предполагам, че има хора, на които този живот им допада. Просто аз не съм от тях…

Чарът на рутината

Имате ли си график за деня? Не такъв, какъвто планувате точка по точка, а рутинен график. Да станете сутрин, да пиете кафе, да прегледате новините за деня, да отидете на работа, у дома, да спортувате нещо от време на време и т.н.

routine-1Това са онези малки привички, върху които не се замисляме често и които всъщност обхващат по-голяма част от деня ни и не ни затормозяват излишно. В това е тайната на приятната рутина.Тя е част от теб и си я изграждаш сам. В момента, когато в ежедневието ти се наложи да правиш нещо, което не си правил до сега и стъпваш в непозната територия, се объркваш. Притеснително е да нарушиш ритъма на живота, притеснително е да излезеш от коловоза, в който лесно попадаш и който всъщност може да бъде доста приятен.

Разнообразие от време на време е нужно. Уикендите извън града са приятно бягство от ежедневието и разчупване на статуково, но замислете се – много хубаво, не е на хубаво. Ако го правите всеки уикенд, ще се уморите. Да излизаш постоянно навън, да не се спираш на едно място за повече от ден, все да се оглеждаш какво ново нещо да направиш, с кого да излезеш… може да е много изморително в един момент. Ще ви се прииска да се спрете за почивка. И именно в такива моменти ще можете да усетите чара на рутината. Той е много приятен, релаксиращ и отпускащ. Само не трябва да злоупотребяваме с него.

Да си информиран в един разхвърлен свят

1bb4447Наричат съвременното ни общество информационно общество. Да стигнеш до информация днес е толкова лесно, както да си запалиш клечка кибрит. Достатъчно ти е едно движение на ръката, драсване на клечката… кликване с мишката.

Понякога се чудя обаче как се очаква от нас да бъдем адекватно информирани в един толкова разпилян свят, където информацията, качествена и некачествена, излиза на талази от всеки възможен ъгъл. Зачиташ се тук и там, гледаш това или онова и голяма част от усилията ти минават в това да отсяваш нужното от ненужното. Всеки пише, всеки размишлява, всеки е проводник на някаква информация.

Наблюденията ми сочат, че всеки човек като че ли си е изградил рутина, която му помага в тази насока. Някои хора гледат задължително сутришния новинарски блок преди да излязат на работа. Други предпочитат да посветят времето си на вечерните новини. Понякога дори на новините на повече от една телевизия.

Имам познати, на чиито страници във фейсбук не се появяват известия от приятели или познати, а само линкове към новини. Така следят непрестанния поток от данни и се опитват да са в крак с всичко.

Възможно е една стратегия да е по-ефективна от друга. Факт е обаче, че почти всеки от нас се е изградил рутина на процеса му за информираност кога какво се случва. И дано този процес бъде максимално оптимизиран и правдоподобен.